Решение № 705 от 19.09.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 264/2025
- Вид
- Решение № 705
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 705 гр. Казанлък, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100264 по опИ. за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 143, ал. 2 от СК.
Производството по делото е образувано от Б. А. И., ЕГН **********, М.
А. И., ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на майка си Р. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** и Р. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, в качеството й на майка и законен представител на децата си А. А. И., ЕГН ********** и И. Р. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И.Д. от АК-Стара Загора, адрес на кантора: ****, против А. С. И., ЕГН **********, с адрес: ****. Майката на децата и ответникът живели на семейни начала от 2006 г. до преди около 5 години, когато ответникът напуснал семейството. От съвместното си съжителство страните имали родени седем деца. Пет от тях - И. А. И., ЕГН **********, Б. А. И., ЕГН **********, М. А. И., ЕГН **********, А. А. И., ЕГН ********** и И. Р.
Р., ЕГН **********, били припознати от ответника, видно от удостоверенията им за раждане, които прилага към исковата молба. Останалите две деца ответникът отказал да припознае. Сочи, че от пет години майката сама се грижи за всичките седем деца, без каквато и да било помощ от бащата.
Многократно майката търсила помощ от бащата, който живеел в А., молила го да й изпраща някакви пари. Първоначално той пращал понякога по 200 - 300 лева, но след като създал ново семейство с друга жена, казал на майката да не го търси повече и да се оправя сама. Въпреки, че майката била трудово заета, получавала трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, изключително трудно се справяла сама с издръжката и отглеждането 1 на седемте си деца. Шест от тях ходили на училище, а най-малкото - на детска градина. Всички тези обстоятелства принудили майката да се обърне към съда с молба да осъди бащата да заплаща на децата, които е припознал, месечна издръжка и която издръжка той дължи по силата на закона. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на децата си: Б. А. И., ЕГН **********, М. А. И., ЕГН **********, действащи лично и чрез тяхната майка и законен представител Р. Р. Т., и на А. А. И., ЕГН **********, и И. Р. Р., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Р. Р. Т. месечна издръжка в размер на 300,00 лева (триста лева) за всяко от децата, платима до 10-то число на месеца, за които се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представите адв. Н. Г., АК-Стара Загора.
Сочи, че не е осъществила контакт с ответника, поради което на този етап не може да сочи писмени и гласни доказателства. Видно от представените с исковата молба удостоверения за раждане ответникът е баща на децата и исковата претенция е допустима.По отношение на основателността на исковата претенция, счита, че е в доказателствена тежест на ищцовата страна.
По отношение на предявения размер на издръжка - 300 лв. за всяко от децата, твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От 01.01.2025 г. и към настоящия момент минималната работна заплата била 1077 лв., от което следвало, че минималната издръжка на едно дете е в размер на 269,25 лв. Счита, че издръжка над този размер би бил неоснователен и недоказан. Ищцовата страна въобще не представяла доказателства за доходи на бащата. Но тъй като, правната природа на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца било задължение на родителите независимо от трудоспособността и доходите им /арг. чл. 143, ал. 2 от СК/, не оспорва основателността на размера до 269,25 лв. Оспорва искането за присъждане на издръжка за всяко от децата над 269,25 лв. Във връзка с гореизложеното моли съдът да отхвърли предявените И.е над размера от 269,25 лв.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа изложеното в исковата молба.
Изслушана от съдебния състав майката Р. Р. Т. заяви, че живее с децата в с. Р. във фургон. Чистела рози в производствена база. От три години работела там, като получавала минимална работна заплата. Управителката на фирмата предоставила фургон, в който живеели с децата, имало две стаи и външна чешма. Майката отглеждала децата, не ги давала в дом за социални грижи. Поголемите момичета Б. и М. й помагали. Имала още две деца от А. - О. на 13 2 години и С. на 8 години, които не били припознати от А.. Когато се разделили той казал: „Големите деца вземам при мен, малките да останат при теб“. И седемте деца били от А.. Той взел само голямото момче И.. А. пребивавал в А. от 2-3 години. Той работел на трудов договор, работел с камион, пренасял ябълки, бил работлив човек. Майката не знаела къде точно живеел, защото били скарани. А. имал нова жена и живеел с нея. Нямал други деца, не полагал грижи за болен родител. А. живеел на квартира с жена си. А. изпратил веднъж 280 лева общо за всички деца. Казал, че 150 лева са за найголемия им син, другите за останалите деца. Майката поискала от ответника да изпрати пари за децата, но той й затворил телефона. Новата му жена имала четири деца, които живеели с тях. Предполага, че тя не му давала да изпраща пари за децата в Б.. Майката не била виждала А., той от време на време търсел малкото момче по „Фейсбук“. Майката му казала: „Седем деца гледам, стигат ли ми парите?“. Той отговорил, че нямал пари. Децата имали нужда от дрехи и обувки. Работодателката й помагала с дрехи за децата, карала ги с колата на училище, много й помагала. Смята, че с парите от издръжката ще може да се справя по-лесно с грижите и издръжката на децата.
