Определение № 1291 от 31.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501410 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на Адвокатско дружество „ К. и Б. „ , Булстат 115895125 срещу Определение № 3760/27.03.2023 г. по гр.д. № 8 875/2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 от ГПК с вх. № 23 135/10.03.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, съставляващи присъдено за исковото производство адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА, като на дружеството се присъди и допълнително такова съобразно броя и цената на предявените искове – 3 броя.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на определението в обжалваната негова част, искането - за отмяна в тази му част и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

Изложените доводи са, че срещу доверителката на адвокатското дружество са предявени три обективно кумулативно съединени иска и за отхвърлянето на всеки от тях съобразно отхвърлената част се дължи отделно възнаграждение – чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неправилно съдът определил дължимото се възнаграждение на база сбора от цената на отхвърлените искове.

Ответното по молбата търговско дружество „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 е депозирало отговор за неоснователност на частната жалба.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 861 / 27.02.2023 г., пост. по гр.д. № 8 875/2022 г. на РС – Пловдив са отхвърлени предявените от Сити Кеш ООД срещу А. П. И., ЕГН - ********** искове за признаване за установено, че И. дължи на дружеството на основание сключен между тях Договор за паричен заем от 01.10.2019 г. парични суми, предмет на издадена по ч.гр.д. № 1300/2022 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 1375/27.02.2022 г. както следва:

900 лв. – непогасена главница, 274, 28 лв. – договорна / възнаградителна / лихва, 387, 23 лв.

1

– обезщетение за забава и съответно на този резултат на Адвокатско дружество „ К. и Б. „ осъществявало безплатно процесуалното представителство на ответницата на основание чл.

38 ал. 1 т. 2 от ЗА, са определени на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатски възнаграждения в размер на 300 лв. за заповедното производство и 346, 31 лв. за исковото производство, които са присъдени по съразмерност в размери съответно 137,50 лв. и 158, 72 лева.

Решението е влязло в сила като необжалвано, като в срока за обжалването му АД „ К. и Б. „ е депозирало молба за неговото изменение в частта досежно присъденото му възнаграждение за исковото производство, като е формулирано искане на дружеството да се присъди – на основание чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г., адвокатско възнаграждение в размер според броя на исковете, по които е осъществявало безплатната защита - три иска, в който смисъл цитира и съдебна практика.

С Определението – предмет на настоящата въззивна проверка, съдът е оставил молбата без уважение, като е приел че съгласно практика на ВКС / Определение № 533/30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/2017 г., I т.о., Определение № 95/03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 868/2017 г., III г.о. / в хипотеза на обективно съединени искове материалния интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, и на база този сбор се определя и дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА – както в случая е постановено с решението, чието изменение по чл. 248 от ГПК се иска. Приел е още, че и трите обективно кумулативно съединени претенции произтичат от едно и също материално правоотношение – договора за паричен заем, фактическите им състави са свързани, с оглед което осъществяваната и по двата иска защита е една и съща и в този смисъл разпоредбата на чл.

2 ал. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г. следва да се тълкува корективно, както и че отговорността по чл. 38 ал. 2 от ЗА на изгубилата делото страна не следва да води до неоснователно обогатяване на адвоката, оказващ безплатна помощ на насрещната страна. В тази връзка, досежно фактическата и правна сложност на делото е посочено, че същото е решено в едно съдебно заседание без събиране на доказателства извън представените с исковата молба и отговора на същата.

В частната жалба се поддържат всички възведени в молбата по чл. 248 от ГПК възражения – изложени по горе, а изводите на съда в противна насока са - според жалбоподателя, необосновани и формирани в противоречие с материалния закон. Настоява се – по казаните доводи, че възнаграждението по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА се следва – на основание чл. 2 ал. 5 от Наредбата, за всеки от обективно съединените искове, независимо от тяхната свързаност. Цитира се съдебна практика.

В отговора по чл. 276 от ГПК се поддържат възведените в отговора по чл. 248 ал. 2 от ГПК възражения, а именно че възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗА е правилно определено по размер – предвид и елементарната фактическа и правна сложност на делото. Също се цитира съдебна практика, в т.ч. и на Съда на ЕС – Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С – 94/2004 и С – 202/2004.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение по изложените в него доводи, които напълно споделя и към които препраща. Макар в настоящия случай да се касае до три обективно кумулативно съединени иска, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА за всеки от тях – както неоснователно поддържа частния жалбоподател, тъй като и трите иска се основават на облигационно правоотношение, произтичащо от един и същ юридически факт – договора за заем от 30.11.2016 г.. В този случай, цената на иска по смисъла на чл. 68 от ГПК – той и материалния интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г., е сбора от цената на обективните кумулативно съединени исковe. Прилагане на правилото на чл. 2 ал. 5 от Наредбата, без същевременно да се държи сметка и за общия материален интерес /сбора от 2 цената на исковете / във всеки отделен случай, би довело до присъждане на възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размери съответни и дори надвишаващи този интерес и в случаите, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и престираната по всеки от тях защита е еднаква / какъвто е настоящия / би се стигнало до неоснователно обогатяване и злоупотреба с права – както правилно е приел районния съд. В тази насока следва да се има предвид и че нормата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г. постановява, че възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно, но в зависимост от вида и броя на предявените искове – кумулативно, а в случая освен че - както се каза по горе, исковете се основават на един и същи юридически факт – договор за кредит, еднаква е и осъществяваната по тях защита – предвид общо възведения и приет от съда довод за тяхната неоснователност поради недействителност на договора като цяло на основание чл. 22 вр. чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, от който процесните суми произтичат, съответно липсата на самостоятелни доводи за неоснователност на всяка от отделните претенции. Освен това, при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, което обезщетение следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото, каквато в случая не е налице.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Адвокатско дружество „ К. и Б. „, Булстат 115895125 срещу Определение № 3760/27.03.2023 г. по гр.д. № 8 875/2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата от дружеството по чл. 248 от ГПК с вх. № 23 135/10.03.2023 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 861/27.02.2023 г. в частта за разноските, съставляващи присъденото за исковото производство адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА, като на адвокатското дружество се присъди и допълнително такова съобразно броя и цената на предявените искове – 3 броя.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3