Определение № 2765 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2765 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002101921 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. К. чрез пълномощника му адвокат К. Л. против решение № 404 от 21.12.2022г. постановено по гр.д. № 661/2022г. на Старозагорския окръжен съд. С решението е възстановена запазената част на М. И. К. от наследството на майка му К. Г. И. като е намалено извършеното от нея на 11.06.2012г. дарение в полза на Н.

И. З. на 4/6 ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 4 със сумата 20 275лв. и на М. К. са възстановени 20 275/91 707 ид.ч. от този апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****. С решение по чл.250 ГПК от 22.02.2024г. е допълнен диспозитива на въззивното решение като е постановено отхвърляне на иска на М. И. К. по чл.30 ЗН против К. Д. Д. за намаляване на извършеното в нейна полза дарение от К. Г. И.. В това решение при посочване на имота, предмет на дарението, е допусната очевидна фактическа грешка като е посочен дареният на Н. И. З. имот, а не имотите, които са дарени на К. Д. Д.. Решението по чл. 250 ГПК не е обжалвано.

Подадената от ищеца М. К. касационна жалба е срещу отхвърлянето на иска по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението в полза на ответницата К. Д. Д., обективирано в нотариален акт № 113/2019г., поради уважаването на нейното възражение за относителна симулативност на сделката, довело и до невключване на дарените идеални части в наследствената маса. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/следва ли въззивният съд да се произнася по невъведени доводи и възражения или обяви за недоказани факти, които не са били спорни между страните пред първата инстанция и за които не е указана доказателствената тежест; по този начин не нарушава ли правото им на защита; 2/ съдът следва ли да тълкува действителната воля на страните, когато преценява дали са сключили симулативна сделка;

1 действителната воля следва ли да се изяснява чрез тълкуване на подписаните споразумения, да се обсъдят в съвкупност събраните свидетелски и писмени доказателства, твърденията и дадените в хода на процеса обяснения, каквито са изискванията но чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК; 3/може ли пълномощникът по сделка, който представлява дарителката и договаря сам със себе си, едновременно да желае и да не желае правните последици на сделката, и да е налице характерният за симулацията явен и скрит характер на волеизявленията на страните;

3/ когато относително симулативен договор се противопоставя на трети лица /вкл. на наследници/ по смисъла на чл. 165, ал.2, пр.2 ГПК и документът, който се представя за разкриване на привидността, е създаден след сключване на договора, допустими ли са възражения, че този документ материализира новоформирана воля на страните и поражда облигационни отношения за в бъдеще; следва ли да се даде възможност на страната, срещу която е насочена сделката, да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си; относими ли са доказателства за това как са се развили отношенията между съконтрахентите в периода от сключване на привидния договор до подписването на обратния документ, изпълнявани ли са задълженията по привидния договор, какви причини са предизвикали съставянето на документа, разкриващ симулацията и тези доказателства ще имат ли значение при преценката дали сключеният договор е привиден и дали зад него стои действителна правна сделка. Касаторът се позовава на противоречива практика, която прилага.

Ответниците по касационната жалба К. Д. Д. и Н. И. З. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е за възстановяване на запазената част на М.

К. от наследството на майка му К. Г. И. чрез намаляване на дарения, направени от нея в полза на Н. З. и в полза на К. Д..

Ищецът М. И. К. и ответницата Н. И. З. са брат и сестра и са наследници по закон на родителите си И. К. И., починал на 16.12.2011г. и К. Г. И., починала на 10.01.2020г.

Родителите са притежавали в съпружеска имуществена общност апартамент в [населено място], [улица], ет.2, ап.5, със застроена площ от 72,53кв.м. След смъртта на бащата И. майката К. и ищеца М. с договор от 11.06.2012г. са дарили на ответницата Н. З. своите общо 5/6 ид.ч. от апартамента.

Ответницата К. Д. Д. е дъщеря на Н. И. З. и внучка на К. И.. С договор за дарение от 05.04.2019г., обективиран в нотариален акт, К. Д. Д. е дарила на внучката си К. идеални части от четири недвижими имота в [населено място]: 1/ 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес на имота: [населено място], п.к.6000, [улица], ет.2, ап.1, представляващ апартамент - жилище; 2/ 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, със същия адрес, представляващ гараж № 4; 3/ 2/3ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес: [населено място], п.к.6000, [улица], представляващ гараж 1 и 4/ 2/3ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с 2 идентификатор *****, с адрес на имота: [населено място], [улица], представляващ гараж 10.

При сключване на договора дарителката е представлявана от надарената К. Д. въз основа на нарочно пълномощно, което не е представено по делото. По отношение на това дарение се поддържа от ответницата Д. възражение, че договорът е симулативен и прикрива договор за прехвърляне на недвижимите имоти срещу минали и бъдещи грижи. Представено е „обратно писмо“, подписано в деня на сключване на договора за дарение между страните по договора К. И. и К. Д., в което те са посочили, че прехвърлянето на собствеността на имотите по нотариалния акт е при условията на относителна симулация и истинската воля на страните е прехвърляне срещу задължение за грижи, гледане и издръжка, което приобретателката е поела по отношение на прехвърлителката в последните десет години.