Ответникът А. С. И., редовно призован за датата на съдебното заседание, чрез назначения му особен представител адв. Н. Г., оспорва иска по размер.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр.
Казанлък, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.
РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане с № **** г. на община К., родители на децата Б. А. И., ЕГН **********, М. А. И., ЕГН **********, А. А. И., ЕГН ********** и И. Р. Р., ЕГН **********, са Р. Р. Т., ЕГН ********** - майка и А. С. И., ЕГН ********** – баща.
Родителите имат родено от съвместното си съжителство още едно дете – И. А. И., видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № **** г. на община К.. В хода на процеса се установи, че детето И. живее при баща си А. С. И..
Майката е представила и още две удостоверения за раждане на децата С.
Р.а Р. и О. Р. Р., издадени съответно въз основа на акт за раждане № **** г., на община К., в които е записано, че майка на децата е Р. Р. Т., ЕГН ********** и липсва отразено име на баща. Р. Т. заяви пред съда, че баща на С. и О. е предишния й съжител А. С. И..
Видно от служебни бележки с № 37, № 38, № 39 и № 40 от 27.01.2025 г. и № 99 от 28.01.2025 г., подписани от Директора на ****, с. ****, децата С. Р.а 3
Р., А. А. И., О. Р. Р., М. А. И. и Б. А. И. са ученици, записани в дневна форма на обучение през учебната 2024/2025 г.
Видно от служебна бележка изх. № **** г. от Директора на ****, детето И. Р. Р. е записано в трета група за учебната 2024/2025 г..
Видно от три броя удостоверения с изх. № **** г. на управителите на „Е.“ ЕООД и „Н.Е.“ ЕООД, за месеците от януари 2024 г. до януари 2025 г. Р.
Т. е получавала месечен доход в размер на 933 лева брутно трудово възнаграждение.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства. Свидетелката З.И.И. заяви, че е приятелка на майката на децата, познавала и А.. Те имали седем деца, като Р. се грижела сама за децата. Всеки ден свидетелката и майката били заедно на работа. Майката сама гледала децата. Дрехи и обувки осигурявала тя. Децата били добре гледани, не били мръсни и гладни. Майката поддържала много добре и дома си. Било й трудно да ги гледа сама, мъжът й не изпращал пари за децата. За училище, за всичко сама се оправяла и всички деца ходели на училище. Нямала възможност да заплаща за допълнителни занимания на децата. Свидетелката познавала А. от преди, той бил пиян, не си гледал децата хубаво. Той сега бил в чужбина. Работел, вземал заплата и живеел на квартира. Информация той давал във „Фейсбук“. А. си живеел там, имал друга жена, но на Р. не помагал. Другата жена не работела, само той работел. Другата жена я виждали във „Фейсбук“.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък. При извършеното проучване от отдел „Закрила на детето“ било установено, че родителите Р. Т. и А. И. съжителствали на семейни начала, като по време на семейния им живот се родили седем деца.
По данни на майката, пет от децата били припознати от биологичния баща, като за другите не пожелал да предприеме същите действия. Майката споделила, че преди около пет години се разделили с бащата, като всички грижи за децата останали само неин ангажимент. В момента А. И. живеел и работел във В., като тя била родителят, който пряко полагал ежедневни грижи за децата в семейна среда. Споделила, че многократно молила г-н И. да помага финансово за нуждите на децата, но той изпращал средства по своя преценка, като до момента изпратил еднократно 400 лв., а впоследствие пращал по 200 лв. през около седмица. Майката в момента се стремяла да задоволява базисните потребности на всички деца, в зависимост от възможностите си, като твърдяла, че не можела да разчита на бащата да й помага редовно и да изпраща средства. Децата били на различна възраст, освен И. И., всички деца били включени в образователната система и посещавали редовно занятия. Становището на отдел „Закрила на детето“ при ДСП-К е, че в интерес на децата е да бъде определена месечна издръжка, която г-н А. И. да изплаща, съобразно ежедневните им потребности и съществуващия жизнен стандарт в страната.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните 4 правни изводи:
Предявени са И.е с правно основание чл. 143, ал.2 от СК.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). С Постановление № 359 от 23.10.2024 г. Министерският съвет е определил минималната работна заплата за страната за 2025г. да бъде в размер на 1077 лева. Този минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител.
Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. По отношение на ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно. Установи се, че по време на съвместното си съжителство страните имат родени пет деца – Б. на 16 години, М. на 14 години, А. на 10 години и И. на 5 години. Всички деца, с оглед възрастта им са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си. Нуждите на децата са обичайни за лица на тяхната възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и др., както и общите разходи за издръжката на домакинството, в което се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на децата, претендиращи издръжка. Поради обстоятелството, че майката е многодетна такава, грижи се освен за ищците и за още две от общо седемте си деца, няма възможност децата да посещават извънкласни занятия. Всички живеят във фургон, осигурен от работодателката на майката, на чиято помощ разчита.
Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a9f74fa-59bf-4b12-8718-8ba20c492418