Решение № 2768 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2768 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110208599 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. В. Я., с ЕГН **********, чрез адвокат К. Х. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ №25-4332-027745 от 31.10.2025 г. издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към ОПП СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,12 евро за извършено от него нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок, чрез адвокат Х.. Посочва се, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. оспорва да е извършвал нарушението, за което му е наложена глоба. Счита, че мястото на нарушението не е посочено надлежно, както и че същото не е ясно описано в обстоятелствената част на АУАН и НП. Моли за отмяна на НП.

Претендира възнаграждение за адвокат.

В съдебно заседание, жалбоподателят С. М. Й., редовно призован, явява се 1 лично. Представлява се от адв. Х. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – началник група при ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява, не се представлява.

По делото са депозирани писмени бележки от група при ОПП-СДВР, чрез пълномощника му гл. юрк. М.. С тях се иска СРС да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като необоснована и недоказана, както и да остави в сила НП като правилно и законосъобразно, като са изложени подробни съображения, в подкрепа на искането. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от насрещната страна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2025 г. около 09:01 часа, в град София, по бул. Климент Охридски с посока на движение от бул. Андрей Ляпчев към ул. Околовръстен път се движел товарен автомобил *** с ДКН *********** собственост на Л.-М.

Б.ова В.а с ЕГН **********. Същият бил управляван от жалбоподателя Б. Я..

В предната част на МПС имало двойна сделка за пасажери, на която като пътници се возили свидетелят Х. А., тогава колега на жалбоподателя, и техен друг познат – Н. Л.. Както пътниците, така и водачът Я. били с поставени обезопасителни колани, облечени в тъмни работнически дрехи – анцузи.

На същото място и по същото време служебните си задължения изпълнявали свидетелите П. и Ц. – младши автоконтрольори в ОПП СДВР, като единият бил извън служебния автомобил. Един от тях подал сигнал за спиране на водача със стоп-палка, на който Я. се подчинил и спрял на указаното място.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение № GA4669561, от 21.10.2025 г. от П., с който спрямо жалбоподателя е повдигнато обвинение, с което се твърди, че водачът водача не използва обезопасителен 2 колан с който е оборудван автомобилът.

На базата на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление /НП/ №25-4332-027745 от 31.10.2025 г. от Г. В. Б., на длъжност началник група към ОПП СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.

183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,12 евро за извършено от него нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствения средства, а именно:

Показанията на свидетелите Ц., П. и А.; приобщените по делото писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, а именно – АУАН, НП, справка картон на водача, заповеди за компетентност.

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Ц. и П., които са добросъвестно депозирани, но същевременно въз основа на тях не се установява посочената от наказващия орган фактическа обстановка.

Свидетелите дават сведения единствено за заеманата от тях длъжност към датата на проверката, но не възстановиха ясен и подробен спомен по отношение на конкретния случай, като и двамата обективират невъзможност да посочат дали са възприели жалбоподателят да управлява без предпазен колан към момента на спирането му. Свидетелят П. посочва, че няма спомен дали е видял, че водачът управлява без поставен обезопасителен колан.

Същото се отнася и за свидетеля Ц., който не възстанови спомен за случая, като посочва и че не може да си спомни видял ли е водачът да управлява без обезопасителен колан. Показанията им, макар и добросъвестно депозирани, нямат никаква съществена информационна стойност по отношение на описаното в АУН и НП административно нарушение. По делото въз основа на тези доказателства не се установява описаната в АУАН и НП фактическа 3 обстановка. Свидетелите нямат ясен спомен за нарушението и нарушителя, като не помнят дали някой от тях е възприел водача да управлява МПС без обезопасителен колан. Въз основа на така събраните гласни доказателствени средства нарушението се явява напълно недоказано.

От своя страна, свидетелят А. има съхранен спомен за проверката, нейният ход и действията на лицата както в автомобила, управляван от жалбоподателя, така и от тези на проверяващите. Показанията му са добросъвестно депозирани, като в сведенията, които дава за фактическата обстановка, не се констатират несъответствия с изложените от свидетелите, служители на МВР, принципни правила и начин на работа при контрол на движението.

