Решение № 4820 от 22.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4820 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330115306 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.

Ищците С. Д. С. и В. И. С. поддържат, че са собственици в режим на СИО на поземлен имот с идентификатор ***, който споделя обща граница с притежавания от ответника поземлен имот с идентификатор ***. Твърдят, че ответникът е изградил бетонна ограда с височина над 2,2 метра, върху която е поставена и ажурна ограда с височина около 1,80 метра, като по този начин височината на оградата между двата имота е достигнала над 4 метра. Непосредствено до оградата ответникът засадил плътни декоративни бързорастящи храсти, които към момента на подаване на исковата молба били с височина от около 1 метър. От южната страна на първия етаж в къщата на ищците били разположени всекидневната и кухнята, като с изграждането на процесната ограда и засаждането на бързорастящите плътни храсти изцяло се ограничавал достъпът на слънчева светлина в помещенията. Ищците твърдят, че не могат да упражняват пълноценно правото си на собственост, тъй като живеят в тъмнина в собствения си недвижим имот, а от друга страна, са налице предпоставки за възникване на влага и мухъл в тези помещения. В допълнение се посочва, че теренът, върху който се намират двата парцела е с лека денивелация, което обстоятелство е взето предвид при изработването и одобряването на архитектурния проект на ищците.

Поддържа се, че ищците не са давали съгласие за строителство по границата между двата имота. Предвид това се иска да бъде осъден ответника да премахне горната част на височина над 2,2 метра от изградената масивна бетонна ограда по границата между притежавания от ищците поземлен имот с идентификатор *** и притежавания от ответника поземлен имот с идентификатор ***, да премахне ажурна ограда с височина около 1,80 метра, монтирана над горепосочената бетонна ограда, както и да премахне засадените бързорастящи храсти, разположени по протежение на оградата.

Ответникът И. Н. М. не оспорва факта, че страните са собственици на съседни поземлени имоти с идентификатори *** и ***. Поддържа, че е изградил подпорна стена в притежавания от него имот, която се намира от северната страна на имота на ищците. Твърди, че притежава всички необходими строителни разрешения за 1 проектирането и изграждането на тази подпорна стена. Изтъква, че между имотите съществува сериозна денивелация, предвид тяхното местоположение. Оспорва твърденията на ищците, че подпорната стена е по-висока от разрешеното, както и че храстите и леката ажурна ограда пречат и засенчват имота им. Твърди се, че с изградената подпорна стена в имота на ответника не се нарушават правата на ищците, а дори им се защитават, за да не се свлича земна маса в техния поземлен имот. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С постановление на съдия изпълнителя при Пловдивския районен съд, влязло в сила на ***., на ищеца С. С. бил възложено дворно място от 313 кв.м., съставляващо парцел ***, имот *** в кв.*** по плана на с. ***, обл. ***, заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 30 кв.м., стопанска постройка с площ 25 кв.м., друга стопанска постройка с площ 17 кв.м. и подобренията в дворното място / лист 5/.

На ***. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №***, том ***, дело ***/***г. на *** ищецът С. Д. С. и *** В. И. С. бил признати за собственици в СИО на поземлен имот с идетнификатор *** по кад. карта на ***, с площ от 415 кв. м. с номер по предходен план ***, кв.***, парцел ***, състоящ се от: дворно място придобито чрез покупко-продажба с площ о т 315 кв.м.; празно място придаваемо по регулация с площ 45 кв.м. и част от имота с площ 57 кв.м. придобита по давностно владение повече от 10 години /лист 6/ .

Ответникът И. Н. М. е придобил по договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №***, том ***, дело ***/***г. на *** от ***г. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на *** с площ от 522 кв.м. с номер по предходен план ***, парцел ***, ведно с правото на строеж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 85,16 кв.м., разгърната застроена площ 182,31 кв.м. / лист 39/.

Не е спорно по делото, че имотите на ищеца и ответника имат обща граница, като този на ищеца граничи с този на ответника в направление юг- югоизток / лист 7/ .

Според показанията на посочената от ищците свидетелка М. М. имотите на страните преди те да ги придобият били един общ имот, който впоследствие бил разделен. В частта на ищеца имало малка къща, която по-късно той преустроил и пристроил. Между имотите имало известна денивилация, но тя била само в едната част. Понастоящем това положение било променено и имотът на ответника бил на поголяма височина. От 6-7 години между имотите съществувала подпорна стена, като върху нея имало ограда като от мрежа и посадени ниски храстчета, които преди били по-високи, но от известно време се подрязвали. Те били разположени успоредно на оградата в имота на ответника. Свидетелката поддържа, че при посещениията в дома на ищеца и правело впечатление, че е тъмно и се налага да се ползва постоянно изкуствено осветление. Освен това преди през прозореца имало изглед, а сега се виждала само оградата. Имало също така появила се влага откъм кухненския бокс.

Това положение не се харесвало на ищеца и *** и те се оплаквали от подпорната стена и мрежата в съседния имот / лист 189/ .

Свидетелят М. Б. поддържа, че когато ответникът М. закупил имота съществувала деневилация към имота на съседа от север / този на ищците/. В имота на ищеца имало бетонна подпорна стена с дължина от около два-три метра и височина, която свидетелят също определя около три метра. Подпорната стена отделяща двата имота била изградена през около 2016-2017г., като върху нея имало поставена мрежа.

