Решение № 1422 от 04.10.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІV-91 година 04.10.2018 град

Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен състав На седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА

УЗУНОВА

2.ДИМАНА

КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА

Секретар

Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдията Узунова въззивно гражданско дело номер 1045 по описа за 2018 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Със съдебно решение № 338 от 28.02.2018г.,постановено по гр.д.№1081/2017г.по описа на БРС,районния съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на К.Г.П. против Ж.В.М. за осъждането на ответницата М. да заплати на ищеца П. сумата от 3 000 евро,представляваща предоставен и паричен заем на 02.04.2011г.,ползван от нея за плащане на капаро при сключването на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на подаване на исковата молба- 13.02.2017г.,ОТХВЪРЛИЛ е и иска на К.Г.П. за разделното осъждане на Ж.В.М. и „Уникредит Булбанк“АД да му заплатят сумата от 5 000 лева,представляваща стойността на извършените от ищеца П. подобрения и ремонтни дейности в закупения от М. апартамент 72,находящ се в гр.Бургас,ж.к.“Лазур“,бл.76,вх.1 ет.12,изброени подробно в диспозитива на решението,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-13.02.2017г. Със същото съдебно решение БРС е ОСЪДИЛ Ж.В.М. да заплати на К.Г.П. сумата от 461 лева,с която неоснователно се е обогатила за негова сметка чрез закупуване на водонагревател „Елдом Инвест“ на стойност 296 лева и аспиратор на стойност 165 лева,от страна на П. в полза на М.,ведно със законната лихва за забава върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска-13.02.2017г.до окончателното изплащане,като искът е ОТХВЪРЛЕН ЗА ГОРНИЦАТА над уважения размер от 461 лева до пълния заявен размер от 803.99 лева или за закупения водонагревател на 05.01.2013г.за сумата 188.10 лева и миялна машина „Индезит“ на 17.09.2012г.за сумата от 450.89 лева,ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част,считано от датата на подаване на исковата молба- 13.02.2017г.

С молба вх.№16669 от 23.04.2018г. ищецът П. е направил ОТКАЗ ОТ ИСКА СИ предявен срещу „Уникредит Булбанк“АД,като с определение № 31.08 от 24.04.2018г.,БРС е ПРИЕЛ направения отказ от иска,обезсилил е решението си в тази част,включително и досежно присъдените разноски и е осъдил на основание чл.78 ал.4 ГПК ищецът П. да заплати на „Уникредит Булбанк“АД сумата от 200 лева за направените по делото разноски.Определението не е обжалвано в срок и е влязло в сила.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът К.Г.П.,който го е обжалвал ИЗЦЯЛО ПО ОТНОШЕНИЕ двата отхвърлени иска,обжалвал е решението и по третия иск в отхвърлителната му част,като по подадената въззивна жалба е образувано в.гр.д.№1045/2018г.по описа на БОС.

Решението в частта,с която е уважен частично третият иск,предявен от П. против М. не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба на първо място са наведени оплаквания,че БРС не е направил разлика между двата иска- първият,произтичащ от неизпълнение на задължения по заемно правоотношение и вторият за неоснователно обогатяване,като ги е разгледал заедно и съединил кумулативно в общо разглеждане,макар в исковата молба от 05.04.2017г.ищецът да е поискал разделното разглеждане на двата иска.На следващо място са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението по иска с правно основание чл.240 ал.1 вр.с чл.79 ЗЗД,като се сочи,че съдът не се е аргументирал по същество въз основа на събраните по делото доказателства,в това число и свидетелски показания.Въпреки,че са били доказани безспорно значимите в процеса релевантни факти,БРС не е зачел съществени доказателства- представена разписка,подписана лично от ищеца,която е нормативно предписания документ,писмено признаващ и доказващ получаването на облагата от продавача Милен Митрев. Счита,че в това облигационно правоотношение са спазени всички изисквания на закона,разписката носи подписа на издателя,платен е дългът,падежа,страните и дата.Според разписката възниква договорно заемно правоотношение—реален,консесуален,алеаторен и формален договор.Името на ответницата е посочено в самата разписка не като предоставяща задатъка,а то фигурира наред с получателя на престацията,именно от това може да се направи обосновано предположение,че ответницата не е предоставила сумата. Ако се направят изводи в тази посока,възникват много въпроси - след като ответницата е изтеглила сумата 3 200 евро,присъствала ли е при подписването на разписката и предварителния договор от 02.04.2011г.,защо не е положила подписа си върху разписката,а е подписала само предварителния договор,а след като ищецът не е страна по договора,защо името му фигурира в разписката.Смята,че съдът следва да даде отговор на тези въпроси при обсъждането на спора по същество и постановяване на решението си,като има предвид и факта,че не е било проведено насрещно доказване на разписката.Счита,че районният съд не е изложил никакви аргументи по тези въпроси,а само е заявил,че липсват доказателства ищецът и/или неговите родители да са декларирали реализирани доходи през данъчната 2010г.В тази връзка се сочи,че по делото са били представени доказателства-справки от имотния регистър на Калинка и Георги Пейчеви,от които е било установено,че родителите на ищеца по това време са извършили продажба на недвижими имоти и са реализирали доходи,но това също не е било взето предвид от съда,който се е задоволил да посочи само 2010г.,но не и годините преди и след този период.По това време доходите от продажба на недвижими имоти са получавани не само по банков път,а много често и в брой,какъвто е настоящия случай.Счита,че по този иск не следва да доказва доходи,като съдът и тук е смесил предмета с иска по чл.55 ЗЗД.По отношение на свидетелските показания на св.Милен Митрев,се е доказало безспорно,че задатъкът от 3000 евро е бил платен от ищеца в плик на въпросната дата и ответницата е присъствала,както и факта,че тези средства ищецът е предоставил в заем на ответницата за срок от пет години,считано от датата на подписване на разписката.Тези факти са потвърдени и от св.Боян Милев.Тези факти съдът е игнорирал изцяло,а е формирал изводите си и е дал вяра на това,че не е било установено майката на ищеца да е изтеглила предния ден сумата от 3 000 евро от банковата си сметка,във връзка с показанията на св.Митрев,който е заявил,че е говорил с майката на ищеца и тя предния ден е изтеглила пари и му ги дала,за да плати капарото.От това обаче според въззивника не може да се прави извод,че буквално на предния ден са изтеглени парите,защото те може да са изтеглени по-рано или въобще да са били налични,а съдът е отдал голямо правно значение на този факт,игнорирайки всички останали.Изводите си съдът е изградил и въз основа на факта,че на 02.04.2011г.ответницата е изтеглила кредит 3 000 евро,като обстоятелството,че е била предадена от нейно име на продавачите чрез пълномощника им не означава,че и е била дадена в заем от ищеца. Посочва,че този извод също поражда много въпроси,на които съдът не е дал отговор- откъде са били изтеглени парите,кога и в колко часа,тъй като сделката се е състояла в гр.Царево в апартамента на продавача и липсата на отговор дава основание за твърдение,че тази сума е изтеглена за други разходи. Намира за абсурдно твърдението на съда,че сумата е била предадена от името на ответницата на продавачите чрез пълномощника им,но това не означавало,че е дадена в заем.

