Решение № 83 от 14.02.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Шумен, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20213630201406 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №20-0869-003242 от 16.10.2020 год. на Началника на Сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на ЮЛ. СТ. СТ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.****, област Шумен, ул.”*******” №3 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.В.П. от ШАК, като поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено. Излагат конкретни съображения в подкрепа на искането.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като излага конкретни мотиви и съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни 1 съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ЮЛ. СТ. СТ. на 24.09.2020 год. управлявал мотопед марка „Томос“, сив на цвят с рама №XMLA35DAA00472182, с неустановена собственост, като се движел в с.****, в близост до моста, намиращ се в края на селото в посока с.**********. Около 12.30 часа първоначално при движението му по ул.“Георги Димитров“ в с.**** бил забелязан от полицейски екип, включващ свидетелите ГЮН. ЮС. ИСМ. и Р. Н. Н.. Тъй като мотопедът нямал поставени регистрационни табели свидетелите И. и Н. го последвали с помощта на управлявания от тях служебен полицейски автомобил. Тъй като жалбоподателят продължил движението си по черен път през намиращата се в близост поляна му бил подаден сигнал за спиране със светлинен сигнал и с помощта на стоп палка. При спиране на жалбоподателя му била проверка, при което било констатирано, че по отношение на управлявания от жалбоподателя мотопед няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата и часът на извършената проверка. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №305517 от 24.09.2020 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №20-0869-003242 от 16.10.2020 год. на Началника на Сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на ЮЛ. СТ. СТ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.****, област Шумен, ул.”*******” №3 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ГЮН.

ЮС. ИСМ. и на свидетелите Р. Н. Н., Х.М.З., Г.И.Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите ГЮН. ЮС. ИСМ. и Р. Н. Н., доколкото и двамата лично са възприели поведението на жалбоподателя непосредствено преди и по време на извършване на проверката, като показанията им са последователни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение показанията на свидетелите Х.М.З. и Г.И.Г. съдът намира, че същите не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото и двамата са преки свидетели на извършената на жалбоподателя проверка, но не и на 2 поведението му непосредствено преди нея.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда административно наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл, тази административнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и диспозицията и санкцията, с оглед на което изводимо от нея е и правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертана негативно, наред и след като е предвидена санкция за неизпълнението й. Последната разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, съгласно разпоредбата на чл.461, т.1 и чл.483, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ.

От събраните по делото гласни доказателства – разпит на свидетелите ГЮН. ЮС. ИСМ. и Р. Н. Н., се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе МПС – мотопед марка „Томос“, сив на цвят с рама №XMLA35DAA00472182, с неустановена собственост, както и че по време на управлението по отношение на автомобила не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото същият не представя договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и не излага подобни твърдения нито в жалбата нито в хода на съдебното производство.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки посоченото МПС, във връзка с използването, на което и по отношение, на което е нямало валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда “глоба” в размер на 400 лева за физическо лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. От материалите по делото не може да се установи по безспорен начин собствеността на посоченото превозно средство, доколкото същото е без регистрация, поради което се налага извода, че жалбоподателят не е собственик на посоченото ППС, а само е управлявал същото, поради което административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез неговия процесуален представител, че преди извършване на проверката се е движил по черен път, минаващ през поляната, който не е път, отворен за обществено 3 ползване. В този смисъл съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ГЮН. ЮС. ИСМ. и Р. Н. Н., които заявяват, че в момента, в който са възприели жалбоподателя същият е управлявал посочения мотопед по улица „Георги Димитров“, намираща се в с.****, в посока с.********, като са последвали мотопеда и по черния път, по който се е отклонил и едва тогава са го спрели. Мястото на установяване на нарушението е отразено конкретно и изчерпателно, както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че редовно съставеният акт има доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, а констатациите в него се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на изложеното са и материалите, съдържащи се в приложеното по настоящото дело БП №943/2020 год. по описа на РУ-Шумен и по-конкретно обяснения на обвиняемия ЮЛ. СТ. СТ., документи за регистрация на МПС на нидерландски език и др.

Както бе посочено и по-горе съдът намира, че събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х.М.З. и Г.И.Г. не променят така установената по-горе фактическа обстановка, доколкото и двамата свидетели са възприели поведението на жалбоподателя от момента, в който същият се е намирал вече на поляната и по време на извършване на проверката, но не и преди пристигането му на поляната.

В подкрепа на изложения извод е и Решение №10 от 28.01.2022 год. по КАНД №311/2021 год. на Административен съд – Шумен, което е постановено по същия казус и касае същите страни.

За прецизност следва да бъде отбелязано, че деянието на жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя мотивите на административно-наказващият орган в тази насока, изложени в обжалваното наказателно постановление. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, с оглед риска, който би могъл да настъпи при евентуално застрахователно събитие.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 и 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт 4

/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е потвърдено изцяло, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0869-003242 от 16.10.2020 год. на Началника на Сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на ЮЛ. СТ. СТ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.****, област Шумен, ул.”*******” №3 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, като правилно и законосъобразно.