Решение № 1391 от 16.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Бургас, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120104448 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1000, район Триадица, пл. "Позитано" № 5, представлявано от всеки двама измежду *****, ******, против Агенция „Пътна инфраструктура” с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от инж. А.М., с която се претендира осъждането за заплащане на сумата от 127. 19 лева, представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за вреди по щета № 470420212104213, причинени на МПС „Ш. С.“ с рег. № ***** – собственост на Н. В. АР., платено въз основа на сключен между тях договор „Каско Стандарт”, съгласно полица № 4704180900000794, поради попадането на автомобила на 27.01.2021 г. в несигнализирана и необезопасена пътна неравност – дупка на пътното платно, по републикански път III-9008 в посока от Елкабел към Лукойл, малко след оранжерията на Бургасцвет, както и законната лихва за забава от датата на подаването на исковата молба – 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Изложено е съществуването на сключен договор за застраховка „Каско” между ищцовото дружество и собственика на пострадалото МПС, поради което за причинените материални щети вследствие преминаването му в препятствието на 1 пътното платно, била образувана щета и застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в горния размер, с което встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - Агенция „Пътна инфраструктура“, която е длъжна да управлява и поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, до размера на заплатеното обезщетение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ във вр. чл. 50, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗЗД.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който на първо място се сочи за нередовности на исковата молба, които не се споделят от съда, тъй като ищецът ясно е изложил известните нему фактическите си твърдения досежно мястото на настъпване на застрахователното събитие и причината за това. По същество се оспорва претенцията, като се излага, че не са налице изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като на първо място липсвало точно местонахождение на настъпване на ПТП-то, което се явявало пречка за извода, че същото е настъпило на участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, като съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗП ответникът имал задължението да осъществява дейностите по текущ ремонт и поддръжка на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии на населените места с население до 100 000 души, каквото не било гр. Бургас. В тази връзка се сочи и а сключено споразумение между АПИ, Областно пътно управление – Бургас и Община Бургас за съвместно финансиране по поддържане на републиканските пътища в чертите на гр. Бургас, като се иска привличането й като трето лице – помагач на нейна страна.

Наред с това се излага, че липсват данни относно механизма на настъпване на инцидента, в това число и скоростта, с която се е движил водача и други съществени елементи, като се оспорва представената декларация от водача в тази връзка и се излага, че като частен документ същата не следва да бъде кредитирана. Оспорва се и наличието на причинна връзка между състояние на пътното платно и настъпването на вредите, като се сочи, че същите са настъпило по вина на водача, които е шофирал в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поради изложените съображения се моли за отхвърляне на иска. Евентуално се сочи, че горното обстоятелство води до съпричиняване и следва да бъде отчетено. Също търси присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Трето лице помагач на страната на ответника - Община Бургас с Булстат *****, адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д.Н., изразява становище за неоснователност на иска.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и това на трето лице - помагач, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира 2 за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско“ от Н. В. АР., последният декларира пред ищцовото дружество за настъпилото произшествие на 27.01.2020 г. около 06.50 часа, когато пътувал с автомобила си „Ш.

С.“ с рег. № *****, по улица Одрин, малко след Бургасцвет, и попаднал в дупка, вследствие на което се повредила предната дясна гума на автомобила. Съгласно фактура от 27.01.2021 г. заплатил 148. 25 лв. с ДДС за отстраняване на повредата, за което е издаден и касов бон от същата дата.

За автомобила е налице застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по застрахователна полица № 4704180900000794 на името на А., за периода от 16.05.2018 г. до 16.05.2021 г.

По повод уведомление за настъпила щета, описа на същата и придружаващите я книжа, на А. е заплатена от застрахователя сумата от 127. 19 лева във връзка с процесното застрахователно събитие.

По делото като свидетел е разпитан Н.А., който заявява, че си спомням си за инцидента, като това е личният му автомобил и той го е шофирал към този момент.

