Решение № 4376 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4376 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100507205 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20214137 от 20.11.2021 г., поправено с Решение № 20028513 от 08.04.2022 г., постановени по гр. дело № 14926 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 37-ми състав, е изменил, на основание чл. 150, вр. с чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, вр. чл. 150 СК, размера на издръжката на Н. А. Я., ЕГН **********, определен с Решение № 19680 от 28.11.2016 г., постановено по гр. дело № 20142/2015 г. на СРС, 89 -ти състав. Осъдил е А. П. Я., ЕГН **********, да заплаща на малолетната Н. Я. месечна издръжка в размер на 400.00 лева, чрез нейната майка и законен представител К. К. Я., ЕГН **********, за периода от 16.03.2021 г. до навършване на пълнолетие на детето или изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка вноска от датата на падежа – 21-во число на месеца до окончателното плащане. Осъдил е, на основание чл. 149 СК, вр. с чл. 150 СК, А. Я. да плати на малолетната Н. Я., чрез нейната майка и законен представител К. К. Я., месечна издръжка в размер на 12 вноски по 250.00 лева (или общо 3 000.00 лева) за периода 16.03.2020 г. до 15.03.2021 г. , ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението до окончателното плащане. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, А. Я. да плати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 480.00 лева – държавна такса. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 2 ГПК, 1 предварително изпълнение на решението в частта относно така присъдените издръжки.

Ответникът А. П. Я. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение от 20.11.2021 г. и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25175240 от 10.12.2021 г. по описа на СРС, в частта за увеличената издръжка, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 200.00 лева до присъдения размер от 400.00 лева, считано от 16.03.2021 г. до навършване пълнолетие от детето или изменение в обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка вноска, както и в частта, в която е присъдена издръжка за минало време в размер на 12 вноски по 250.00 лева (или общо 3 000.00 лева). В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт в атакуваните части, като се поддържа, че е необоснован извода на първата инстанция относно възможността на бащата да плаща издръжка в увеличения размер.

Поддържа, че от доказателствата по делото е установено, че доходите му не са достатъчни и издръжка в постановения размер от 400.00 лева се явявала непосилна за него за плащане.

Оспорва като погрешни изводите на съда, че нуждите на детето обосновавали издръжка в присъдения размер. Признава, че може да плаща издръжка в размер на 200.00 лева месечно.

Изтъква доводи относно присъждането на увеличение на издръжката за минало време, като навежда аргументи относно бъдещия характер на това вземане и се позовава на Решение № 374 от 02.10.2019 г., постановено по гр. дело № 4210/2018 г. на III ГО на ВКС. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части, като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска за увеличение на издръжката, считано от 16.03.2021 г. за сумата над 200.00 лева до пълния претендиран размер от 400.00 лева, както и да отхвърли изцяло иска за присъждане на издръжка в увеличен размер за минало време, т.е. за периода от 16.03.2020 г. до 15.03.2021 г.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Ищцата Н. А. Я., действаща чрез нейната майка и законен представител К. К. Я.

(въззиваема страна в настоящото производство), е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който е оспорила същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на Решението в обжалваните части. Моли присъдената издръжка от 400.00 лева да бъде потвърдена, като прави искане и за индексиране на тази постановена съобразно увеличената инфлация. Не претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Представя писмени бележки от 21.04.2023 г., наименовани “заключителни думи“.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Решението в частта, с която е уважен искът по чл. 150 СК за присъдената сума до 200.00 лева месечна издръжка и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК на решението в частта за издръжката, като необжалвано, е влязло в сила.

2

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

В първата инстанция, въз основа на събраната доказателствена съвкупност, е установено, че ответникът А. Я. е баща на ищцата Н. Я., която е малолетна – родена на 24.02.2012 г. (удостоверение за раждане на л. 9 от първ. дело). С Решение № 19680 от 28.11.2016 г. по гр. дело № 20142/2015 г. на Софийския районен съд, 89 -ти състав, ответникът Я. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Н. в размер на 150.00 лева.

