Решение № 1115 от 19.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Пазарджик, 19.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20265220100539 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба от 11.02.2026 г., подадена от Г. А. Д. и И. И.

И., двамата от с. С., против "Еос Матрикс" ЕООД - гр. София за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата 4000 лв. (2045,17 евро), представляваща част от неизплатена главница в размер 24379,87 лв. - задължение по банков кредит, за което е издаден изпълнителен лист от 21.09.2012 г. по гр. дело 3829/2012 г. на Районен съд Пазарджик, поради погасяване по давност.

В исковата молба се излагат твърдения за издаването на изпълнителния лист срещу двамата ищци и още едно лице, солидарно задължено с тях, в полза на "ОББ" АД, прехвърлянето на вземането на ответното дружество от банката с договор за цесия, хронология на образуваното изпълнително производство пред ЧСИ Петко И. от 2012 г. и предприетите по него действия, наложени обезпечения и събрани суми, като се сочи, че през 2023 г. като взискател е конституирано "Еос Матрикс" ЕООД. Предходно, по молба на банката от 29.06.2015 г. изпълнителното производство е спряно. Според ищцовата страна спирането на изпълнението по волята на взискателя не се отразява на теченето на срока по чл. 432, ал. 1, т. 8 от ГПК (не сочи какво отношение има перемпцията към погасителната давност и прекъсването и), тъй като давността спира само в случаите, когато взискателят няма възможност да действа. Счита, че давността е била прекъсната за първи път чрез наложения на 21.12.2012 г. запор върху трудово възнаграждение на някой от длъжниците и след тази дата няма изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Счита, че тя е започнала да 1 тече на 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2020 г.

Ответникът с отговора оспорва иска. На първо място възразява срещу избраната от ищците местна подсъдност, като счита, че чл. 113 от ГПК е неприложим. По същество заявява, че производството е недопустимо за сумите, които вече са платени по задължението. Освен това на ответника е прехвърлено вземане само в размер обща 4990,18 лв., от които главница 4113,13 лв., а не както сочат ищците, главница в размер 24379,87 лв. Не сочи в какъв размер са събраните суми, но заявява, че в частта за тях делото следва да се прекрати. По-нататък сочи, че на 29.06.2015 г. изпълнителното дело е било спряно по искане на взискателя на осн. чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК след сключено споразумение с длъжника Г. Д., с което кредиторът се е задължил да не предприема принудително изпълнение, докато Д. погасява задължението си. Със споразумението той е признал, че вземанията на банката съществуват и са ликвидни и изискуеми. Сочи, че според практиката на ВКС двегодишният срок за перемпция тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно. Счита, че всяко доброволно плащане, макар и частично, прекъсва давността. Счита, че са предприети множество действия по изпълнение, които също я прекъсват. Сочи практика на ВКС, според която перемпцията е без правно значение за давността, а общото е, че едни и същи факти могат да имат значение и за двата правни института.

Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът по допустимостта на иска намира, че доколкото в исковата молба не се твърди вземането да е погасено напълно, искът е допустим. Съществуването му към момента на устните състезания е въпрос на установяване в производството. Подсъден е на осн. чл. 113 от ГПК на Пазарджишкия районен съд - по настоящ адрес на ищците, които не губят качеството си на потребители по този иск от това, че по иска претендират погасяване на вземането по давност. Те са потребители в материалното правоотношение с банката по договора за кредит и остават такива при всички спорове, произтичащи от този договор, независимо от точния вид на спора и на предявения иск.

В открито заседание страните поддържат становищата си.

По делото въз основа на писмените доказателства, в това число копията от документите по изпълнителното производство, се установява следната фактическа обстановка:

По вземането, предмет на иска, е образувано изпълнително дело № 1941/2012 г. на ЧСИ П.

И.. Изпълнителният лист е издаден на 21.09.2012 г. в полза на "Обединена българска банка" АД против Г. А. Д. - кредитополучател, И. И. И. и Й. Г. Д.а, солидарно, за сумата 24379,87 лв. главница, 780,41 лв. договорна лихва, 2367,22 лв. наказателна лихва и законната лихва, считано от 20.09.2012 г. до изплащане на вземането, заедно с разноски от 1420,89 лв.

До 29.06.2015 г. по изпълнителното дело периодично са предприемани действия. На 29.06.2015 г. е постъпила молба от банката за спиране на производството по отношение на всички длъжници. Към нея е приложено споразумение от същата дата с Г. Д., където се признава дългът в размерите по изпълнителния лист - 24379,87 лв. главница, 780,41 лв.

2 договорна лихва, 2367,22 лв. наказателна лихва, и Д. се задължава да прави редовни доброволни плащания, а кредиторът - "да не предприема принудителни действия по събиране на вземането си срещу длъжника кредитополучател, като за целта подава молба до съдебния изпълнител за спиране на принудителните действия", ако уговорката за разсрочено плащане се спазва. Самата уговорка предвижда плащане на сумата 19800 лв. в срок до 30.12.2019 г. на 55 равни месечни вноски, по 360 лв. всяка една, платими на 30-о число всеки месец. При забава за плащане на която и да е дължима вноска действието на споразумението се прекратява по право и кредиторът възобновява действията по принудителното събиране на вземането в пълния му размер. Споразумението съдържа още уговорка, че то "не представлява новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД". Й. Д.а и И. И. обаче не са страни по споразумението.

С постановление (ръкописно изписано върху молбата) от същата дата съдебният изпълнител е спрял производството на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. По искане на кредитора, направено в същата молба, е вдигнат запорът на трудовото възнаграждение на Й. Д.а.

