Определение № 5521 от 12.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5521 гр. Варна, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502308 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №77860/30.09.2024г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 38981/20.09.2024г. по гр.д. № 7635/2023г. по описа на ВРС /имащо характер на определение/, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Определение №7324/28.06.2024г. по същото дело в частта за разноските.

В частната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Излагат се доводи и се цитира съдебна практика, че размерът на адвокатския хонорар следва да е обоснован, справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Сочи се, че приетите възнаграждения в НБПП подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това се счита, че в процесния случай разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат в размер от 100лв. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от назначения на ищцата по реда на ЗПрПом адв. Р. Е., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че присъденият адвокатски хонорар не се явява прекомерен.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба и от Националното бюро за правна помощ, с който жалбата се оспорва, като се излагат доводи, че не са налице основания за ревизиране на присъдените разноски. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по искова молба на Д. А. Т. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по предявени искове с правно основание чл.439 ГПК.

С определение №8382/11.07.2023г. съдът е предоставил правна помощ на ищцата на осн. чл.23 ЗПрП, вр. чл.95 ГПК, като съгласно уведомително писмо до съда, е определен за процесуален представител адв. Р. Е., който след назначаването му е извършвал всички необходими процесуални действия до приключване на делото с решение от съда, с което предявените искове са изцяло уважени.

С писмо от 16.05.2024г. Националното бюро за правна помощ е изпратило по делото Решение №ВН-718-9523/12.04.2024г., с което на адв. Р. Е. е определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ и изплатено възнаграждение в размер на 540лв., като е отправено искане за присъждане на тези разноски в полза на НБПП.

С определение №7324/28.06.2024г. съдът е уважил искането, като е осъдил частния жалбоподател да заплати посочената сума на НБПП.

От „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е отправена молба по чл.248 ГПК с доводи, идентични на изложените в частната жалба.

Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, излагайки мотиви, че предоставилият правна помощ адвокат е извършвал надлежно възложената му работа, като предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, му е определено възнаграждение в размер понисък от предвидения в Наредба 1 за минималните размери, като този размер не може да се разглежда като прекомерен, а искането да се определи възнаграждение като за юрисконсулт е ирелевантно.

В процесния случай делото е решено в полза на лицето, на което е предоставена правна помощ, при което е налице предпоставката на чл.78, ал.7, изр.1 ГПК изплатеното адвокатско възнаграждение да се присъди в полза на Националното бюро за правна помощ в цялост.

Съобразно чл.37, ал.1 ЗПрПом, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Ал.2 на чл.25 от наредбата предвижда, че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.

Материалният интерес в конкретното първоинстанционно производство надвишава 10 000 лв., като изплатеното от НБПП възнаграждение на назначения адвокат на ищцата от 540лв. е в рамките на цитирания размер на чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Същото не се явява прекомерно съобразно нормативната уредба, фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия в пълен обем по делото от назначения адвокат.

2

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата въззивния съд частна жалба, поради което обжалваният първоинстанционен съдебен акт следва да се потвърди.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 38981/20.09.2024г., имащо характер на определение, постановено по гр.д. № 7635/2023г. по описа на Районен съд Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3