Обратното писмо е подписано лично от прехвърлителката К. И.. Автентичността на подписа е оспорена от ищеца, но приетите първоначална и повторна почеркови експертизи установяват, че ръкописният текст под „прехвърлител“ и подписът са изпълнени от К. И..

Безспорно е, че М. И. К. като син на наследодателката К. Д. Д. има качеството на наследник със запазена част, която е в размер на 1/3 част от наследството. Той е приел наследството по опис и то се изчерпва с движими вещи на стойност 630 лв.

Спорът между страните е съсредоточен върху това дали двете горепосочени разпореждания съставляват дарения и следва ли да бъдат включени в наследствената маса.

По отношение дарението на 4/6 ид.ч. от апартамент в полза на Н. З. съдът е приел, че то е валидна сделка и следва да бъде включено в наследствена маса, като според заключението на вещото лице пазарната му стойност към 10.01.2020г. (датата на смъртта на наследодателката) е 91 707 лв., а дарените 4/6 ид.ч. са на стойност 61 138 лв. Тези изводи не се оспорват в касационната жалба и не са предмет на касационното производство.

Спрямо дарението в полза на К. Д. Д. съдът е уважил наведеното от нея възражение, че сделката е относително симулативна и прикрива възмездно разпореждане. При сключването на този договор от 05.04.2019г. дарителката К. Г. И. е представлявана от внучката си К. Д.

Д., като нейната представителна власт, включваща възможността да договаря сама със себе си, е проверена от нотариуса. Пълномощното, с което е учредена тази представителна власт, не е представено по делото. Въззивният съд е намерил за недопустимо изводи за неговото съдържание да се правят въз основа на фотоалбума на вещото лице - графолог, без този документ, послужил като сравнителен материал, да е приет по надлежния ред като писмено доказателство по делото. Съдът е намерил за неправилно становището на първоинстанционния съд, че е невъзможно при сключване на сделка чрез пълномощник, овластен да договоря сам със себе си, да е налице характерният за симулацията явен и скрит характер на волеизявленията на страните по сделката, защото и двете се формират и изразяват от едно лице (договарящият сам със себе си пълномощник по чл.38 от ЗЗД), при което няма как той едновременно да желае, макар и привидно, и същевременно да не желае правните последици на сделката. Съдът е посочил, че договарянето сам със себе си е особен случай на представителство, при което представителят извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него и втори път от свое име с намерение той лично да се обвърже спрямо представлявания. По този начин в сделката участва едно лице, но то 3 прави две различни волеизявления - свое лично и чуждо (на упълномощителя си). При договарянето сам със себе си представителят също формира и изявява воля от името на представлявания, т.е. той извършва действието от чуждо име и с действие за друго лице, но волеизявлението се счита, че изразява волята на представлявания. Правните последици от действията на представителя, извършени в границите на представителната власт, настъпват направо за представлявания, а не опосредствено. С привидните сделки страните по договора целят да се създаде едно привидно правно състояние за пред трети лица, че не тази сделка е породила правните си последици, а друга - прикрита, за която имат интерес третите лица да не знаят, а да мислят, че симулативната сделка е породила правни последици. Няма начин, извън хипотезата на подставеното лице, едната страна да желае правните последици на прикритата сделка, а другата - на явната, защото при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начина, по който е написан, макар намерението им да е друго. Затова въззивният съд е застъпил становище, че няма пречка при сделка сключена от пълномощник, който договаря със себе си, страните да правят изявления, които по съдържание и форма отговарят на съответния вид сделка, като същевременно се уговарят, че не желаят настъпването на правните последици на сделката. В случая изявлението на страните, че договорът за дарение прикрива прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, е направено в нарочно съставен за разкриване на привидността документ - обратно писмо, чиято автентичност е установена по делото. В този документ се съдържат изявленията на прехвърлителката К. Г. И. и на приобретателката К. Д. Д., които недвусмислено разкриват симулативността на явната сделка и действителната им воля.

Според съда е ирелевантен фактът, че обратното писмо е съставено след договора за дарение, защото поначало е без значение кога то се съставя - преди, след или заедно с явния договор. При наличието на обратно писмо, което съдържа всички елементи на прикрития договор, други доказателства за разкриване на симулацията не са необходими. Според съда е без значение и дали приобретателката на имотите е изпълнявала задълженията по договора за издръжка и гледане - тези факти са релевантни при искане за разваляне на договора. По тези съображения съдът е приел, че договорът за дарение е привиден, че действителната воля на прехвърлителката не е била свързана с правните последици на дарението, а с вещноправния ефект на договора за прехвърляне на имот срещу минали и бъдещи грижи и издръжка. Затова тези имоти не следва да се включват в наследствената маса и възстановяване на запазената част на ищеца чрез намаляване на това разпореждане не може са се извършва.

Затова е отхвърлил по чл. 30 ЗН против К. Д. за възстановяване на запазената част на М. К. чрез намаляване на извършеното в нейна полза дарение.

При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че такива не са налице.