Решение № 1334 от 09.09.2015, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1334/09.09.2015 година, град Бургас,

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на девети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев при секретар Г.Д., разгледа адм.д. №

188/2015 година.

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на И.Б.Т. с ЕГН ********** и посочен съдебен адрес ***, против ревизионен акт № *********/04.08.2014 година (РА) на органи по приходите при ТД – Варна на НАП, поправен с ревизионен акт за поправка на РА № П-0300014043258-ОРП-01/24.10.2014 година, потвърден с решение № 315/13.11.2014 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.

С РА за поправка и потвърждаващото го решение на решаващия орган на жалбоподателя са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 година – 8424,60 лева главница и 5 910,62 лева лихва и за данъчен период 2008 година – 1 748,54 лева главница и 963,04 лева лихва.

В жалбата, на първо място, се излагат доводи за изтекла погасителна давност на задължението по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 година. Твърди се, че изтеклата погасителна давност е била посочена от жалбоподателя, както във възражението срещу ревизионния доклад (РД), така и в жалбата срещу РА пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, но органите по приходите не са обсъдили това възражение, а са коментирали изтичането на преклузивния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК за образуване на ревизионно производство. На следващо място се излагат възражения относно определянето на данъчните задължения за 2007 и 2008 година в нарушение на материалния закон. Посочва се, че установените за процесните периоди обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК се основават на направен анализ на приходите и разходите на жалбоподателя на базата на съставени касови баланси за 2007 и 2008 година и установените отрицателни касови наличности към определени дати. По този начин органът по приходите е установил отрицателна касова наличност, т.е. превишаване на разходите спрямо приходите.

Жалбоподателят твърди, че този метод на данъчно облагане многократно е отричан от константната съдебна практика. Цитира решения на ВАС.

Посочва се, че произходът на средствата на жалбоподателя е доказан и се излагат твърдения в тази насока.

Иска се отмяна на целия РА.

Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Относно формата на РА и съответствието с целта на закона:

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. РА е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

Относно компетентността:

В жалбата не се оспорва компетентността на издателя на РА, но в съответствие с предписанието на чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна проверка на компетентността, настоящият състав намира, че РА е издаден от компетентен орган.

Видно от ЗВР

№ 1305454/19.12.2013 година (лист 40), изменена със ЗВР № 1401199/01.04.2014 година (лист 38), изменена със ЗВР № 1401581/29.04.2014 година (лист 36) ревизията е възложена от Р.М.С. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД - Варна на НАП и е определен ръководител – Л.Д.П., главен инспектор по приходите. Процесният РА е издаден на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК (в актуалната му редакция), а именно от Р.М.С. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД - Варна на НАП и Л.Д.П., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, поради което същият се явява издаден от компетентни органи.

По процесуалната законосъобразност на ревизионния акт:

Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № 1305454/19.12.2013 година (лист 40) на началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” в ТД на НАП - Варна.

Заповедта съдържа реквизитите по чл.113 ал.1 от ДОПК, а определения в нея срок за извършване на ревизията, три месеца от датата на връчването, не надхвърля посочения в чл.114 ал.1 от ДОПК. В съответствие с чл.113 ал.2 от ДОПК, заповедта е връчена на ревизираното лице, на 02.01.2014 година. Впоследствие, срокът на ревизията е удължен със ЗВР № 1401199/01.04.2014 година (лист 38), изменена със ЗВР № 1401581/29.04.2014 година (лист 36), без да се променя предметният обхват.

Ревизионният доклад (РД) е съставен на 16.06.2014 година – в съответствие със срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. Той съдържа реквизитите, посочени в чл.117 ал.2 от ДОПК и е връчен на жалбоподателя на 04.07.2014 година.

С уведомление № У-1401581/16.06.2014 година (лист 499) началникът на сектор „Ревизии“, в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна е уведомен за съставения РД.

Със заявления вх.№ 49243-17/17.07.2014 година (лист 504) и вх.№ 49243-19/18.07.2014 година (лист 509) жалбоподателят е депозирал възражения срещу РД. С двете възражения не са представени нови доказателства.

Процесният ревизионен акт с № ********* е издаден на 04.08.2014 година (лист 511). Същият съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК.

