Определение № 910 от 01.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 910 гр. София, 01.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500545 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.1 във вр с чл.15, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първата инстанция „Болеро Ко“ ЕООД против Определение № 4174 от 31.10.2024 г., постановено по т. д. № 1428/2023 г. на СГС, ТО, VI –11 състав, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се излага, че съдът се е задоволил единствено с обсъждане доводите на страните в исковата молба и отговора на същата, без да изложи мотиви относно характера на договора между ищеца и ответника.

Немотивиран останал изводът на съда, че мястото на изпълнението на сделката е Кралство **********както и не бил разгледан поставения от ищеца въпрос за отправяне на преюдициално запитване по посочените в частната жалба въпроси.

По същество на спора се сочи, че се касае за договор за покупко – продажба, а в случай, че се приеме, че сключеният между страните такъв е договор за дистрибуция, то същият имал за основен елемент покупко – продажба на стоки с особеност, че дистрибуторът е снабден с изключителното право да продава стоките на определена територия, като съдейства при рекламирането и реализирането им, поради което приложение отново следвало да намери чл.7, §1, б. „б“, пр. I от Регламент №1215 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

На последно място, излага се, че предметът на заявените пред СГС 1 претенции бил различен от този на разгледаните от испанския съд, поради което не била налице недопустимост на предявените искове на основание чл.299 от ГПК.

Моли за отмяна на определението като незаконосъобразно и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Софийският Апелативен съд като съобрази доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

От доказателствата по делото се установява следното:

СГС е бил сезиран с искова молба на „Болеро Ко“ ЕООД, с която ищецът е предявил против „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ, дружество, учредено и действащо съгласно законодателството на кралство **********обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.96, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 159.04 лева обезщетение за вреди, произтичащи от твърдяна забава на ответника като кредитор по търговска сделка да вдигне закупени от ищеца стоки, отделени му в склад на продавача, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата 8 213.76 лева - мораторна лихва за периода 01.08.2020г. - 31.07.2023г.

Ищецът твърди, че е продал на ответника по неформален договор за търговска продажба от 01.08.2018г. стоки, които са родово определени, като прехвърлянето било осъществено с отделянето им с лист за пакетиране на същата дата. Пояснява, че предаването било договорено да се осъществи в склада на продавача в гр.Етрополе. Заявява, че от този момент и до днес стоката не била вдигната от купувача, с което същият не е изпълнил задължението си по чл.200, ал.1, пр.второ от ЗЗД да получи вещите.

Поддържа, че отправял покани до ответника-купувач да приеме стоките, но това задължение не било изпълнено, с което поведение последният се поставял в забава и следвало да понесе отговорността за разноските по съхраняване на продадените вещи. Уточнява, че въз основа на същите факти е заявил частична претенция, по която било образувано гр.д.№ 53683/2020г. на CPC, 78 състав, по което било постановено неприсъствено решение, с което искът бил уважен, поради което по настоящото дело заявява остатъка от размера на така възникналото за него вземане по договора.

Ответникът оспорва претенцията. Твърди, че страните са в 2 дълготрайни търговски отношения по договор за дистрибуция, по силата на който ищецът продавал и доставял на ответника продукти с марката „Болеро“.

Заявява, че по конкретната заявка продавачът бил задължен не само да продаде, но и да достави стоката на купувача до гр.Кастропол, **********за което била заплатена цена за транспорт, което обаче купувачът не е сторил и до днес, въпреки извършеното от продавача плащане на цената по сделката, вкл. тази за доставянето й в Испания.

Твърди, че ищецът, като продавач по договора, е в неизпълнение, като дори прекратил договора между страните на 29.08.2018г. без дължимото предизвестие, с което причинил вреди на ответника по договора за дистрибуция. Посочва, че за обезщетяването им е предявил на 01.03.2019г. искова претенция срещу „Болеро Ко.“ ЕООД пред съда в гр.Кастропол, **********по която е било образувано гр.д. № 65/2019г. С решение от 25.02.2021г. съдът е уважил исковете на „Elevenfit Food and Supplements S.L.“, като е приел, че дружествата са били страни по валидно правоотношение, произтичащо от неформален договор за дистрибуция, прекратен от „Болеро Ко.“ ЕООД с уведомление до испанското дружество от 29.08.2021г., без спазване на изискуемото предизвестие, като не е доставил до гр.Кастропол заплатените от купувача стоки по заявка от 01.08.2018г. Твърди, че с решението съдът е задължил „Болеро Ко.“ ЕООД да заплати на „Elevenfit Food and Supplements S.L.“ обезщетение за вредите от прекратяването на договора, както и да върне продажната цена за стоките по заявката от 01.08.2018г. с дължимите лихви за забава и разноските по делото.

Поддържа, че решението е постановено при участие на представител на българското дружество, а актът на съда е бил потвърден по реда на инстанционния контрол.