Следващото изявление по изпълнителното дело е от 20.07.2021 г. и представлява молба на банката до ЧСИ, в която се заявява, че последното плащане на длъжника към взискателя е постъпило на 10.01.2020 г. Иска се справка за имущество и трудово възнаграждение на Г. Д., запор и опис на движими вещи.

На 15.12.2021 г. е сключен договор за цесия между ОББ АД и ответника по делото "Еос Матрикс" ЕООД, с който вземането е прехвърлено на "Еос Матрикс" ЕООД. Г. Д. е уведомен за цесията на 03.02.2022 г. чрез връчване от цесионера на адресираното до него уведомление от цедента. На 16.08.2022 г. "Еос Матрикс" ЕООД е подало молба до ЧСИ за конституиране като взискател. Със същата молба е поискано налагане на запор на банкова сметка на Г. Д. в "Юробанк" АД. Съдебният изпълнител е указал на новия взискател да поиска конституиране срещу всички задължени лица по изпълнителния лист. В по-късен момент дружеството е конституирано като взискател по делото по отношение на Г. Д. - с резолюция върху молба на дружеството от 28.02.2023 г., с която дружеството уведомява ЧСИ, че актуалният размер на вземането, цедирано с всичките му принадлежности, е общо 4990,19 лв., от които 4113,13 лв. главница и 877,06 лв. лихва. Установено е, че Й. Д. е починала на 04.01.2020 г. и е оставила за наследници синовете си, един от които е Г. Д.

На 28.03.2023 г. при ЧСИ е постъпила молба от адвокат Л. К. като пълномощник на Г. Д., с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С постановление от 19.04.2023 г., необжалвано и влязло в сила на 09.05.2023 г., съдебният изпълнител е прекратил производството на това основание - "взискателят не е поискал и не са извършени изпълнителни действия в продължение на повече от две години".

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

На първо място, неправилна е дадената от съда, а и от ищците правна квалификация по чл.

439 от ГПК - този иск е допустим само при неприключило, висящо изпълнително 3 производство, като се цели осуетяване на текущото изпълнение. В исковата молба е посочено изрично, че делото е прекратено, като е дадена неточна квалификация, а съдът на свой ред е пропуснал твърдението за прекратяване, направено още в исковата молба, приемайки, че се твърди висящо изпълнително производство. Независимо от това искът е допустим, правното му основание е чл. 124, ал. 1 от ГПК - всеки длъжник, дори при липса на образувано изпълнително производство, има интерес да установи погасяването на задължението си по давност. Фактите от значение за изхода на делото са същите като при иск по чл. 439 от ГПК, доколкото и в двата случая се изследва изтичане на давността.

Давността по процесното вземане е била спряна до 26.06.2015 г. по силата на наличието на изпълнително дело - до тази дата задължителната за съдилищата практика, изразена в ППВС 3/1980 г., е приемала, че давност не тече по време на изпълнителното производство, след което се прилага ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чието приложение по време е доизяснено с ТР от 28.03.2023г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. От 26.06.2015 г. тече нова давност, която е прекъсната със споразумението от 29.06.2026 г. по отношение на Г. Д., тъй като със споразумението той признава цялото вземане - според чл.

116, б. "а" от ЗЗД признаването на вземането от длъжника прекъсва давността.

Постигнатото споразумение обаче предвижда също и разсрочване на вземането за в бъдеще заедно със задължаване на кредитора да не предприема принудителни действия. По същество това споразумение, дори да не се счита за замяна на задължението с друго по смисъла на чл. 107 от ГПК, поражда действие, изразяващо се в изместване напред във времето на падежите, съответно изискуемостта на всяка една от 55-те уговорени вноски по 360 лв. Давността за всяка от новоуговорените вноски би следвало да тече поотделно от съответния падеж.

По делото не са налице събрани по съответния ред данни за доброволните плащания на длъжника в изпълнение на споразумението - изисканите от банката данни са получени след изтичането на определения по реда на чл. 158 от ГПК срок, след приключването на устните състезания, не са приети като доказателство и не могат да бъдат ценени. Очевидно е, че споразумението не е изпълнявано напълно точно от длъжника, щом към датата на последното плащане от януари 2020 са останали неплатени суми с размер на главницата 4113,13 лв. главница, както и че в същото време са направени от Д. плащания, макар и не изцяло и в срок, но в значителен размер, за да намалее вземането от 24379,87 лв. или 19800 лв. (ако банката е считала за приложим докрай този размер) до малко над 4000 лв.

Направени са плащания в размер най-малко 15686,87 лв. (разликата между 19800 и 4113,13 лв.) или повече, в зависимост от изчисленията на банката на лихви за забава и прибавянето им и прилагането на едната или другата главница. Тези най-малко 15686,87 лв. са били достатъчни за покрИ.ето на най-малко 43 от вноските по споразумението, които по силата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД следва да са отнесени към най-старите непогасени вноски, а именно вноските с падежи от 30.06.2015 г. до 30.03.2019 г.

Наистина споразумението съдържа уговорка, че при каквато и да било забава на длъжника споразумението губи сила по право, възстановява се пълният размер на вземането на 4 банката и кредиторът има право да възобнови принудителното изпълнение - т.е. вземането става незабавно отново изискуемо.

По делото не е изяснено кога е настъпила първата забава на Г. Д. по вноските по споразумението от 29.06.2015 г.

Чл. 60, ал. 2 от ЗКИ обаче предвижда банките при просрочия да обявяват предсрочна изискуемост на просрочените си вземания с уведомление до длъжника. ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС приема за хипотезата на чл. 417 и 422 от ГПК, че дори при уговорка за предсрочна изискуемост по право тя не се прилага по право, а се изисква уведомление до длъжника поради нормата в ЗКИ. Същото разрешение следва да важи за всеки един случай на предсрочна изискуемост на просрочено задължение по банков кредит.