Малолетната ищца е била ученичка в 5 ОУ “Иван Вазов“ в град София (служебна бележка от 12.03.2021 г. - на л. 10 от първ. дело ). Детето посещава извънкласни занимания по езици, математика и спорт, видно от служебна бележка от 11.03.2021 г. на Езикова школа “Престиж“ за учебните 2018/2019 г. и 2019/2020 г., за което са заплатени по 460.00 лева годишно; два курса по математика при такса от 250.00 лева, съответно на 11.03.2021 г. и на 04.12.2020 г. и за 2021 г. за сумата от 212.00 лева – вноски бележки от “Изипей“ (на л. 19, л.

20 и л. 96 от първ. дело); летен лагер с цена 295.00 лева за 2021 г. (л. 94 от първ. дело).

Ищцата провежда очни прегледи (доказателства на л. 22 и л. 23 от първ. дело).

Доходите и имущественото състояние на родителите на малолетната ищца са установени по делото. За периода от м. април 2020 г. до м. август 2020 г., включително, майката К. Я. не е работила, от м. септември 2020 г. до м. ноември 2020 г. тя е имала брутен месечен доход в размер на 1 000.00 лева, а през м. януари 2021 г. - в размер на 128.00 лева.

Бащата А. Я. получава минимална работна заплата, съгласно трудов договор (на л. 40 от първ. дело), а според данъчни декларации (на л. 41 - л. 50 от първ. дело) за 2019 г. и 2020 г. той е декларирал доходи съответно от 6891, 36 лева след осигуровки за 2019 г. и 7 550,58 лева след осигуровки за 2020 г., за което са представени и удостоверения за нетни възнаграждения в размер съответно на 444,98 лева месечно за 2019 г. и 487,55 лева месечно за 2020 г. (на л. 52 – л. 53 от първ. дело). От признание на ответника, направено в отговора на исковата молба, първоинстанционният съд е приел, че бащата получава 800.00 лева допълнително годишно възнаграждение от запас, или по 66,67 лева месечно. От приет по делото договор за аренда от 03.06.2020 г. за земи на ответника Я. в Област - Ловеч (л. 82 – л.

83 от първ. дело) е установено, че бащата Я. е дал под аренда 48 декара земи, при арендно плащане по 10.00 лева на декар за стопанска година, или 480.00 лева годишно.

Въз основа на намиращ се на л. 27 от делото Нотариален акт № 91 от 09.11.2017 г., том VII, peг. № 6697, нот. дело № 1214/2017 г. на нотариус М.Н., съдът е намерил за установено, че по време на брака между ответника А. Я. и майката на ищцата - К. Я., е придобит на името на ответника апартамент № 3 в сграда в град София, кв.“Карпузица", УПИ VIII-84,726, който към датата на договора е бил в груб строеж с площ 36,20 кв.м, а от нотариален акт на л. 30 от делото е установено, че бащата е придобил заедно с К. Я. друг апартамент с адрес: град София, ул.“****, с площ 47 кв.м. Относно посочените имоти, видно от справка от Имотния регистър (на л. 132 – л. 134 от първ. дело), между родителите на ищцата се води дело за делба, заведено от майката К. Я., включително и относно семейното жилище, магазин и гараж на ул.“****. Относно придобиването на магазина през 2008 г. от 3 ответника по делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 19.03.2008 г. (л. 32 от първ. дело). Установено е също от справката от Имотния регистър, че на 19.11.2014 г. по дарение майката К. Я. е получила собственост върху офис с площ 26 кв.м. в жк“Хаджи Димитър“ в град София.

