Определение № 425 от 09.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20251100511908 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано e по жалба вх.№ 111589 от 29.09.2025г. при СГС, с вх.№ при Затвор София -10026 от 29.09.2025г.. подадена от Е. Д. М. ЕГН ********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 17173 от 12.04.2025г., постановено по гр.д.3247 от 2024г., СРС, 171 състав, с което производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането по чл.95 от ГПК.

В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно.

Твърди, се че съдът е приложил превратно закон , злоупотребил е с правата си и без основание е прекратил съдебното производство. С това проявява съдействие за неговото отвличане чрез осъждане по непредявено обвинение.

Моли да се отмени определението на СРС и делото да бъде върнато за разглеждане по същество от друг съдебен състав. Моли да се отмени в частта по чл.95 ГПК и му се предостави правна помощ, като сочи и конкретен адвокат – Н.Р..

Искането за допускане на правна помощ съдът разглежда като част от частната жалба срещу определението на СРС, в частта с която е оставил без уважение молбата на ищеца да му се допусне правна помощ.

СГС намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна и в законовия срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С предявения иск, частния жалбоподател - ищец по спора е твърдял,че насочва същия срещу Прокуратурата на Р България, тъй като не е отговорил на негова жалба № 8667 от 6.10.2023г., с която жалба е поискал от прокуратурата да бъде незабавно освободен, като незаконно задържано лице, чрез произволно, незаконно лишаване от свобода по непредявени обвинения по дело № 102 от 2018г. на АСНС и КНОХД 1018/2019г. на ВКС . С това намира, че са нарушени множество разпоредби на международни актове, които цитира.

Ответника Прокуратурата на РБ е подал отговор като е оспорил иска като недопустим поради това, че по предходни искове, основаващи се на същите твърдения за извършени нарушения при осъждането му, също са претендирани вреди, но за предходни периоди. Като дела с такъв предмет са цитирани гр.д.№ 46809/22г., СРС,167 св.,гр.д.№ 44840/22г., СРС 35 св.,гр.д.№ 50332/ 22 СРС,167 св., гр.д.№ 46411/22г., СРС ,42 св, гр.д.№ 50478/ 22г., СРС , 26 св., а за 2023г. са посочени гр.д.№ 50531/2023г.,СРС, 173 св., гр.д.№ 1

15674/23г., СРС , 169 св., гр.д.№ 3304/22г., СРС, 45 св.. Това са дела образувани по претендирано обезщетение за отказ да се разгледа жалба на ищеца , във връзка с проведеното срещу него наказателно дело , по което твърди, че е незаконно задържан, незаконно осъден по непредявени обвинения и претендира освобождаване. Позовава се на принципа за присъждане на генерално обезщетение при еднакво нарушение и посочването на конкретен период не е индивидуализиращ белег на претенцията му, в който смисъл сочи Опр.№ 2128/13.07.23г. по к.ч.гр.д.№ 2471/23г., ВКС, 3то г.о.. Позовава се и на Опр. № 3186/25.10.2023г. по ч.гр.д. 4288/23г., ВКС, 4то г.о. , с което се приема, че разликата в номерата на жалбите не променя горния извод, тъй като са с едно и също съдържание. Намира, също така , че така наведените от ищеца твърдения не се подвеждат под нито една от хипотезите на ЗОДОВ, поради което и иск с пр.осн.чл.2в от ЗОДОВ е недопустим. Излага и съображенията си за неоснователност на исковата претенция

СРС с обжалваното определение № 17173 от 12.04.2025г. подробно е цитирал заведените от ищеца към този момент 1118 броя дела пред СРС.Посочил е влязлата в сила присъда на ищеца и престъплението, за което е осъден. . Сочи, че 99% от делата заведени от ищеца са с един и същ предмет – претендиране на обезщетение поради осъждане по непредявено обвинение.

