Протокол № 28 от 09.02.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 28 гр. Разград, 08.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Атанас Д. Христов

Членове:Пламен М. Драганов

Цветалина М. Дочева при участието на секретаря Небенур Р. Хасан и прокурора Ем. Й. Енч.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600324 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура, при редовност в призоваването, се явява зам. окръжен прокурор Емил Е..

Жалбоподателят - подсъдим Р.И. Д., редовно призован в предходно съдебно заседание, явява се лично.

Защитникът адвокат В.И. К. от АК – Разград, редовно призован по телефона на 24.01.2022г., се явява лично. Същият е редовно упълномощен с пълномощно от 07.02.2022г. представено днес.

Жалбоподателят - граждански ищец „ИМДО“ ООД гр. Разград, редовно призован с призовка връчена, чрез повереника му адвокат Р.С. Х. на 01.02.2022г., НЕ СЕ ЯВЯВА и не изпраща представител. Депозирана е молба вх. №396/04.02.2022г. от адв. Р.С. Х. - повереник на гражданския ищец „ИМДО“ ООД, в която сочи, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, като моли делото да се гледа в нейно отсъствие. Моли да се уважи подадената въззивна жалба, като съда измени присъдата в гражданската част и се уважи предявения граждански иск до размер на 27 354,24лв., както и се присъдят разноските направени пред първата инстанция.

ПРОКУРОРЪТ: Смитам, че не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ.К.:Аз също считам, че няма пречки да се гледа делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя защитник.

1

СЪДЪТ като намери, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ разяснява правото на страните да поискат отвод на членовете на съдебния състав, секретаря, прокурора, защитника и повереника на гражданаския ищец.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за отводи.

АДВ.К.: Нямаме искания за отводи

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ разясни правата на страните по НПК.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата по електронна поща писмо с вх.№ 216 от 21.01.2022г., от предходния защитник на подсъдимия адвокат Симеон П.. Със същото се представя Постановление от 24.03.2021г. на Окръжна прокуратура- Разград по пр. вх.

№1675/2018г. по описа на ОП – Разград.

ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме с Постановлението.

АДВ.К.: Запознати сме с Постановлението.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде приобщено към доказателствения материал докладваното Постановление от 24.03.2021г.

АДВ.К.: Аз също не възразявам да се приеме.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото Постановление от 24.03.2021г. на Окръжна прокуратура- Разград по пр. вх. №1675/2018г. по описа на ОП – Разград, депозирано с молба вх. № 216 от 21.01.2022г. от предходния защитник на подсъдимия адвокат Симеон П..

ДОКЛАДВА се делото от съдията - докладчик съобразно отразеното в Определение № 136 от 09.12.2021г. по ВНОХ №324/2021г., на осн. чл. 331 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по доклада.

АДВ.К.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по доклада

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по доклада.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други доказателствени искания.

АДВ.К.: Поддържам жалбата, така както е предявена от колегата процесуален представител в предишното съдебно заседание. Освен това искам да изтъкна доводи за евентуална несправедливост по причина, че от датата на изпълнителното деяние до сега са изтекли почти 12 години, което обстоятелство говори за тази явна несправедливост и е 2 следвало районният съд да отчете този факт и да приложи поне разпоредбата на чл.55, като слезе под най- ниския размер на наказанието. Намирам насрещната жалба на гражданския ищец за неоснователна. Имам едно доказателствено искане. Моля, да изслушате подсъдимия, на което той категорично държи.

С оглед осигуряване на възможност на подсъдимия да даде обяснения, за което защитата направи искане, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава разясни правото на подсъдимия да даде обяснения, както и правото му да откаже да даде обяснения. Председателят покани подсъдимия да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: През 2009г. ми беше прекъснато наказанието, поради онкологично заболяване за провеждане на лечение. В действителност с въпросния господин Д. О. се запознахме по съвсем други причини чрез други хора и това ми беше единствена и последна среща с този човек. Не съм извършил никакво престъпление в тази част на гр. Разград, тъй като ако бях извършил такова престъпление можех да направя със съда и с прокуратурата споразумение да получа минимална присъда и да се призная за виновен. При положение, че не съм извършил никакво престъпление, налице са факти и доказателства пред вас, които получихте от Окръжна прокуратура и които доказват, че аз нито съм подписвал, нито съм участвал, нито съм извършил някакво престъпление. Поради тази причина, моля да вземете предвид, че по това дело първо бях осъден в гр. Русе 10 години, след това тук ме осъдиха на 7 години. Бях подложен на рекетьорски натиск от въпросния г-н Д. О. и поради тази причина искам да изтъкна, ако аз бях извършител на това деяние щях да направя със съдействието на прокуратурата още в досъдебната фаза споразумение и да получа минимално наказание. Не съм подписвал Записна заповед, не съм участвал в никакви договорни отношения. Не знам за какви сирена става въпрос.