Свидетелят П. посочва, че в автомобила е имало и други лица, което подкрепя съобщеното от А., че е бил пътник в МПС. Показанията са логични, хармонични, вътрешно непротиворечиви и не се оборват от съобщеното от свидетелите П. и Ц., които нямат спомен дали са възприели водача без поставен обезопасителен колан. Свидетелят обективира и сведения във връзка с конкретни обстоятелства, свързани с облекло на служителите на МВР и пътниците, разположение на платното за движение на товарния автомобил и на екипа на ОПП СДВР. Поради изложеното съдът намира, че не са налице основания да се дискредитират показанията на А.. Същият съобщава с категоричност, че преди подаване на сигнал за спиране както водача Я., така и двамата пътници, са били с поставен обезопасителен колан. В този смисъл съдът намира, че не се доказва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, която категорично е оборена от показанията на свидетеля А., а показанията на служителите на ОПП СДВР не съдържат никакви сведения за обстоятелството бил ли е Я. с поставен обезопасителен колан.

С оглед така изложеното, съдът намира, че не събра и няма възможност да бъде събран никакъв доказателствен материал, който да установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е извършил твърдяното нарушение. Показанията на свидетелите-очевидци, служители на ОПП СДВР, не съдържат такива твърдения. От своя страна свидетелите А. в показанията си установява, че Я. е бил с поставен обезопасителен колан по време на управление.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът 4 намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, насочена е срещу НП, подлежащо на съдебен контрол и е подадена от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Видно от приложената заповед по делото, младши автоконтрольорите имат право да издават АУАН, каквото правомощие им дава и изрично чл.189, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник група към СДВР ОПП, която също е упълномощена с цитираната заповед и в рамките на предвиденото в чл.189, ал.12 от ЗДвП, според който наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

С оглед на изложеното се налага изводът, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не се установява несъмнено фактическата обстановка, изложена в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. При това положение съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение – издаване на НП при недоказаност на нарушението и това води до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

5

Както наказателното, така и административнонаказателното обвинение не могат да почиват само на предположения, а същото трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Доказването по несъмнен начин означава, че събраните по делото доказателства, изключват всякаква друга възможност или версия за случилото се. Обвинението е доказано само тогава, когато фактите са установени категорично и не оставят място за логически противоречия или съмнения за случилото се.

Показанията на свидетелите, служители на ОПП СДВР, не покриват изискването обвинението да е доказано по несъмнен начин, след като самите свидетели не помнят детайлно извършената проверка, резултатите от нея и действията на жалбоподателя непосредствено преди да бъде спрян, респективно свидетелите нямат спомен за съставомерни обстоятелства, заради което е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Тези показания, в които не се съдържат основни обстоятелства във връзка с твърдените нарушения, по никакъв начин не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. Поради това съдът намира, че показанията на двамата свидетели, служители на МВР, не допринасят за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по делото, относно обстоятелството има ли извършени нарушения, в какво се състоят те и кой е техният автор. Свидетелите не можаха да депозират поподробни показания, от които съдът да извлече данни относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Потвърждаването на факта за съставяне на АУАН и само най-общо за извършена проверка, не може да замести необходимостта от приобщаване на такива доказателства, от които да се извлекат данни за всички елементи от състава на твърдените нарушения (от обективна и субективна страна). Ето защо от гласните доказателствени средства не се извлече информация относно извършването на нарушението.

Нещо повече, не се намериха доказателствени източници, които да бъдат противопоставени на съобщеното от свидетеля А. в хода на разпита му, в които той посочва, че както водачът, така и двамата пътници да са били с обезопасителни колани, поставени надлежно.

Тежестта на доказване в административно наказателното производство лежи върху наказващия орган по аргумент от чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 103, ал.1 от НПК. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП органа се 6 основава на констатациите в АУАН и последните в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното- чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. Така в Решение № 2477 от 13.04.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 677/2017 г., Решение № 7241 от 3.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 8791/2021 г., Решение № 4715 от 5.07.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 3308/2019 г. и други. В случая макар и съдът да положи всички усилия да изясни фактите по делото, като проведе разпит на трима свидетели-очевидци, констатира, че служителите на МВР не помнят дали въобще някой от тях е видял Я. да управлява МПС без поставен обезопасителен колан. В същото време свидетелят А. е категоричен, че Я. е бил с поставен колан по време на движение и оборва с категоричност това твърдение.