Едновременно с това намира, че ищецът не е лишен от достъп до правосъдие, тъй като съдът разглежда по същество исковете му, които са допустими. З а конкретния иск обаче СРС е приел, че ищеца не преследва легитимна цел , а действията му представляват злоупотреба с право по см. на чл.3 от ГПК.

Извежда съображения за това и от уредбите в международни актове – чл.35,т.3,б.А ЕКЗПЧОС и Директива на ЕС 2024/1069 на ЕП и на Съвета. С оглед на това е приел недопустимост на иска и е върнал исковата молба на осн.чл.130 ГПК. Искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение поради недопустимост на така предявения иск.

Настоящия състав не приема изразеното в прекратителното определение становище за злоупотреба с право поради множество заведени дела, тъй като разпоредбите на ЕКЗПЧОС относно допустимостта на жалбите пред ЕС са неприложими при преценката за допустимост на исковете пред български съд . Неприложима е и Директива / ЕС/ 2024/1069 на ЕП, тъй като няма имплементиране в българското право, касае публични правоотношения произтичащи от прилагане на норми от правото на ЕС , каквито в конкретния случай няма. Уредбата в чл.3 от ГПК установява единствено право на насрещната страна да претендира причинените й вреди от злоупотребата с права, но не и право на съда да не разгледа спора. Независимо, че настоящия състав не споделя мотивите за прекратяване на производството по делото, като краен резултат същото е правилно предвид, че искът се явява недопустим, на осн.чл.126 ГПК.

СГС проследявайки посочените от с отговора на прокуратурата , за които твърди идентичност констатира, че предмета им е общ и касае твърдения за вреди в резултат от постановеното решение в наказателното производство и твърдяното му незаконосъобразно постановяване по неповдигнато обвинение, както и бездействието на прокуратурата да го освободи въз основа на подадените от него жалби, предвид незаконното решение. Настоящия състав допълнително установява още две дела със същия предмет – гр.д.40076/23г. и гр.д.4354/24 г. на СРС.

Множеството подадени от ищеца молби, по същество са с едно и също искане и касае твърденията за неправомерно осъждане на ищеца и искане за незабавно освобождаване на ищеца и вреди от бездействие на прокуратурата във връзка с това. Фактическото основание на исковите молби, във връзка с твърденията за нарушение правото на ЕС чрез тези бездействия на прокуратурата, са с едно и също съдържание. Макар и да има подадени няколко искания – жалби от страна на ищеца, една от които е цитираната в 2 исковата молба то предмета на тези искове е един и същ, тъй като се накърнява един и същ правен интерес . Обезщетение се следва за причинени вреди от конкретно деяние, което се е осъществило в определен момент и различните периоди, за които се иска обезщетение извън осъществилото се деяние, не биха могли да обосноват самостоятелен иск. При предходно заведени искове с този предмет настоящия такъв се явява недопустим на осн.чл.126 ГПК .

Предвид на горното определението, с което СРС е прекратил делото пред себе си се явява правилно.

Правилно при горните изводи се явява и определението на СРС, с което е отказал предоставяне на правна помощ по искането по чл.95 ГПК. Законът за правната помощ в своя чл.24,т.2 ЗПП изисква съдът при предоставяне на правна помощ да преценява предпоставките за допустимост на иска или евентуалната му основателност. Доколкото се използват бюджетни средства за заплащане на правната помощ то правния интерес и допустимост на иска е от значение за предоставяне на помощта. В конкретния случай след преценка на наличието на множеството дела с еднакъв предмет и недопустимост на всяко последващо дело с този предмет, СРС е извел правилен извод за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ на ищеца.

Частната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, частна жалба жалба вх.№ 111589 от 29.09.2025г. при СГС, с вх.№ при Затвор София -10026 от 29.09.2025г.. подадена от Е. Д. М. ЕГН ********** срещу

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 17173 от 12.04.2025г., постановено по гр.д.3247 от 2024г., СРС, 171 състав, с което производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането по чл.95 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с ЧЖ в 1 седмичен срок от уведомяването пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3