Тази фактическа установеност следва да се допълни с ангажираните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, видно от които със Заповед от 01.03.2022 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, е прекратен трудов договор № 001/23.02.2017 г. на въззивника Я. за длъжността “служител, човешки ресурси“ с код по НКПД 44162002 (л. 26 от въззивното дело); въззивникът Я. е регистриран като безработен в Бюрото по труда, филиал “Красна поляна“, съгласно представената регистрационна карта (на л. 27 от въззивното дело). От трудова книжка на А. П. Я. (стр. 14 и стр. 15) е видно, че той е постъпил на работа на длъжност “технически сътрудник“ на 01.01.2021 г., като трудовото му правоотношение е изменено, на основание чл. 119 КТ, на 01.02.2022 г., и е постъпил на дата 01.02.2022 г. на длъжност “служител, човешки ресурси“, като е прекратено това трудово правоотношение с горната Заповед от 01.03.2022 г. Работодател по всички документи, касаещи трудовата заетост на въззивника, включително и по трудовия договор представен пред първата инстанция, е “М.С.Е.“ЕООД. От разписки (на л. 29 – л. 32 от въззивното дело) се установява, че А. Я. заплаща лично по сметка на НАП месечни осигуровки (социални и здравни) за времето от 05.12.2022 г. – 08.03.2023 г.

По отношение на въззиваемата Н. Я. са ангажирани доказателства, видно от които тя има “миопия и астигматизъм“ (амбулаторен лист от 07.02.2023 г. ), които налагат корекция с диоптрични очила, закупени за сумата от 514.50 лева (общо по фактура № 0060002397 и 2 броя фискални бона от 20.03.2023 г. ), като на 26.03.2023 г. е заплатена по фискален бон и рецепта за Н. Я. сума от 307.50 лева. От разписки (на л. 15 и сл. от въззивното дело) се установява, че въззиваемата - ищца посещава курсове по български език и математика, за които са платени, както следва: на 21.06.2022 г. - сумата от 372.90 лева; на 18.05.2022 г. сума от 744.90 лева; на 08.03.2022 г. - сума от 229.80 лева. Въззиваемата посещава и курсове по испански език, видно от разписка на гърба на л. 9, както и на л. 10 – лице и гръб. За учебната година 2021 г. – 2022 г. е платена такса от 315.00 лева, а за учебната 2022 г. – 2023 г. - 308.75 лева. За ски училище е платена сумата 390.00 лева (фактура на л. 18 от въззивното дело), а за колело - 399.00 лева (фискален бон на л. 19 от въззивното дело).

Съобразно фактическата установеност в двете съдебни инстанции и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба в частта, в която се обжалва Решението от 20.11.2021 г. за разликата над 200.00 лева месечна издръжка до уважения размер от 400.00 лева е неоснователна по изложените в нея оплаквания.

Правилни са изводите на първостепенния съд – обосновани като съответстващи на доказателствената съвкупност по делото, относно възможностите на ответника А. Я. да заплаща издръжка в присъдения увеличен размер, считано от датата на исковата молба – 4

16.03.2021 г. От надлежните писмени доказателства, подробно обсъдени по – горе, е видно по несъмнен начин, че бащата има повече от един източник на доход. Същият има добро имуществено състояние – отделно от притежаваните в съсобственост с майката на ищцата няколко недвижими имота, той е собственик на недвижим имот с две еднофамилни жилищни сгради в него в с. Чифлик, Ловешка област (придобити от него по дарение – нотариален акт за дарение на недвижим имот, на л. 80 от първ. дело), като от последните същият реално би могъл да генерира доход. Още повече, като се има предвид ноторно известния факт, че тези къщи са в район с развит спа туризъм. Съгласно трайно установената практика, включително и постановките на ППВС № 5/1970 г., възможностите на родителя дължащ издръжка са винаги обективни и конкретни и се определят не само от доходите му, но и от имотното състояние и от други обстоятелства, имащи значение за преценката на възможностите му. В конкретния случай, освен установените доходи от аренда и запаса, както и притежаваното недвижимо имущество, от което може да реализира доход, релевантни за спорния между страните въпрос са и обстоятелствата, че въззивникът Я. е в трудоспособна възраст и не са налице каквито и да е данни по делото, че той е с влошено здравословно състояние, което е пречка да реализира доходи от трудово правоотношение. Няма данни и да дължи издръжка на други лица.