Впоследствие разбрах, че мой близък, който имаше мандра, чичо ми носи неговото име, са има някакви взаимоотношения. Единствено това мога да кажа и това знам.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към подсъдимия. Нямам други доказателствени искания.

АДВ. К.: Нямам въпроси към подсъдимия. Нямам други доказателствени искания.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.

На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното следствие за приключено поради изчерпване на доказателствените дейности и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля с вашия съдебен акт да отмените изцяло присъдата на РРС по съображения, които сме изложили в жалбата и такива, които сега днес ще изложа. С обжалваната присъда по НОХД №3/2021г. на РРС, подсъдимият Р.С. е признат за виновен изцяло по отношение на повдигнатото обвинение и му е наложено наказанието описано в присъдата. За да установи тази фактическа обстановка съдът изцяло, както твърди се е позовал на събраните доказателства по делото, които в своята съвкупност са свидетелски показания, експертизи и писмени доказателства и е направил решаващия извод, че именно подсъдимият С. е бил на процесната дата в мандрата на пострадалото лице и на него е било продадено сиренето, предмет на посегателството. Внимателният анализ обаче на фактическата обстановка опровергава този извод на съда. Нашият НПК 3 очертавайки предмета на доказване включва в него извършването на престъплението и участието на обвиняемия, респективно подсъдимия в него. За това и нормата на чл.301 от НПК задължава съда да обсъди и да реши дали е налице извършено престъпление на първо място. Дали то е извършено от подсъдимия и извършено ли е виновно. Разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК разпорежда, че присъдата не може да почива на предположения, а ал.2 казва, че съдът признава подсъдимия за виновен когато обвинението е доказано по несъмнен начин. За това и след внимателен анализ на събраните по делото доказателства отговорът на първия поставен въпрос от разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1, а именно има ли извършено престъпление според мен е положителен – да, от събраните по делото доказателства са налице данни, че е извършено престъпление. За такова деяние е осъден и свидетелят И. Н. с приложена по делото присъда. Що се касае до втория въпрос, който съдът трябва да обсъди и реши, а именно извършено ли е това престъпление от подсъдимия Р.С. считам, че отговорът на този въпрос е категорично не, защото обвинението не е доказано по безсъмнен начин и почива на предположения. Доколкото към отговора на първия въпрос има ли извършено престъпление са относими всички доказателства събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд - свидетелски показания, експертизи, писмени доказателства, то за отговора на втория въпрос, а именно извършено ли е това престъпление от подсъдимия относими по делото в случая са само и единствено показанията на свидетеля Д. О. и неговата съпруга М.О.. Всички други свидетелски показания на разпитаните свидетели – служители на „Сирма Приста“, на разпитаните свидетели работили при превозвача по никакъв начин не сочат, че Р.С. е извършител на твърдяното престъпление. От останалите доказателства – писмени такива, заключения на вещите лица също не може да се направи извод, че той е извършител. Напротив има доказателства за обратното. За това анализа именно на тези свидетелски показания на свидетелите О., съответно Д. и М. са толкова важни. Ще си позволява да направя кратък анализ на показанията на свидетелката М.О.. Според нейните показания, които са възприети изцяло от съда съдът приема, че те доказвали изцяло обвинителната теза, което обаче не е така. От прочита на тези показания в с.з. се вижда, че за трите твърдяни дати, в които обвинението казва, че е бил подсъдимият С. в мандрата, а именно 06.09.2010г., 11.09.2010г. и 21.09.2010г. свидетелката М.О. е категорична според нея, че го е видяла само на първата от тези дати. Не е сигурна, че при предаването на сиренето на 21.09.2010г. Р.С. е бил в мандрата, тъй като казва, че е имало много хора там, имало е и други лица. Каза, че е мислела, т.е. предполагала, че Румен С. е бил извън мандрата в автомобил, който е чакал товарния камион, т.е. това означава, че той не е влизал в района на мандрата и няма как да е участвал в акта на предаването на сиренето. Показанията на Д.О., които цитирам: „съдът кредита изцяло“, тъй като били логични, непротиворечиви, последователни и подкрепени от показанията на свидетелката М.О.. Според тези показания Д.О. твърди, че на 06.09. подсъдимият С. посетил мандрата, собствменост на дружеството на неговата съпруга, като се представил за пълномощник на фирмата, търгуваща с млечни продукти. На 11.09. 2010г. свидетелят казва, че подсъдимият отново посетил мандрата заедно със свид. И. Н., който представил като македонски гражданин с бизнес в Германия и на 21.09. 2010г. за трети път посетил мандрата заедно със свидетеля С.М. - шофьор на товарния автомобил, в който било натоварено сиренето, натоварили това сирене и съставили фактура. Твърди свидетелят категорично,че Р.С. попълнил и подписал Записна заповед в същия ден и на същото място в полза на дружеството за 25 000 евро с падеж 06.10.2020г. Свидетелят Д. О. е категоричен, че Р.С. е лицето, което е водило преговорите. Р.С. е лицето, което е получило сиренето. Р.С. е лицето, което е съставило и подписало Записа на заповед. Въз основа на тези показания съдът е приел, че престъплението е извършено именно от подсъдимия Р.С.. Тези изводи според мен са в грубо нарушение на разпоредбата на чл.303 4