Свидетелят сочи, че терасата на съседната къща, било разположена на около метърметър и половина от оградата.

Установява се от констативната част на заключението изготвено от вещото лице В. Р., че височината на плътната част на подпорната стена, към имота на ищците е 1,90 м, а прозирната част на оградата е с височина 1,80 м. Покрай нея на дължина от 12,30м има посадени нискостеблени храсти от вид „Фотиния Червен Робин“ с височина при 2 огледа 40 см. Експертизата определя разходите за ремахване на частта от оградата между двата имота на 1212 лв./ лист 75 и 76/ .

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице А.

П., изпълненият в имота на ответника М. строеж, разположен между двата процесни имота представлява подпорна стена за имота с идентификатор ***. Между двата съседни имота съществува денивелация, като съгласно геодезическото заснемане средната отчетена кота в имот *** /на ищеца/ е 348,50 м, а в имот *** /на ответника/ е 350,52 м. Тост средната денивелация между двата имота е 2,20 м.

Съгласно данните относно терена отразени при разработването на проекта за подпорната стена към 2015г., УПИ *** е бил с коти от 348,50м до 348,90м, а УПИ *** - 349,39м до 351,05м или средна кота за УПИ *** - 348,70м , а за УПИ ***-350,22м.

Това означава, че средната денивелацията на терените в двата имота е била 1,52м към момента на проектиране на подпорната стена. Предвид това, че средна отчетена кота за имот УПИ ***, кв. *** /на ответника/ е 350,22м., кота нула за проектираната сграда е определена коректно при проектирането - с 0,58м по-високо от средния отчетен терен в имота. Подпорната стена, изградена изцяло в имота на ответника по делото /***/, представлява ограда за имота на ищеца - ***.

Вещото лице сочи, че изградените в имота на ищеца *** частични зидове по имотната граница с имота на ответника - *** са съществували при геодезическото заснемане, изготвено към момента на изработване на проекта за подпорната стена през 2015г. Те са били с височина – западната стена 2,15м, източната 1,80м. Съгласно данните при разработването на проекта за подпорната стена към 2015г., средната денивелацията на терените в двата имота е била 1,52м. Денивелацията при частичния зид изграден на източната част от имота е била около 0,89м, а при частичния зид в западната част на имота е била 1,41м. Съгласно тези данни вещото лице счита, че така съществуващите зидове не са играели роля на подпорна стена, а на ограда /лист 169/ . В издаденото за имота на ищеца УПИ ***, кв.*** строително разрешение №***/***г. е предвидено отстояние между новопроектираната сграда и страничната регулационна линия към имота на ответника е минимално 3,00м. При извършените на място измервания, които са онагледени в скицата приложение №1 към заключението, вещото лице е установило, че отстоянията на различните части на построената в имота на ищцата сграда от страничната имотна граница към ПИ ***, варират от 3,5 м. до 2,3 м / лист 182/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва на първо място да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно право, както и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да упражнява правото си.

Безспорно се установи, че ищците са собственици на процесния имот с идентификатор ***, поради което първата предпоставка за уважаване на иска е налице.

За да бъде основателен обаче предявения иск, следва да се докаже извършването на такива действия или поддържането на такова състояние, от страна на ответника, които обективно и в причинна връзка да възпрепятствуват упражняването на правото на ищците. В случая съдът намира, че тази втора предпоставка за уважаване на иска не е налице. Установи се, че изградената подпорна стена в имота на ответника, дори да се приеме, че изпълнява функция на ограда по отношение на имота на ищците е с височина ненадвишаваща 2,20 м. Поради това и предвид измерените отстояния между стената и сградата на ищците, които са от 3,50м до 2,30 м, нейната височина е съобразена с изискването на чл.48, ал.4 ЗУТ - разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот да е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, когато оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.

Останалата част от оградата, разположена над плътната подпорна стена, е 3 ажурна. Ажурните огради пропускат светлина, което следва и от буквалното значение на думата от френски език - à jour / т.е. „на светлина“/. От това следва, че тази част от оградата не може да бъде причина за засенчване на части от имота на ищеца, поради което не е налице причинност между нейното съществуване и твърдените от ищците неблагоприятни въздействия върху неговия имот. В тази връзка, следва да се съобрази също, че построената в имота на ищците сграда не е изпълнена при съобразяване с изискването на чл. 31, ал.1 т.1 ЗУТ - при ниско застрояване, разстоянието от сградите на основното застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот да е най-малко 3 м. Тоест налице е неспазване от страна на ищците на предписаните в закона минималните градоустройствени изисквания, които са въведени именно с цел да не се създават пречки от и на съседните имоти при застрояване.

Що се отнася да храстите засадени в имота на ответника те, видно от заключението на експертизата изготвена от вещото лице Р., са нискостеблени /40 см./ и са разположени върху дължина от 12,30 м. успоредно на прозирната част на оградата в имота на ответника. Тоест нито височината, нито разположението им, може да се явява пречка за ищците при ползването на техния имот. Във връзка с последното следва да се посочи, че разпоредбата на чл.52 ЗС ограничава засаждането до страничните граници на дървета, а не на храстовидна растителност.