Решение № 23 от 09.06.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Козлодуй, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно наказателно дело № 20261440200119 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Б - Е. Г.“ ЕТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с. Бутан, ул. „Гроздан Пешов“ № 11, представлявано от управителя Е. Г. Т., срещу Наказателно постановление (НП) № ******** от 30.03.2026 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Националната агенция за приходите (НАП). С обжалваното НП, на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Наредба Н-18), във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и несъразмерност на наложената санкция. Твърди се, че всяка продажба е регистрирана и не е целяно ощетяване на бюджета. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител.

Ответникът по жалбата – наказващия орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Карамелски, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № 1

F874530/04.03.2026 г., Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0220089/04.03.2026 г., извлечения от контролна лента на електронен носител (КЛЕН), показанията на свидетелите Т. Г. (актосъставител) и П. Х. (очевидец и свидетел подписал акта), намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Фактическата обстановка, описана в АУАН и възприета в НП, се установява по безспорен начин от събраните по преписката писмени и гласни доказателства. На 04.03.2026 г. около 14:29 часа, служители на НАП извършили проверка в търговски обект „хранителен магазин“, находящ се в с.

Бутан, ул. „Димитър Борисов“ № 8, стопанисван от „Б - Е. Г.“ ЕТ. При проверката, от фискалното устройство в обекта (марка „Daisy Perfect S 01“) била извадена контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за същата дата.

От нея било видно, че са издадени фискални касови бонове № 002451 и № 002452, в които продадените стоки са отразени с общото наименование „хранителни с-ки“, без да е посочено конкретното наименование на всеки отделен артикул. Тези факти се потвърждават изцяло от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителят и свидетелят по акта присъствал при проверката и очевидец на нарушението, които съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви дадени от незаинтересовани лица за факти и обстоятелства пряко и лично възприети.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18. Съгласно цитираната разпоредба, фискалната касова бележка задължително съдържа „наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги“, като изрично е уточнено, че „наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата“. Използването на общото наименование „хранителни ски“ не отговаря на това изискване, тъй като не позволява индивидуализация на конкретния продаден артикул. В този смисъл е и константната съдебна практика, която приема, че подобно групово изписване е в нарушение на фискалната дисциплина. Изискването за детайлизация не е самоцелно, а е от съществено значение за осъществяване на ефективен данъчен контрол.

В конкретния случай, както правилно е отбелязал и наказващият орган, липсата на конкретно наименование възпрепятства и проследяването на ценовото равнище, което е от особена важност в контекста на задълженията на търговците по чл. 15 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

Възраженията на жалбоподателя, че не е целял укриване на приходи, са ирелевантни за съставомерността на деянието, което е формално. Липсата на вредни последици за фиска е правилно отчетена от административнонаказващия орган, като е приложен по-лекият, 2 привилегирован състав на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, който препраща към по-ниските санкционни размери по ал. 1 на същия член. Наложената имуществена санкция от 550 евро (равностойност на около 1075 лв.) е в рамките на предвидения от закона минимум (1000 лв.) и максимум (4000 лв.) и е съобразена с обстоятелствата по случая.

Не са налице и предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай. От съдържанието на наказателното постановление е видно, че на търговеца е издадено Предупреждение № 864344-F856427 от 26.11.2025 г. за същото административно нарушение. Процесното нарушение е извършено на 04.03.2026 г., т.е. в едногодишния срок от влизане в сила на предупреждението. Съгласно императивната разпоредба на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, в такава хипотеза за новото нарушение задължително се налага административно наказание, което изключва възможността случаят отново да бъде третиран като маловажен.

С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при правилно определен размер на санкцията. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а НП – потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, и предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение в минимален размер от 66.47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента) евро, равняващи се на 130 (сто и тридесет) лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******** от 30.03.2026 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Националната агенция за приходите, с което на „Б - Е. Г.“ ЕТ, ЕИК ******, е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Б - Е. Г.“ ЕТ, ЕИК ******, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 66.47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента) евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 4