Актът е връчен на жалбоподателя на 02.09.2014 година, който е използвал предоставената му от закона възможност, в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК, да го оспори (лист 30) пред директора на дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП.

С акт изх.№

1141/23.09.2014 година, директорът на дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП се е отвел от разглеждане на депозираната пред него жалба срещу процесния ревизионен акт като е посочил, че ревизираното лице е бивш дългогодишен служител на ТД -Варна на НАП.

С решение №

РЦУ-128/30.09.2014 година (лист 26, стр.2) изпълнителният директор на НАП е отвел и.д. директор на „ОДОП“-Варна от разглеждане на жалбата и е възложил разглеждането на жалбата, в качеството на решаващ орган, на директора на „ОДОП“-Бургас.

Директорът на дирекция „ОДОП”-Бургас при ЦУ на НАП се е произнесъл по с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, с което е намерил възраженията срещу ревизионния акт за неоснователни и е потвърдил същия.

По материалната законосъобразност на акта:

Оспореният

РА е издаден след извършена ревизия при особените правила на чл. 122 от ДОПК.

Видно от уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК (лист 66), органите по приходите са приели, че данъчната основа на жалбоподателя за облагане с данък върху доходите на физическите лица следва да се определи по правилата на чл. 122 от ДОПК, тъй като са приели, че е налице липса на доказателства за източника на парични средства за издръжка живот, вноски на парични средства по банкови сметки и покупка на недвижими имоти за 2007 и 2008 година. Установено е несъответствие между стойността на извършените разходи и декларираните доходи за посочените периоди. По тази причина ревизията е приела, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122 ал. 1 т. 2 и т.7 от АПК.

Във връзка с възложена проверка на жалбоподателя Т. е съставен протокол с № 1334191/17.12.2013 година (лист 94-108). Въз основа на протокола е изготвено становище (лист 122) от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, офис Добрич, съгласно което:

- за 2007 година несъответствието /превишението на разходите над реализираните доходи на проверяваното лице е в размер на 35 502,60 лева;

- за 2008 година, след съпоставка на събраната информация относно реализираните от лицето приходи и извършените разходи към 31.12.2008 година е установено превишение на разходите спрямо приходите в размер на 17 485,41 лева.

С оглед установеното несъответствие на разходите спрямо приходите, органите по приходите са приели, че не са представени доказателства за източниците на финансиране на жалбоподателя и са пристъпили към извършване на ревизия по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към особения ред на извършване на ревизията.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2007 - 2008 година по отношение на ревизираното лице са констатирани данни за укрити приходи, както и че декларираните доходи на жалбоподателя не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. През двата данъчни периода И.Т. е работил като служител на НАП, като общият му облагаем доход за 2007 година е бил 8 560,13 лева, а за 2008 година – 8 063,92 лева. Същевременно през

2007 година е закупил недвижим имот на стойност

14 082,60 лева, а по банковите му сметки са извършени значителен брой внасяния и тегления на парични суми (подробно описани в РД – лист 492 стр.ІІ - 494), като е констатирано, че направените разходи надвишават декларираните доходи с 35 102,51 лева. За 2008 година отново е констатирано значително движение (внасяне и теглене на парични суми) по банковите сметки на Т. (подробно описано като таблица в РД – лист 495 - 497).

Размерът на надвишението на разходите над приходите е установен на 17 485,41 лева. Във връзка с констатациите в ревизионното производство, преди издаването на РА, от страна на Т. не са представени достоверни доказателства, с които да се опровергаят установените факти.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122 ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122 ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122 ал.1 ДОПК следва да са установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122 ал.1 от ДОПК.

Съдът приема за обосновани основанията по чл. 122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК.

В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизираните периоди е налице несъответствие в данните за получените доходи, декларирани от И.Т. пред НАП и действително констатираните обстоятелства за имущественото му състояние (недвижими имоти и парични суми по банкови сметки).

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 – 124 от ДОПК - за задълженията за данък по ЗДДФЛ. Установеното по надлежния процесуален ред несъответствие между декларираните данни от И.Т. и действително констатираното (фактите, по което не се отричат от ревизираното лице), е достатъчно основание да се приеме, че лицето е укрило приходи, а разходите му не съответстват (надвишават) на декларираните доходи.