Такава аргументация намира за недопустима,тъй като по делото няма доказателства,от които да се установява подобно предаване на пари,а в такъв случай тя би следвало да е подписала разписката.

По отношение на иска за неоснователно обогатяване и кумулативно съединения иск за вещите въззивникът намира решението на БРС за неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Счита,че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца,тъй като ако се приеме,че съдът се е произнесъл по претенцията за заплащане по предоставените фактури,то защо не се е произнесъл по иска за извършените ремонтни дейности с личен труд,които ищецът е поискал кумулативно.Посочва,че съдът е предоставил изключително голям кредит на доверие на показанията на майката на ответницата,макар тя да е заинтересована,като са изложени доводи за много изтеглени кредити от ответницата,но не е взет предвид факта,че тези кредити са изцяло усвоени по закупуването на въпросното жилище. Жилището е закупено изцяло с кредити,а усвоените средства са крайно недостатъчни,за състоянието,в което се е намирало жилището тогава. Ако е заплатила 2 800 евро на купувача,както и нотариалните такси по прехвърлянето,ипотеката,местния данък и т.н.,става ясно,че средствата са крайно недостатъчни и вероятно изтегления кредит от 3 200 евро е бил предназначен за заплащането на тези такси. Неправилни са изводите на съда,че от реализираната висока заплата са извършени последвалите ремонти,защото след подписването на договора с банката не са оставали средства.Намира за недопустими изводите на съда за това,че е възложител по някои от договорите не установява,че плащането е извършено с негови лични средства.В тази връзка посочва,че като страна по договорите за ищеца биха възникнали неблагоприятни последици в случай на неизпълнение.По отношение на св.Митрев и св.Милев съдът не е изложил доводи,макар в техните показания да са били възпроизведени впечатления от процеса на продажбата и извършените ремонтни дейности и подобрения. Независимо от това,че и тримата свидетели са заявили факта,че ищецът и родителите му предоставят хотелиерски услуги в къща за гости в гр.Царево и са реализирали доходи от тази дейност,съдът не се е обосновал по този въпрос,независимо от представените договори с туроператори,а е направил заключението си въз основа на показанията на св.Милев,който е заявил,че не знае чии са били средствата,но е пропуснал да обсъди факта,че този свидетел е възприемал лично,че всички плащания извършва ищецът,както и че той е извършил ремонта на жилището. По отношение на противоречие относно извършени СМР,което съдът е посочил,въззивникът счита,че няма как да помни по памет точно преди 5 години кога е подписвал въпросните договори,включително и след насрещното доказване за съществуваща фирма „Соларис“. Намира,че по отношение на извършения ремонт съдът не е подходил обективно на процеса на изпълнение,като се вземе предвид,че не всички ремонтни работи са извършвани от фирми,а голяма част е извършил лично ищецът.

По отношение на иска за сумата 803.99 лева,счита,че в отхвърлителната част решението е незаконосъобразно,тъй като е представил доказателства за закупуване на всяка една вещ с касов бон,гаранция и адрес на доставка –адреса на жилището на ответницата.

Решението е оспорено и в частта досежно присъдените в полза на ответницата разноски,като се сочи,че тя е имала двама адвокати и съдът незаконосъобразно е присъдил разноски за двамата адвокати,като не е уважил и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и уважаване на исковата претенция. По отношение на иска за неоснователно обогатяване и кумулативно съединения с него иск за заплащане на сумата 803.99 лева моли решението на БРС да бъде обезсилено като недопустимо,постановено по непредявен иск и делото да се върне на БРС за ново разглеждане.При условията на евентуалност моли решението в тази част да бъде отменено и исковете- уважени изцяло или отчасти.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от ответницата М.,в който е заявено становище за неоснователността и,а възраженията на въззивника –за неоснователни.Посочва,че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства,въз основа на които е направил правилен и обоснован извод,че нито ищецът,нито родителите му са разполагали със средства,за да може той да предостави на ответницата заем от 3 000 евро и да извърши ремонт със свои средства в размер на 5 000 лева.Намира съображенията във въззивната жалба за голословни и неподкрепени от събраните доказателства по делото,не са изтъкнати и допуснати нарушения при постановяване на съдебното решение.В жалбата се поставят различни въпроси,които нямат нищо общо с обоснованите мотиви на решението.Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания,претендира разноски.