Решение № 44 от 02.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110163172 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК *********** срещу „Застрахователно дружество Б.И.“ АД, ЕИК ********, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 837,05 лв., представляваща регресно вземане по щета № 0500887789/08.11.2022 г., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28086/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че на 07.11.2022 г., в района на гр. С.З., на кръстовището на бул.

„Цар С.В.“ и бул. „Княз А.Б.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на МПС марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. № ****, управлявано от М. И. К. и МПС марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № *****, управлявано от А. Ж. В.. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол за ПТП от 07.11.2022 г., видно от който водачът на МПС с рег. № **** навлязъл в кръстовището, въпреки че в него се намирало МПС с рег. № *****, което било спряло, за да пропусне движещо се отдясно МПС, при което реализирало ПТП с материални щети. Ищецът твърди, че причина за настъпване на произшествието е поведението и на двамата водачи. Счита, че водачът на МПС с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника към датата на събитието, е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, тъй като е бил длъжен да намали скоростта си или при необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Признава, че водачът на лек автомобил марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № ***** също е имал противоправно поведение, с оглед на което процесното ПТП е настъпило в условията на съпричиняване. Сочи, че между „Застрахователно дружество Е.” АД и собственика на увредения лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № ***** е имало сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100460684/18.04.2022 г., валиден към датата на процесното ПТП, като във връзка с настъпилото ПТП била предявена 1 претенция под № 0500887789/08.11.2022 г. Твърди, че настъпилите вреди били в размер на 1659,10 лв., като застрахователното обезщетение било изплатено изцяло от ищеца по сметка на собственика на застрахованото МПС. С оглед наличието на съпричиняване ищецът претендира половината от сумата от 1674,10 лв. (837,05 лв.), представляваща сбор от заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1659,10 лв. и 15 лв. - обичайни разноски за ликвидиране на щетата. Твърди, че е изпратил регресна покана до длъжника, получена на 03.01.2023 г., но ответникът не е заплатил дължимото застрахователно обезщетение. Посочва, че във връзка с претендираната сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28086/2023 г. по описа на СРС, 48 състав. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Признава наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. № **** към датата на ПТП, но оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил. Счита, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № *****, който е нарушил чл. 50а ЗДвП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на щетите от страна на посочения водач. Оспорва иска и по размер, като счита претендираното от ищеца обезщетение за прекомерно. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за намаляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Съобразно разписаното в чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата (делинквент) е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборването на която се носи от ответника.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите, правопогасяващите си възражения, включително възражението си за изключителна вина за настъпване на ПТП на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, евентуално възражението си за съпричиняване, както и че същото е повече от 50 2

%, доколкото ищецът признава съпричиняване в този размер.

В тежест на ответника е да докаже изплащане на задължението.

С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: 1) че на 07.11.2022 г., в района на гр. С.З., на кръстовището на бул. „Цар С.В.“ и бул. „Княз А.Б.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на МПС марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. № **** и МПС марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № *****, както и че същото е настъпило по вина поне на 50 % на водача на МПС марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № *****; 2) че към датата на ПТП за МПС марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. № **** е имало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.

Не се спори по делото и се установява от представената Застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100460684/18.04.2022 г., че лек автомобил марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № *****, собственост на Р.С.В. към датата на ПТП е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок за застрахователно покритие от 28.04.2022 г. до 27.04.2023 г.

Видно от останалите писмени доказателства на 08.11.2022 г. до ищеца е подадено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Застраховка на МПС срещу ПТП, посетено на място от органите на полицията“, ведно с декларация от А. Ж. В., водач на лек автомобил „Т. Р.“ с рег.

№ *****, собственост на Р.С.В. във връзка с ПТП, настъпило на 07.11.2022 г. в 18:50 часа в гр. С.З., на кръстовището на бул. „Цар С.В.“ и бул. „Княз А.Б.“, като е описан следният механизъм на ПТП: В. навлязла в кръстовището и спряла, за да пропусне движещия се отдясно автомобил, при което в спряло състояние била ударена от друг автомобил в задна лява част, за което е съставена и схема на ПТП, и е образувана при ищеца преписка по щета № 0500887789/08.11.2022 г.; ищецът в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е извършил опис на щетите, ремонтът е възложен на автосервиз „Г.“ ЕООД, за ремонта е съставен доклад по щета № 0500887789/08.11.2022 г., при което е определено застрахователно обезщетение в размер на 1659,10 лв. - съгласно издадена от автосервиза, извършил ремонта, фактура № 7061202779 от 16.11.2022 г., като ищецът е изплатил сумата с платежно нареждане от 16.11.2022 г. (видно от приложения фискален бон), като ответникът не оспорва факта, че е бил поканен да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.

При тези данни съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието, респективно поведението на кой от двамата водачи се намира в причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили за застрахования по застраховка „Каско на МПС“ автомобил, намиращи се в пряка причинно следствена връзка с произшествието, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.

3

За установяване механизма на ПТП по делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП, съставен и подписан от водачите на двата автомобила. От съдържанието на същия е видно, че произшествието е настъпило на 07.11.2022 г. в 18:50 часа в гр. С.З. на кръстовището на бул. „Цар С.В.“ и бул. „Княз А.Б.“, при което водачът на лек автомобил „Ф.

М.“ с рег. № **** се движи по бул. „Цар С.В.“ и на кръговото кръстовище с бул. „Княз А.Б.“ водачът реализира ПТП в намиращия се на кръстовището лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № *****, за което е съставена схема на ПТП. Водачите са установили увреждания по задна броня по лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № ***** и по преден ляв калник на лек автомобил „Ф.

М.“ с рег. № ****.

Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № ІЗ - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Следователно законодателят е предвидил изготвянето на двустранен констативен протокол за ПТП да става при наличие на причинени само материални щети по МПС и при съгласие между участниците в ПТП относно всички обстоятелства около произшествието.

Подписаният между участниците в ПТП двустранен констативен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие - така чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Той съставлява частен удостоверителен документ, подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Поради това няма пречка, в хода на производството, ищецът да докаже причините за ПТП с всички допустими от закона доказателствени средства. Изявлението на един от водачите, че се смята за причинител на произшествието не обвързва застрахователите, тъй като същият не може да се противопостави на субекти, които не са участвали в съставянето му, като на доказване по делото с всички доказателствени средства, включително свидетели и СТЕ, подлежи установяване механизма на ПТП и противоправното поведение, съответно и причинната връзка между ПТП и вредите. Предвид характера на протокола на частен писмен документ, той не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава за авторството, което в случая не е оспорено, и двустранният констативен протокол следва да бъде ценен заедно с всички останали доказателства по делото.

За установяване механизма на ПТП в хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит по делегация на А. Ж. В. – водач на увредения лек автомобил „Т. Р.“ с рег. № СТ 0250 РА. Допуснатият на ответника свидетел е заличен поради непредставяне на въпросен лист за разпит на свидетеля по делегация, като в проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че няма други доказателствени искания.