Решение № 260575 от 22.11.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №260575

22.11.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря

Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4891/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш Серия К № 3810332 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В.И.М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това от приложената по делото (лист 8) справка от системата за управление на административнонаказателната дейност за дата на връчване е отбелязана 30.07.2020 г. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.08.2020 г., поради което дори и ЕФ да е бил връчен на посочената дата /04.08.2020 г./, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима.

Срочността на жалбата е несъмнено установено по делото и предвид обстоятелството, че към момента на подаването ѝ не е бил изтекъл 14-дневен срок, считано и от датата на извършване на самото нарушение. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 22.07.2020 г. в 20:13 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ № 1 в посока бул. „Менделеев“ жалбоподателят В.И.М. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** със скорост на движение от 85 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабричен номер 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 88 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 85 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 35 км/ч.

За това деяние и на основание чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден електронен фиш серия К № 3810332, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол от проверка № 4-32-20 се изяснява, че процесното техническо средство тип TFR1-M с фабричен номер 546 е преминало последваща периодична проверка на 13.03.2020 г. със заключение, че съответства с одобрения тип.

Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-23608/23.07.2020 г.) се установява, че на дата 22.07.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с номера от 17142 до 17181, с начален час на работа 19:20 ч. и краен час на работа 23:20 ч. и с място на контрол гр.

Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 1, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.

От клип № 17163 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 88 км/ч, а заснемането е извършено на 22.07.2020 г. в 20:13 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя В.И.М..

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя М. (лист 18 от делото) се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС от 1973 г., като до настоящия момент няма съставяни актове за установяване на административни нарушения, издавани наказателни постановления или електронни фишове /освен процесния/, нито налагани принудителни административни мерки за нарушения на правилата за движение.

От разпореждане №

15201010642/01.07.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив (лист 20 от делото) се установява, че размерът на получаваната от жалбоподателя М. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО е 227,40 лева.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр.

Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1; датата – 22.07.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 20:13 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят В.И.М.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 85 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното ѝ заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

***телства се установява, че на описаните в ЕФ време и място – на 22.07.2020 г. в 20:13 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до № 1, жалбоподателят М. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Изяснява се още, че той се е движил със скорост от 85 км/ч в населено място, където при избиране скоростта си на движение на водача е било забранено да превишава скоростта от 50 км/ч., с което е превишил максимално разрешената скорост с 35 км/ч.

Независимо от това, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, тъй като с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. Тъй като в настоящия случай съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, то електронният фиш следва да бъде отменен поради издаването му в противоречие със закона.

На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че категорично не се споделя становището при формални нарушения a priori да е изключена възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Трайна и последователна е практиката на касационната инстанция, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не разграничава административните нарушения на формални и резултатни, поради което всеки случай подлежи на конкретна преценка – така изрично Решение

№ 1834 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1516/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение

№ 552 от 15.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3357/2015 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение

№ 946 от 23.04.2013 г. по к.а.н.д. № 896/2013 г. на Административен съд – Пловдив. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност формални престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази възможност не е изключена по отношение на формалните административни нарушения. Изричното предвиждане на възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава на административното нарушение, изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се за различна законодателна техника. Дори и при резултатните административни нарушения липсва изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай, което идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими всякога, щом изрично не е предвидено нещо различно. Да се приеме противното би означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо отменена и е практически неприложима. Несъстоятелна е и тезата, че използването на понятието „последици“ в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обуславя извод за неприложимост на правилата за маловажния случай при формалните нарушения. Макар при последните да не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат, това не означава, че в обективната действителност не настъпва никаква промяна при осъществяване на деянието. Разликата с резултатните нарушения е, че тук единствената съставомерна промяна е осъществяването на самото деяние, в който смисъл е и правната доктрина. Понятието „вредни последици“, употребено в НК, е по-широко от понятието „вреди“. В обхвата на „вредните последици“ се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици и такива, които нямат имуществен характер – така изрично Решение № 1756 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1528/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Отделно от това, преценката за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици“, но и „с оглед на други смекчаващи обстоятелства“.

Граматическото тълкуване на употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че преценката може да се прави с оглед само на вредните последици или на смекчаващите обстоятелства. В настоящото производство бяха констатирани множество смекчаващи обстоятелства, понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Несъстоятелен е и доводът, че приложението на правилата за маловажен случай може да се изключи a priori само по съображения за обществената значимост на дадена категория обществени отношения, които се защитават със съответния състав на административно нарушение. Повишената обществена значимост на защитавания обект следва да намери отражение във вида и размера на предвиденото наказание за този вид нарушения. Съдът не би могъл да „дописва“ нормативни актове, при това като създава допълнителни ограничения за правните субекти и да изключва изначално приложението на чл. 28 ЗАНН за даден вид административни нарушения, след като законодателят не е сторил това. По тези съображения настоящият съдебен състав не споделя становището за невъзможност за квалифициране на формалните административни нарушения за маловажни.