Протокол № 1640 от 08.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 1640 гр. София, 07.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110151726 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:05 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ ... – редовно уведомен в предходно съдебно заседание, не изпраща законен или договорен представител.

ОТВЕТНИКЪТ И. С. Р. – редовно призован при условията на чл.41, ал.2 ГПК. Ответникът е търсен в продължение на повече от един месец на адреса посочен в делото, както и на адреса посочен от него при връчването на исковата молба, приложенията към нея и разпореждането по чл.131 ГПК. По делото липсват данни ответникът да е уведомил съда за промяна на адреса, който е съобщил по делото, ето защо СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките на чл.41, ал.2 ГПК за прилагане в цялост на призовките по делото и приемане, че същите са редовно връчени.

СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки и с оглед редовната процедура по призоваването на страните,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 145, СЪДЪТ ОБЯВЯВА ОКОНЧАТЕЛНИЯ

ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, идентичен с проекта за доклад в определението по чл. 140 от ГПК, а именно:

1

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на ...; б) в периода, за който ищцовото дружество претендира заплащането на В и К услуги – 01.4.2014 г. до 04.09.2020 г., И. Р. е бил наемател на водоснабдения имот с административен адрес в (АДРЕС) ; в) за процесния горепосочен период ищцовото дружество е предоставило услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, чиято стойност възлиза на сумата от 2 119,24 лв.

2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: ответникът не представя писмен отговор, в който да прави възражения или да изразява становище по предявения иск.

3. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание: чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД.

4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника – такива не са направени.

5. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение в качеството си на собственик или ползвател на водоснабден имот с административен адрес в (АДРЕС), за периода от 01.04.2014 г. до 04.09.2020 г. ищцовото дружество е предоставило услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, чиято стойност възлиза на сумата от 2 119,24 лв.

6. Ответникът не сочи конкретни факти, които да са в негова тежест за установяване.

7. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ. твърдяни от другата страна.

8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал.

2 и чл. 155, т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

СЪДЪТ намира, че като доказателства по делото следва да бъдат 2 приети писмените доказателства съдържащите се в ч.гр.д.№ 63300/2020 г., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА документите съдържащи се в ч.гр.д.№ 63300/2020 г.

СЪДЪТ намира искането за постановяване на неприсъствено решение за основателно, тъй като са налице и трите комулативно изискуеми предпоставки, а именно: ответникът е предупреден за възможността от постановяване на неприсъствено решение в случай, че не депозира отговор и не се яви в откритото съдебно заседание, което му е указано, както с разпореждането по чл.131 ГПК, така и с определението по чл.140 ГПК.

Същевременно И. Р. не представя отговор на исковата молба и след като е редовно призован не се явява в откритото съдебно заседание.

Исковата претенция въз основа на данните в писмените доказателства е вероятно основателна, доколкото се установява, че отвеникът е наемател на водоснабден имот, както и че за процесния период в този имот са предоставяни В и К услуги.

Водим от горното

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА разглеждането на гр.д.№ 51726/2021 г., по реда на чл.238 и следващите от ГПК.

Поради липса на други доказателствени искания и като счете делото за изяснено от фактическа страна,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

След тайно съвещание СЪДЪТ обяви решението си както следва:

3

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление (АДРЕС), представлявано от управителя В.Т.в, чрез пълномощника му юр. Т.Ч. против И. С. Р., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата от 2 119,24 лв. (две хиляди сто и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща задължение за предоставени В и К услуги за периода от 01.04.2014 г. до 04.09.2020 г. за водоснабден имот, находящ се на административен адрес в (АДРЕС), ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.12.2020 г., до изплащане на вземането, и сумата от 638,56 лв. (шестстотин тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) , представляваща мораторна лихва за периода от 02.05.2014 г. до 04.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 63300 по описа за 2020 г., на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на .... Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект, които не са заплатени. Посочва, че в базата данни на ищцовото дружество за процесния водоснаден имот е създадена договорна сметка 2800039877 към партидата, отнасяща се за имота.

Задълженията за потребени В и К услуги е трябвало да бъдат заплатени от ответника в 30-дневен срок от фактурирането. Моли за уважване на исковете и претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и прави искане за допускане на комплексна техническа и счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. Не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща процесуален 4 представител.

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на ...

– София да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 07.02.2023 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като с определение № 22850 от 07.09.2022 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявеният от ... – София установителен иск, чийто предмет е вземането на ищеца за заплащане на стойността на предоставени В и К услуги, е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано юридическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства (заповед за настаняване и договор за наем), които удостоверяват, че ответникът е ползвател на процесния водоснабден имот, респ. е получил предоставените от ищцовото дружество В и К услуги. Горното е индиция за съществуването на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, чийто правопораждащ факт е доставка на В и К услуги. По тези съображения, съдът приема, че посочените писмени доказателства установяват съществуването на задължението на ответника. Тези съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД е вероятно основателен.

Вероятната основателност на главния иск обуславя извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, имаща за предмет обезщетение за забавено изпълнение.

5

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на ... – София трябва да бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи общо на сумата от 284,77 лв. (двеста осемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки).

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

По иска, предявен от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление (АДРЕС), представлявано от управителя В.Т.в против И. С. Р., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 119,24 лв. (две хиляди сто и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща задължение за предоставени В и К услуги за периода от 01.04.2014 г. до 04.09.2020 г. за водоснабден имот, находящ се на административен адрес в (АДРЕС), ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.12.2020 г., до изплащане на вземането, и сумата от 638,56 лв. (шестстотин тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) , представляваща мораторна лихва за периода от 02.05.2014 г. до 04.09.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 63300 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

6

ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление (АДРЕС) сумата от 179,61 лв.

(сто седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково производство.

ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление (АДРЕС) сумата от 105,16 лв.