Определение № 231 от 05.10.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 741/2021
- Вид
- Определение № 231
- Подписан
- 05.10.2021
- В сила
- 05.10.2021
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Емил Любомиров Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 231 гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20215001000741 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. АНГ. АТ., М. В. П. и С. М. П. чрез процесуалния им представител адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ против протоколно определение от 10.09.2021 г., постановено по т.д. № 10 по описа за 2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на НОХД № 648/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Частните жалбоподатели чрез процесуалния си представител изразяват становище, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което молят същото да се отмени и делото се върне на Пазарджишкия окръжния съд за продължаване на производството.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор по жалбата от ответника по иска Застрахователна компания „Л. и.” АД.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
1
Производството по т.д. № 10 по описа за 2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от ищците Б. АНГ. АТ., М. В. П. и С.
М. П. против Застрахователна компания „Л. и.” АД иск с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице, застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
За да спре производството по делото, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че предвид наличието на висящо наказателно производство по НОХД № 648/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, присъдата по което била отменена с решение по ВНОХД № 193/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане на Пазарджишки окръжен съд, с отбелязване в мотивите, че наказателният съдът имал задължение да се произнесе относно обстоятелствата включени в обхвата на чл. 300 ГПК, е налице преюдициалност на наказателното производство по отношение на настоящото.
Определението е неправилно.
Наказателното производство в случая не е преюдициално за гражданското дело, доколкото предявените са насочени към реализиране отговорността на застрахователя за всички вреди, пряка и непосредствена последица от причиненото увреждането от застрахования делинквент, чиято наказателна отговорност се търси в наказателното производство. Тъй като отговорността на застрахователя е функционална по отношение на деликтната отговорност, предпоставките за възникването й са установяване факта на деликта от страна на застрахования, както и наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност”. В тези случаи всички елементи от състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени самостоятелно в гражданското производство, съответно да бъде установена деликтната отговорност на застрахования, дори и когато противоправното му поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждественост между противоправното поведение в гражданското право и виновното поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически 2 състави.
Що се отнася до възможността за установяване на релевантните за спорното правоотношение факти, Гражданският процесуален кодекс съдържа достатъчно процесуални механизми за осигуряване на допустимите и относими към конкретния правен спор доказателства, както и гаранции за тяхното събиране.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по смисъла на чл. 229, ал. 1 ГПК за спирането на производството по делото. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Старозагорския окръжен съд за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.09.2021 г., постановено по т.д.
№ 10 по описа за 2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване НОХД № 648/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Връща делото на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3