Решение № 1451 от 17.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. Пловдив, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330201032 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-1030-008455/29.11.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на К. П. Й. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите за отмяна се развиват в допълнителни мотиви, като се свързват с непълно и неясно описание на нарушението породено от липсата на конкретна правна норма в регулиращия съответните отношения закон, а описанието на деянието се разминава с текстовото съдържание на законовата норма, като последното е изписано едва в постановлението. Във връзка с горното се твърди да е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Възразява се, че наказателното постановление съдържа правни изводи, а не конкретни факти.

Твърди се, че е налице друго нарушение, а именно такова по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, предвид посочването в акта и постановлението, че водачът губи контрол. В тази връзка се претендира нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото за същото деяние, на същото място, по същото време жалбоподателят е наказан вече с НП, издадено въз основа на кат серия АД № 077909 от 17.10.2022 г. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя се поддържат възраженията от допълнителните мотиви, като редом с това се твърди, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което се изпраща преписката, като го оценява като законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

1

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Вечерта на 17.09.2022 г. жалбоподателят К. Й. и приятелят му Иван Соланов излезли на заведение в центъра на гр. Пловдив с личния на Й. автомобил марка „БМВ“, модел „М5“ с рег. № ***. През цялата вечер лично и единствено той управлявал автомобила си. На прибиране жалбоподателят решил за мине през автомивка в ЖК „Тракия“, за да почисти колата си. След като приключили с почистването потеглили в посока кв. „Изгрев“, като минали по бул. „Шипка“, когато Соланов се сетил, че е забравил на автомивката раницата, в която имал ценни за него вещи. Изчаквали на кръстовището на бул. „Шипка“ и ул. „Съединение“ да направят обратен завой, защото Соланов го помоли да се върнат бързо за раницата му.

В същото време по ул. „Съединение“ се движил с личния си автомобил с рег. № *** Й. К. и колегата му Христо Кирков, които работили в Пето РУ към ОД на МВР Пловдив и се прибирали след приключване на смяната им. На кръстовището К. забелязал чакащ на светофара автомобил, направил завой на ляво, като потеглил по бул. „Шипка“ в посока бул. „Освобождение“. Не след дълго той и колегата му чули силен шум от въртене на гуми, както предположил К., защото и преди е чувал този шум и му бил познат. Погледнал в лявото странично огледало и забелязал, че изчакващия го автомобил как прави обратен завой по бул. „Шипка“ в посока запад, по време на който ускорява силно скоростта си, вследствие на което задната част на автомобила поднесла в лявата и дясната страна и губи контрол над задните двигателни колела. Възприел движението на този автомобил като бързо, като той не спирал да поднася в задната си част на ляво и на дясно по движението по бул. „Шипка“. По същото време колегата му се бил обърнал назад и гледал през задното стъкло на техния автомобил, като му казал да внимава, за да не го удари, че е по-добре да отбие и да спре, защото виждал поведението на автомобила, като му се струвало, че водачът му да губи контрол над него. В посоката им на движение от дясната страна имало уширение, на което К. спрял, за да премине другият автомобил. След като го задминал К. и колегата му забелязали, че това е марка „БМВ“, модел „М5“ сив на цвят с рег. № ***.

Лекият автомобил „БМВ“ се насочил към кръговото движение на бул. „Шипка“ с бул.

„Освобождение“. К. и колегата му тръгнали след него, за да запишат регистрационния му номер, като видели при навлизането му в кръговото движение как задната част на автомобила отново поднесла на дясно и чули силен шум от превъртане на гуми. В същото време по бул. „Освобождение“ се движил друг автомобил с неустановен регистрационен номер, който спрял, тъй като така или иначе намиращият се в кръговото движение лек автомобил на жалбоподателя бил с предимство. Вътре в кръговото движение задната част на автомобила на жалбоподателя продължил да поднася на ляво и на дясно, да ускорява и да превъртат гумите му. Жалбоподателят излязъл от кръговото движение, като се движил в посока към „Томов Плаза“, т.е. към кръстовището с ул. „Княз Борис I“.