Пътувал към „Лукойл“, където работи. Валял много силен дъжд, поради което управлявал с доста по-ниска скорост от позволената на този участък. Доколкото си спомня на улица Одрин, имало три последователни дупки с доста големи размери, които не може да индивидуализира. Втората от тях, от която той бил потърпевш, беше много дълбока. Тъй като имало доста силен дъжд, те били пълни с вода и не ги видял, поради което преминал направо през тях. Датчикът за гумата му веднага светнал и той спрях, тъй като нямало как да продължа – гумата на автомобила била скъсана. На място си я сменил и едва тогава потеглил отново. Колата му била гаранционна, поради което отишъл в сервиза. Освен по гумата нямал други повреди по автомобила.

Мястото на ПТП било точно на около 100 метра до входа на „Бургасцвет“. По принцип в този момент нямало силен трафик, насреща имало само един тир. Понеже често минавал от там, знаел за тези дупки, но дъждът му попречил да ги възприеме и заобиколи, като наред с това в този момент точно идвал тира и това отново се явявало пречка за заобикалянето на дупките.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, от една страна, като изхождащи от лице, като е абсолютно незаинтересовано от изхода на спора, а от друга страна, което е било водач на процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП-то и именно в това си качество има лични и непосредствени възприятия върху състоянието на пътя и причината за инцидента, а и поради съответствието им с останалия събран доказателствен материал.

От изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални 3 познания, се установява, че описания в исковата молба механизъм на ПТП-то може да бъде осъществено по посочения в нея начин, вследствие износване на асфалтовата настилка. Средната пазарна цена за отстраняване на вредите възлиза на 132 лв. с ДДС.

При извършения оглед на посоченото място на настъпване на инцидента експертът не е установил наличието на пътна неравност, но е посочил, че са налице видими следи от повредена настилка, които са били отремонтирани по цялата си дължина на описаното място. Вещото лице сочи, че и при движение съобразно максимално позволената скорост на процесния пътен участък от 50 км./ч. е възможно настъпването на ПТП-то, поради попадането в неравност на пътя –дупка, като не е възможно причина за това да е износване на гумата на автомобила.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно в случая процесното ПТП е настъпило на място, което съставлява част от републиканската пътна мрежа, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а в случая път III-9008 съставлява републикански път от трети клас, съобразно списъка на републиканските пътища, утвърден от Министерския съвет. При това ответната агенция, доколкото носи отговорност за управлението на пътя съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3 и чл. 5 от ЗП би следвало да отговоря за причинените вреди. В същото време обаче ал. 5 предвижда, че агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, каквото населено място не е гр. Бургас, чието население е над 100 000 души. Така и чл. 48, ал. 2, б. "в" от ППЗП е посочено, че организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини по отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км. от съответния клас път. Т.е. съдът намира, че в случая задължение за поддържането на съответния пътен участък, представляваща част от републиканската пътна мрежа, принадлежи на Община Бургас, тъй като е част от урбанизираната територия на града, поради което и иска заявен срещу ответната агенция следва да бъде отхвърлен. В допълнение следва да се изложи, че разпоредбата на чл. 55 от ППЗП предвижда, че общините съвместно с Агенция "Пътна инфраструктура" финансират поддържането на републиканските пътища в границите на градовете по реда на чл. 48, т. 2, буква "в". Ал. 2 предвижда, че директорите на областните пътни управления и кметовете на съответните общини до 4

30 септември определят в споразумителен протокол размера на средствата по чл. 48, т.

2, буква "в" за следващата бюджетна година според дължината на републиканските пътища в границите на градовете, както и сроковете за предоставяне на средствата на общините. В случая по делото е представен и сключения споразумителен протокол от 08.12.2020 г., подписан между Агенция "Пътна инфраструктура" и Община Бургас, но същия не променя горните изводи на съда. Всъщност той има значение в отношенията между общината и агенцията и то тези, свързани с финансирането на дейностите по ремонт и поддръжка, но не и за настоящия спор, при все че нормативната уредба ясно посочва, чие е задължението за поддръжка на републиканските пътища, попадащи в урбанизирана територия на населено място с население над 100 000 души, и съответно кой следва да поеме отговорността от неточното, несвоевременно изпълнение на това задължение.

С горните мотиви съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди ищцовото дружество да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 200 лв. – 100 лв. депозит за експертизата и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.

78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическа и правна сложност по делото.

Съответно неоснователна е претенцията на ищеца за заплащането на разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a9f79a9-4025-482b-a0d1-ed41f09d775c