Решение № 2856 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2856 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100503466 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 5175/30.12.2021 г. , постановено по гр.д. № 52318/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, е частично уважен предявения от Г. И. П., ЕГН **********, срещу Столична община, ЕИК 00696327, осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на непозволеното увреждане, като претенцията е отхвърлена за разликата до предявения размер от 5 000 лева, т.е. за 3 000 лева. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 93621/20.01.2022 г., подадена от ищеца, с която е обжалвано решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, т.е. за сумата от 3 000 лева. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

Счита, че съдът неправилно е определил дължимия размер на обезщетението, необходимо да поправи претърпените вреди. Моли решението в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважи изцяло предявения иск.

Претендира сторените разноски.

1

По делото в срока по чл. 259, ал. 1, ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника с вх. № 99723/15.02.2022 г., с която се обжалва постановеното решение в уважителната част, т.е. за сумата от 2 000 лева. Излагат се оплаквания, че решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон, неправилна преценка на представените доказателства в тяхната цялост и недоказаност на елементи от фактическия състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили и отговори на въззивните жалби от ищеца, респективно от ответника в първоинстанционното производство. Считат въззивните жалби за неоснователни и молят да бъдат оставени без уважение, въз основа на подробно изложени съображения.

Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в неговата цялост.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за репариране на причинените неимуществени вреди, в резултат на порезна рана в областта на стъпалото, причинена вследствие на удар с небезопасен метален предмет, служещ за покриване на канализационна шахта, находящ се на булевард „****, в размер на 5 000 лева.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице 2 имуществени и/или неимуществени вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД. Вината, разбирана като факт от вътрешното битие на дееца, представляващ неговото отношение към осъщественото деяние и настъпилите противоправни последици, се предполага, но единствено в хипотезите, когато деянието е извършено небрежно. Стеснителното тълкуване на нормата на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се подкрепя и от константната практика на ВКС. В този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.; Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията за вина на деликвента в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта, като при недоказването им отпада и отговорността на възложителя. В този смисъл е и т. 3 от ППВС № 7 от 1959 г.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на необезопасен участък, независимо дали се намира на тротоара или на пътното платно, представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, респективно неизпълнение на предвиденото в обективното право задължение на общината. От гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД. Доколкото в хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се установи пълно и главно виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на Столична община при условията на чл. 49 ЗЗД. Общинските пътища, в т. ч. всички общински паркове съставляват публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона, и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътното платно и тротоарната настилка е задължение на Столична община, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да контролира надлежното изпълнение на възложената работа обуславя отговорността й по чл. 49 ЗЗД.

3

Механизмът на деянието и наличието на небезопасен метален предмет, служещ за покриване на канализационна шахта, находящ се на булевард „****, се установява в условията на пълно и главно доказване от събрания доказателствен материал, включително преките свидетелски показания на Павел Смолички, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на обезщетението към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Същите са пряка последица от деянието и несъмнено са допринесли негативно върху психиката на пострадалата, поради което подлежат на обезщетяване. Когато определя обезщетението към по-късен момент, съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено. В този смисъл Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г., на ВКС IV г. о.

Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. В този смисъл са решение № 129 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на ВКС, III г. о., и др. В практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. В този смисъл е решение № 139/09.10.2020 г. по гр. д. № 873/2020 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о., ГК.

На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за репарирането на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 2 000 лева. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства.

Съдът при определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема, характера и тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о.

Процесната рана на ходилото по своето естество не налага хирургическа обработка, съгласно съставения, непосредствено след инцидента, удостоверителен документ от центъра 4 за спешна медицинска помощ (стр. 5 първоинстанционното дело), поради което обезщетение, надхвърлящото сумата от 2 000 лева би се явило прекомерно. Претърпените неимуществени вреди се доказват пълно и главно от свидетелските показания, които съдът кредитира, тъй като съответстват на останалия събран доказателствен материал. Доколкото целта на обезщетението е да поправи причинените вреди, вследствие на едно противоправно поведение, то настоящият състав приема за установено, че съществува пряко причинноследствена връзка между деликта и вредите до присъдения размер от 2 000 лева.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на двете страни. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 1060 лева, от които 1000 лева за адвокатски хонорар и 60 лева за държавна такса. Не е направено възражение за прекомерност от ответната страна. Съгласно уважената част от исковата претенция ищецът има право на разноски в размер на 424 лева.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a9ac11c-0791-49a7-b7c5-49d6e0841a2f