Пътят бил сух, без неравности и нямало видими следи от разлята течност на пътната настилка.

За възприетото К. докладвал в службата си и съставил докладна записка рег. № 444р-12085 от 21.09.2022 г. Докладната била изпратена на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив за отношение, където била извършена проверка. След установяване на собственика на автомобила бил установен и водачът му, а именно 2 жалбоподателя, за което лично била подписана декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия АД бл. № 077909 от 17.10.2022 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който не отразил, че има възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца и на основание чл. 185 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.

5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. К. – очевидец и актосъставител, частично от показанията на свидетеля Иван Соланов, разпитани в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Христо Кирков, дадени като сведения в хода на административнонаказателната преписка, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач, докладна записка рег. № 1030р21031 от 18.10.2022 г., докладна записка рег. № 444р-12085 от 21.09.2022 г., справка за собственост на МПС от централна база данни на КАТ, копие на декларация по чл. 188 от ЗДвП, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят К. посочва, че той лично е присъствал в момента на извършване на нарушението и лично го е възприел. Споделя впечатление да му е направил шума от превъртане на гуми, който му е познат, поведението на автомобила, който загубил контрол на задните гуми при маневра завой и обратен завой, движението на задната част на автомобила в ляво и в дясно, високата скорост.

Показанията му са свързани изцяло и само с лични визуални и звукови възприятия, като вниманието му било насочено именно подари издадения от другия автомобил силен шум. Същите кореспондират и писмените доказателства по делото, а именно изготвената от него докладна записка за случая, в която по същество и като релевантни за делото излага същите факти, както пред съда. Показанията изцяло му се потвърждават от сведенията на колегата му Кирков, дадени в хода на преписката.

Последният също има лични и непосредствено впечатления относно поведението на автомобила на жалбоподателя и е взел отношение по тяхната безопасност, като в помолил К. да отбие от пътя, за да не стане инцидент. Затова съдът оцени показанията на К. и сведенията на Кирков с доверие, като намери, че те са непротиворечиви, съответни едни на други и на останалите събрани доказателства, последователни, логични и затова изгради фактическата си обстановка на показанията им.

Съдът се довери частично и на показанията на свидетеля Соланов, доколкото в тази им част те подкрепят останалите събрани доказателства, непротиворечиви са, логически и липсват основания да се дискредитират. Затова за достоверни се приеха фактите относно обстоятелствата преди възприетото поведение от Кирков и К., а по време на същото относно движението по съответния пътен участък, управлението на автомобила, бързата скорост и загубата на сцепление на задните двигателни колела, като посочва, че е със задното задвижване, чистата пътна настилка. Изключиха се показанията му в частта относно липсата на специално боравене с волана на автомобила, липсата на поднасяне след излизане от завой и отсъствието на други автомобили. В тези им части показанията рязко се разграничават в видяното от другите свидетели, поради което им противоречат, особено в последната част и категоричното присъствие както на свидетелите в техния автомобил, така и на друг при следващата 3 му маневра. От друга страна са и вътрешно несъответни, доколкото рязкото подаване на газ, при положение че автомобилът е със задно задвижване на колелата и при положение че са били спрели, е обичайният механизъм за загуба на контрол над задната част на автомобила и това поведение не би довело до съществена разлика в придвижването, каквато се твърди, че е била целта на водача поради забравената от свидетеля раница на автомивката. Същевременно същата комбинация по боравене с приборите на автомобила, както самият свидетел твърди, е довело до поднасяне на задната част, т.е. загуба на сцепление на гумите с пътната настилка, и поради високата рязко подадена газ няма как да не доведе до издаване на силен шум. Действително свидетелят посочва, че не е чул такъв, което представлява лично възприятие, противоречащото на принципите на логиката и останалите доказателства, но не споделя, че не си спомня за такъв. Затова и показанията му в посочените части не се възприеха от съда като съответни на възникналата действителност и се изключиха при формиране на изводите от фактическа страна.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени те. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели очевидци и нарушителя, който изрично е отразил в него, че няма възражения. Връчен му е при съставянето за запознаване и е получил препис от него.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.