Определение № 1665 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1665 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501425 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл.278 от ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. №22353/16.06.2026 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от М. Х. Е., ЕГН **********, чрез адв. Д. Б., против определение №1313/25.03.2026 г., постановено по гр.д. №146/2026 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV гр.с., с което е прекратено на основание чл.233 от ГПК производството по делото, образувано по искова молба на жалбоподателката против „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, поради отказ от исковете.

Жалбоподателката твърди, че депозираната молба за отказ от предявените искове по делото не отговаря на волята . Поддържа се,че е била въведена в заблуждение да подпише молба преди завеждане на делото, но такъв отказ – предварителен – е нищожен. Не е входирала молба с искане по чл.233 ГПК, нито за оттегляне на пълномощията на адвоката. Номерът на делото е допълван, като се иска събиране на доказателства за направени корекции в заявлението. Иска се разглеждане на делото в открито заседание, отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, като се излагат подробни съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения 1 срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателката, чрез пълномощника адвокат Д. Б., срещу „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.22 от ЗПК. След изпращането на преписи от исковата молба на ответниците, получаването на отговори и изготвяне на доклад от съда, на 20.03.26 г. по делото е постъпило заявление от името на ищцата, което съдържа изявление за отказ от всички предявени претенции на основание чл.233 ГПК, както и на основание чл.35 ГПК за оттегляне на пълномощното на процесуалния представител по всички дела срещу същите ответници. Въз основа на това заявление е постановено обжалваното по настоящото дело определение № 1313.

На 08.04.2026 г. е постъпило заявление от жалбоподателката, с която посочва, че на 20.03.2026 г. не е посещавала РС Асеновград, отразеното в заявлението не отговаря на волята и не е искала никога и по никакъв начин производството по делото да бъде прекратено. Не е оттегляла и пълномощията си от адв. Б. и адв. К.. Не е подписвала заявлението за отказ от исковете. Заявлението е с нотариално удостоверяване на подписа на ищцата от 08.04.26 г. на помощник нотариус при нотариус Е.Л. с рег.№ ** на НК, с район на действие района на РС Асеновград.

В настоящия случай съдебният състав счита, че не следва да се разглежда делото в открито заседание и да се назначава експертизата, поискана от жалбоподателката.

Неоснователни са твърденията в отговорите, че липсват доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Според приетото в определение №652/2015 г. по ч.гр.д. №5364/2015 г. на ВКС, III г.о., въззивният съд може да обсъжда възражения срещу валидността на изразената воля за отказ от иск, а именно такива са направени. нещо повече – касае се за права на потребител, за които съдът следи служебно.

За да породи действие отказът от иска по чл.233 от ГПК, същият следва да е валиден и действителен. Със заявлението от 08.04.2026 г. ищцата е оспорила валидността и действителността, респективно автентичността на изявлението за отказ от исковете и оттегляне на пълномощията на процесуалния си представител. Изрично е заявила, че посочените изявления не изхождат от нея, за което е извършена нотариална заверка на подписа й върху заявлението, както и е заявила действителната си воля – за продължаване на действията по делото от пълномощниците.

Съдът намира,че следва да бъде зачетено това волеизявление на ищцата поради нотариалното удостоверяване на подписа, доказващо неговата автентичност.

Не следва да се цени заявлението от 20.03.2026 г., с което е 2 направен отказ от претенциите, доколкото не е ясно от кого изхожда – липсва такова удостоверяване. С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1313/25.03.2026 г., постановено по гр.д.

№146/2026 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд Асеновград за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3