Решение № 145 от 27.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600361 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.32 ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на адв.Р. Л. САК, процесуален представител на Р. В. Р. срещу Решение №276/24.09.2026г. по ЧНД№1573/2026г. на Окръжен съд-Варна. С последното е признато Решение AMS2-V-26 4843/3 постановено на 22.01.2026г. и влязло в сила на 14.05.2026г. издадено от несъдебен орган на Република Австрия срещу българския гражданин Р. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Поп Димитър“ №7, ет.4, ап.23, с което му е наложена финансова санкция в размер на 400 /четиристотин евро/ и 5 /пет/ евро разноски по производството.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на специалния закон и Рамково решение 2005/214/ПВР. Прави се искане за отмяна на решението, а искането за признаване и изпълнение-оставено без уважение, алтернативно се иска прекратяване на производството по делото.

Пред въззивната инстанция засегнатото лице поддържа жалбата на изложените основания.

1

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Апелативен съд- Варна, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Приоритетно следва да се обсъди твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, което ще предопредели и произнасянето по същество.

С Разпореждане от 15.09.2026г. съдебният състав е насрочил делото, като е разпоредил призоваването на Р. Р. да се осъществи от органите на съдебна охрана. В изпълнение на даденото разпореждане, призовката на лицето е връчена на 21.09.2026г., като в същата изрично са отразени трите имена на лицето, което я е получило-неговото качество и задължението да му я предаде. В този смисъл съдът не е допуснал твърдяното от жалбоподателя нарушение.

По същество:

С Решение на несъдебен орган в Австрия, постановено на 22.01.2026г. и влязло в сила на 14.05.2026г. срещу българския гражданин Р. Р. с адрес гр.Варна е наложена финансова санкция в размер на 400евро и 5евро разходи по производството- за извършено административно нарушение, констатирано на 12.09.2025г. в 17.16 минути в Австрия, а имено за превозно средство с рег.

DD 958S, като държател на това превозно средство Р. не е представил доказателства за декларирана мощност на двигателя или декларирани емисии, като по този начин е причинил несъответстващо на разпоредбите заплащане на зависещите от техническите характеристики на автомобила пътна такса, тъй като по време на срока за доказване е бил използван федерален път с това превозно средство, с което е нарушена разпоредбата на §20 от Закона за федералните такси на Австрия.

Изпращащият орган е представил удостоверение, в което са отразени всички необходими данни. Същото съответства и на образец по чл.4 ал.1 от Закона и от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета на Европа.

Удостоверението е преведено на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Решението на несъдебният орган в решаващата държава за плащане на финансова санкция отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от Закона, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение по националния й закон, като санкционираният е имал правна възможност да отнесе въпроса за 2 разглеждане и до съд по наказателни дела. От текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото лице– собствено и фамилно име и последния му известен адрес в България.

От удостоверението по чл.4 от Рамковото решение и от превода на решението се установява, че актът на несъдебния орган е издаден за финансово нарушение на правилата за движение в страна членка на ЕС. Във формуляра на удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на 14.05.2026г., че засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава за правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване, от което не се е възползвал.

При тези установени от първоинстанционния съд фактически положения от правна страна, настоящия състав приема следното:

Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на рамковото решение "решение за налагане на финансови санкции" е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за постР.л от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на постР.ли от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство.

Не се налага проверка за двойна наказуемост, т.к. случаят попада в лимитивно изброените в чл.30,ал.1,т.1 от Закона.

Не са налице и факултативните основания за отказ, визирани в член 35 от специалния закон, върху едно от които защитата изрично акцентира.

В жалбата се поставя въпроса за противоречие във връзка с датата на постановяване на решението, влизането му в сила и датата на констатираното нарушение. Видно от приложеното Удостоверение, настоящия състав не съзира такова противоречие. Видно от Удостоверението, решението е постановено на 22.01.2026г., влязло в законна сила на 14.05.2006, а нарушението е извършено на 12.09.2025г. Посочвайки, че нарушението е извършено на 12.09.2026г., първоинстанционния съд е допуснал фактическа грешка, която може да бъде изправена от настоящата инстанция.

Няма данни спрямо засегнатото лице за същото деяние в Република България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е 3 постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.35,т.2 от Закона.

Що се отнася до възражението, че съдът не е проверил дали описанието на допуснатото нарушение съответства на посочената австрийска правна норма, съдът намира, че в това производство, актът за налагане на финансова санкция и основанията за неговото издаване подлежат на отмяна единствено от съд в издаващата държава и не могат да се проверяват от българския съд.

По твърдяното основание за отказ по чл.35,т.10 от закона.

По делото е представено надлежно преведеното на български език Удостоверение, отговарящо на изискванията на чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което се установява, ч е засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава за правото да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, от което същият не се е възползвал.

При наличието на това вписване в представеното удостоверение, българският съд не би могъл да постави под съмнение неговата достоверност, още повече, че отсъстват каквито и да било обективни основания за това. В тази връзка следва да се има предвид, че принципа за взаимното признаване се основава на взаимното доверие между държавите-членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо спазване на основните принципи на прилагането на закона, в т.ч. и принципа за справедливия процес.

Ето защо, при извършено от страна на издаващата държава-членка позоваване на реализирано наказателно производство при гарантирани права на засегнатото лице не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на наложената санкция.

На следващо място засегнатото лице не попада в категорията на чл.35, т.4 и т.5 от Закона- лицето не е с имунитет или привилегии по българското законодателство; решението не се отнася до деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; не е било извършено извън територията на издаващата държава; наложената санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; лицето е вменяемо и пълнолетно и съответно може да носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност. 3асегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител според националния закон относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, но не се е възползвало от това право. Цитираното от защитата Решение по дело С-453/24 HADENOV касае различен случай, при който в Удостоверението изрично е отбелязано 4

„без доказателство за доставка“. Този обективен факт е изисквал допълнителни консултации с издаващата държава досежно връчване на съобщението на засегнатото лице, каквато конкретика по настоящия случай липсва.

В обобщение на изложеното въззивният съд прецени, че като правилно и законосъобразно издадено първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.34,ал.1 от Закона, настоящият състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №276/24.09.2026г. по ЧНД№1573/2026г. на Окръжен съд-Варна, което е признато Решение AMS2-V-26 4843/3, постановено на 22.01.2026г. и влязло в сила на 14.05.2026г., издадено от несъдебен орган на Република Австрия срещу българския гражданин Р. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Поп Димитър“ №7, ет.4, ап.23, с което му е наложена финансова санкция в размер на 400 /четиристотин евро/за извършеното деяние и 5 /пет/ евро разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5