Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 09.03.2023, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 23/2023
Вид
Решение № 10
Подписан
09.03.2023
В сила
11.07.2023
Състав
ИВЕТА ПАВЛОВА ТАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 38 · Закон за измерванията
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Радомир, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20231730200023 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

С електронен фиш серия К №. издаден от ОД МВР гр.Перник е наложено на жалбоподателката А. С. В. , с ЕГН:********** от гр.С., ул.“..“ № 30А, ет..,ап.. административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП.

Недоволна от така наложеното й наказание В. е обжалвала същото. По подробно изложени във въззивната жалба съображения моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като незаконосъобразен, алтернативно се моли за прилагане на чл.28 ЗАНН.

Въззиваемата страна –ОДМВР –Перник редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразила становище по жалбата на В..

ТО-Радомир при Районна прокуратура гр.Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

1

Във връзка с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателката наказващият орган е представил в АНП Разписка №РК-О/л.10 от делото/, на която е отразено , че жалбоподателката В. лично на 13.12.2022г. е получила процесният ЕФ. На цитираната разписка липсва подпис на жалбоподателката, но тъй като това обстоятелство не е оспорено от страните , а и цитираната разписка е представена в АНП от самия наказващ орган, което представлява форма на признание и волеизявление от негова страна , че именно на дата 13.12.2022г. жалбоподателката е получила ЕФ, то съдът приема ,че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима като дължи разглеждането й по същество.

От фактическа страна:

По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен фиш на процесната дата 12.09.2021г. с автоматизирано техническо средство № 11743d0, в 10:49 часа в община Радомир, АМ Струма км.34+900 ПВ Старо село в посока към гр.Дупница е установено, извършено от жалбоподателката административно нарушение, а именно: като водач на МПС „ С. А.“, лек автомобил, с рег. № СВ .... СС при ограничение на скоростта 120 км/ч, въведено с ПЗ В-26 за извън населено място е управлявала МПС с 141 км/ч. Към представения електронен фиш е представена снимка № 11743d0/0404542.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.

№1158р-8792/14.09.2021г. В същия е удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото място/ изън населено място/, периода от време, през който същото е работило - от 10:0 0 часа до 12:00часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 120 км/ч, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система, а именно при приближаващ трафик.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на жалбоподателк а т а А. С. В., с ЕГН:**********. В отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.2 от ЗДвП й е наложено на основание чл.

189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 %, отчетената скорост била редуцирана на 141 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 21 км/ч. Жалбоподателката не се възползвала от правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, а обжалвала фиша с процесната жалба пред 2 съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е ползвател на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на техническото средство за измерване –изображение № 11743D0/0404542 от 12.09.2021 г., установяващ а, че на 12.09.2021г. в 1 0:49:40 часа лек автомобил с рег. № СВ ...СС е заснет със скорост от 146 км/ч, Протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.

1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1", ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата, протокол за извършена първоначална проверка №

248-ИСИ/11.12.2017г. на отдел "Изпитване на средства за измерване" на Дирекция "Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения" на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване и Протокол за проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021 г. на същия Отдел и Дирекция към Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед № 313з-310/14.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР Перник.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че А. В. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателката е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е била легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било 3 изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0404542, на което е заснет процесния автомобил.

Безспорно приложеното по административно наказателната преписка Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС освен, че е одобрено по реда на Закона за измерванията същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административно наказателната преписка писмени доказателства, а именно: Протокол за първоначална проверка № 248-ИСИ/11.12.2017г. на отдел "Изпитване на средства за измерване" на Дирекция "Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения" на Български институт по метрология и последваща предвид Протокол №01-С-ИСИС от 05.02.2021 г. н а Главна дирекция „Мерки и Измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БИМ.

Предвид на изложеното АНО е доказал установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0404542 скорост от 146 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателката към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителката толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана/-3 %/ на 141 км/ч, като е конкретизирана и разликата 4 между засечената и разрешената скорост - 21 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия съдебен акт, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка Протокол съгласно чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че идеята на законодателят при въвеждането на този задължителен документ при работа с АТСС е от неговото съдържание чрез попълване на съответните факти и обстоятелства, при които е било извършено заснемането, да може да се удостоверят следните обстоятелства: информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др.,което удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което лице /в случая полицейски служител/ с изготвянето на протокола декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол по своята същност представлява официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведена от законодателя гаранция за законосъобразност на административнонаказателното производство, тъй като същият удостоверява мястото на поставяне на засичащото устройство, времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта и другите изисквания по наредбата.