При тези твърдения обосновава довод, че производството пред българския съд е недопустимо поради факта, че спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение на съда в гр.Кастропол, **********и не може да бъде пререшаван от българския съд (чл.299 ГПК), евентуално, че българският съд не е компетентен да решава спора, тъй като компетентността принадлежи на испанския съд.

Видно от представените доказателства, твърдените от ответника факти за постановени и влезли в сила съдебни решения на испанския съд в посочения смисъл, се установява да са настъпили така, както се твърди.

С решение №65/2019 г. по обикновен съдебен процес първоинстанционният съд на Кастропол, Кралство **********е уважил изцяло претенциите на „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ, като е приел, че ответникът е прекратил без основание договора за дистрибуция и е осъдил „Болеро Ко“ ООД да му заплати сумата от 42 564, 69 евро обезщетение, 35 470, 57 евро обезщетение за вреди, причинени от пропуснати ползи поради липса на предизвестие, 87 956 евро като възстановяване на авансово платени суми за закупуване на стока.

3

В мотивите на Определение на Окръжен съд - Овиедо по апелационна жалба № 59/2020г. съдът е изследвал съществените елементи на договорната връзка и е приел, че страните са били обвързани от договор за дистрибуция, поради което споровете, произтичащи от него, следва да се разрешават от съда по местоизпълнението му, а това е испанският съд, доколкото задължение на продавача „Болеро Ко.“ ЕООД е било да достави продадените стоки на купувача „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ в гр.Кастропол, Испания - аргумент от чл.7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Жалбата на „Болеро Ко“ ООД срещу първоинстанционното решение е оставена без уважение от окръжния съд на Овиедо, по образуваното пред него дело № 330/2021 г. С окончателно Определение по дело по касация и процесуално нарушение № 9565/2021 г. Върховният съд на Кралство Испания е отхвърлена извънредната жалба против въззивното решение.

По предявените пред СГС искове съдът е прекратил производството на основание чл.15, ал.1 ГПК приемайки, че не е международно компетентен да разгледа спора. Приел е, че договорът между страните има своето местоизпълнение в

Кралство

**********където страните са приели, че следва да бъдат доставени продадените стоки, на основание чл.7, §1, б. „б“, пр.I от Регламент 1215 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. На това основание спора следвало да се разреши от компетентния по правилата за родова и местна подсъдност съд в Кралство Испания. Съдът е съобразил и мотивите на испанския съд в гр.Кастропол в представеното решение, с което исковата претенция на „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ срещу „Болеро Ко.“ ЕООД, произтичаща от процесния договор, е била уважена, поради установения факт на неизпълнение на договора от страна на продавача, който не е доставил закупените от ищеца стоки в **********както е договорено, поради което дължи както цената за стоките и транспортирането им, така и обезщетение за вреди от прекратяване на договора без предизвестие.

Следва да се отбележи, че в превод на български език са единствено представените от ответника испански съдебни решения, както и представените от ищеца три броя покани за вдигане на отделените стоки.

Потвърждението за поръчка /заявка/ от 01.08.2018г. /л.33/, на което се позовава жалбоподателят, е на испански език.Поради това от него не може да се направи еднозначен извод какви задължения на страните установява. Тъй като липсва представен договор между страните, който по твърдение на ищеца е неформален, то единствената информация за установените между страните търговски отношения и произтичащите от това задължения, се съдържат в представените съдебни решения на испанския съд. Видно е, че влязлото в сила 4 съдебно решение на съда в гр.Кастропол е във връзка със същия договор с дружеството-ищец „Болеро Ко.“ ЕООД.

Съобразно мотивите на Определение на Окръжен съд - Овиедо по апелационна жалба № 59/2020г. /л.35/- втората инстанция в случая, е разрешен правния спор между „Болеро Ко.“ ЕООД и „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ относно компетентния съд и е прието, че компетентността принадлежи на Първоинстанционния съд на Кастропол, Испания.

В мотивите си съдът е изследвал съществените елементи на договорната връзка и е приел, че страните са били обвързани от договор за дистрибуция, поради което споровете, произтичащи от него, следва да се разрешават от съда по местоизпълнението му, а това е испанският съд, доколкото задължение на продавача „Болеро Ко.“ ЕООД е било да достави продадените стоки на купувача „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ в гр.Кастропол, Испания - аргумент от чл.7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

При така установените факти съдът намира, че по двете дела /настоящото и делото, разгледано от испанския съд/, претенциите се основават на един и същи договор за дистрибуция на стоки, който има своето местоизпълнение в Испания, доколкото страните са приели, че доставката на закупените стоки се осъществява на територията на тази страна. Затова приложение следва да намери разпоредбата на чл.7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012, и заявения пред СГС правен спор, произтичащ от договора, следва да се разреши от компетентния по правилата за родова и местна подсъдност съд на Испания.

Като е прекратил производството по делото приемайки, че няма международна компетентност да разгледа спора, с който е сезиран, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.