Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21690 от 12.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56382/2021
Вид
Решение № 21690
Подписан
12.02.2025
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 21690 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110156382 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „Б****** против „***** БЪЛГАРИЯ“ АД осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД с претенция за възстановяване на сума в размер на 13 576,22 лв. , която се претендира като регресно вземане за застрахователно обезщетение /13 551,22 лв./, изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ за щети на автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н ****, причинени от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Тойота Ярис” с per. № В ****** РР при пътно-транспортно произшествие от 13.09.2020 г., и сумата 25 лв. – ликвидационни разноски.

От страна на ответника се оспорва настъпването на застрахователно събитие при описания в исковата молба механизъм и вината на застрахования при него водач; оспорва стойността на твърдените щети и причинно-следствена връзка с твърдяното събитие; оспорва вината на застрахования при ответника водач; при евентуалност – възражение за съпричиняване: неспазена дистанция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От страна на ищеца са представени надлежни доказателства относно факта на сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, със срок на валидност към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие за автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н **** и относно факта на отправено уведомление за настъпило застрахователно събитие и образувана ликвидационна преписка. Не е оспорено от страна на ответника и се 1 установява, че за лек автомобил „Тойота Ярис” с per. № В ****** РР има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на покритие, който включва датата на произшествието.

Съставеният от двамата водачи протокол за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила против ответника относно обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, но се ползва с обвързваща доказателствена сила против водача, за когото отразява неизгодни от гледна точка настоящия спор обстоятелства. Според подписаното от двамата водачи, в графа „Забележки“, застрахованият при ответника водач /А/ е посочил „Нямам забележки, виновен съм“, като застрахованият при ответника водач /Б/ е посочил „Автомбилът учебен беше спрял на десен завой .. на непрекъсната линия се движеше с 60-70 км./час“.

В случая събраните по почин на ответника свидетелски показания чрез разпит на застрахования при ответника по застраховка ГО водач Димитър И. не противоречат, а съответстват на така вписаното в протокола за ПТП. Видно от съдебния протокол за разпита по делегация на Димитър И. И. като свидетел на ответника, същият потвърждава, че е управлявал учебен автомобил "Тойота Ярис“ заедно с курсистка, която е шофирала; заявява, че пътното платно е било с две ленти за движение, двупосочно, разделено с непрекъсната линия, като непосредствено преди удара е бил дал команда на курсистката да намали, но тя била намалила повече от необходимото.

От своя страна застрахованият при ищеца водач на автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н *****., в съответствие с показанията на другия водач, заявява /съдебен протокол от РС-Шумен за разпит по делегация по повод водено друго дело във връзка със случая – гр.д.№ 65031/2021 г. на СРС, 33-ти състав за което страните по настоящия спор са дали изрично съгласие в осз от 06.12.2023 г./ заявява, че не е имало движение в насрещната лента, видял е учебния автомобила от разстояние около 200 м.; свидетелят бил намалил до 60-70 км./час, когато внезапно учебният автомобил бил потеглил, без да е бил подаден преди това сигнал с мигач.

От така събраните гласни доказателства, както и от заключението на САТЕ, изготвена от инж. Й. се налага изводът, че произшествието е настъпило по вина на двамата водачи.

Показанията на застрахования при ответника водач на учебния автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № В******РР съдържат признание за рязко намаляване на скоростта, без да е бил подаден светлинен сигнал – мигач или аварийни светлини.

От своя страна застрахованият при ищеца водач на „Опел Кросланд“ по застраховка „Каско”, признава, че е имал видимост от разстояние 200 метра 2 към учебния автомобил, като настъпването на удара в задната част на учебния автомобил убеждава, че водачът на „Опел Кросланд“ е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП като не се е движил със съобразена с условията на пътя скорост така, че да има възможност да спре или заобиколи учебния автомобил, движещ се пред него.

Следва да се отбележи, че не е налице идентичност между настоящия спор.

Макар и по повод на едно и също ПТП, по настоящото дело предмет е регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователя по застраховка „Каско“ за щети на автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н ****, което се претендира от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Тойота Ярис” с per. № В ****** РР, който водач се твърди да е виновен за настъпване на произшествието.

Докато по гр.д.№ 65031/2021 г. на СРС, 33-ти състав предмет е било регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователя по застраховка „Каско“ за щети на автомобил „Тойота Ярис” с per. № В ****** РР, което е било претендирано от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н ****, кото по това дело е бил твърдян от ищеца /Лев Инс/ като виновен за настъпване на произшествието.

Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 13 551,22 лева, Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено и с оглед направения по-горе извод за съпричиняване в равна степен, следва, че правото на ищеца на регрес е до ½ част от изплатеното по Каско обезщетение, а именно – 6 775,61 лв., като заедно с 25 лв. ликвидационни разноски, които обичайно се следват искът се явява частично основателен за сумата 6 800,61 лв.

С оглед изхода на спора претенцията на ищеца за съдебни разноски е изцяло основателна за 1 135,81 лв. (от общо сторени в размер на 2 267,45 лв.), а претенцията на ответника – за 1 012,13 лв. (от 2 028 лв.).

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „***** БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ******* да заплати на ЗАД „Б****** с ЕИК *****, на основание чл. 411 КЗ, сумата 6800,61 лв. – представляваща регресно вземане за ½ част от застрахователно обезщетение, изплатено от ЗАД „Б****** /в пълен изплатен размер 13 551,22 лв./ в 3 качеството му на застраховател по договор за застраховка „Каско” и за щети на автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н ****, причинени от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Тойота Ярис” с per. № В ****** РР при пътно-транспортно произшествие от 13.09.2020 г., увеличено със сумата 25 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата 6800,61 лв., считано от 30.09.2021 г. (дата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, както и сумата 1 135,81 лв. - съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б****** против „***** БЪЛГАРИЯ“ АД осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД - за разликата над 6 800,61 лв. до пълния претендиран размер 13 576,22 лв. (претендирана като общ размер на регресно вземане за застрахователно обезщетение 13 551,22 лв., увеличено с сумата 25 лв. – ликвидационни разноски).

ОСЪЖДА ЗАД „Б****** с ЕИК *****а заплати на ЗАД „***** БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ******* сумата 1 012,13 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4