НПК по следните съображения. На първо място е налице е грубо противоречие между твърденията на свидетеля Д. О., който е категоричен, че подсъдимият е бил в мандрата и попълнил, и подписал Запис на заповед и заключението на вещите лица по назначената графологична експертиза, вкл. и тройна такава, според които Записа на заповед не е попълнен и не подписан от Р.С., противно на твърденията на свидетеля Д. О.. На следващо място свидетелят О. твърди, че подсъдимият С. е бил в мандрата и попълнил Запис на заповед именно на 21.09.2010г., а неговата съпруга свидетелката М.О. не казва това категорично. Казва, че Р.С. е бил първият път само в мандрата, т.е. на първата посочена дата 06.09., а на твърдяната дата от нейния съпруг 21.09. тя не го е виждала в мандрата,.Предполага, че е чакал в кола извън мандрата. Още едно съществено явно противоречие в показанията на свидетелите, които съдът така безрезервно е кредитирал. На следващо място, свидетелят Д.О. твърди, че Р.С. заедно със свидетеля М. - шофьора на товарния камион е посетил мандрата на 21.09. Свидетелят М., разпитан на досъдебното производство и впоследствие в съдебно заседание прочетени неговите показания, тъй като е починал казва, че е разговарял с подсъдимия С. само и единствено по телефона няколко пъти, което опровергава твърдението на свидетеля Д. О., че той е бил заедно с него в мандрата. Всички тези обстоятелства, противоречия, разминавания е следвало да бъдат на вниманието на РРС и той е следвало да прецени, че обвинението и по- специално в частта участието на подсъдимия С. в извършването на престъплението не е доказано по несъмнен начин, както съдът е приел. Вместо това обаче съдът е направил няколко взаимоизключващи и без никаква житейска, правна и друга логика изводи. На първо място, съдът е решил в мотивите си, че действително не било доказано, че процесната заповед не е изготвена от подсъдимия и подписана от него, както твърди свидетелят Д. О., но в нея били вписани личните данни на Р.С., което не можело да се обясни по друг начин освен със съпричастност на подсъдимия към предаването на сиренето, изготвянето на процесната Запис на заповед. В духа на тези абсурдни разсъждения съдът продължава, но дори и да се приеме казва съдът и да се даде вяра на заключението на вещите лица, т.е. подлага в известна степен истинността на това заключение, че този документ не е бил подписан от подсъдимия това не било достатъчно да опровергае останалите доказателства по делото, че именно той е бил в мандрата на 21.09 и на него му е предадено сиренето. Възниква логичният въпрос кои са тези други доказателства останали, както ги определя съдът. Като изключим показанията на двамата свидетели О., всички останали доказателства нямат никаква относимост към личното участие на подсъдимия. Нито експертизите за стойността на сиренето, нито другите писмени доказателства, нито показанията на другите свидетели, нито един не сочи С. като лице т пребивавало на тази дата в мандрата. Аргументите за тези изводи на съда са, че видите ли нямало как свидетелят О. да е бил уведомил и насочил органите на полицията още с подаването на жалбата на 29.09., че именно подсъдимият Р.С. е бил лицето, с което е разговарял, тъй като е нямало как да знае личността му, ако не е имал срещи с него. Абсурден извод, който противоречи на доказателствата и на логиката, как няма да знае и да го посочи при положение, че Записа на заповед, независимо от кого е съставен сочи имената точно на С.. От кого е съставен е ясно, ясно е, че не е съставен само и единствено от Р.С., а може да е съставен от всяко трето лице. На следващо място считам, че освен тези пороци свързани с тези доказателства, които изтъкнах са налице и неправилна преценка на останалите най- вече гласни доказателства, които не подкрепят обвинителната теза, а именно показанията на свидетели, които казват, че е имало роднина на подсъдимия С. и е имал някакви проблеми с мандрата в Липник, някакви неуредени сметки. Други свидетели казват, че по времето, когато е бил в отпуск подсъдимият С. е ходил по лечебни заведения, вкл. и в чужбина, но за съжаление данни в масивите на гранична полиция за излизането му в чужбина не се пазят и не може да се представят писмени доказателства за 5 това. Не са кредитирани показанията на тези свидетели изобщо с аргумент на съда, че това било само защитна теза. Много сериозно доказателство относно обстоятелството, че подсъдимият С. не е извършител на престъплението е и днес представеният писмен документ - Постановление на Окръжна прокуратура- Разград за прекратяване на досъдебното производство, с аргументи, с които съм изцяло и споделям. Според мен в случая с постановената присъда и мотивите към нея става въпрос за класически случай на опорочени изводи и нарушени правила на НПК, в частност разпоредбата на чл.303.