Решение № 124 от 17.03.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 17.03.2023 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в публично ….....................…. заседание на девети март ........................................................………..…….………………...……..….......…. през

2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………………………….…..………

Мелиха Халил, ………..….......................... като разгледа докладваното от .....………....................…....….. съдията Виктор Атанасов ...................... административно дело ......... №39

......... по описа за ...........................

2023 година ...................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на

Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от Р.С.Х., с посочен в жалбата адрес: ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адвокат М.А. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №2153-08-593 от 29.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-1246#9 от 24.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя Р.С.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят Р.С.Х. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че изводите на административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи, като твърди, че в решението си административния орган е изложил едностранчиви и субективни мотиви, някои от които буквално пренесени от Разпореждане №2175-08-1246#9/24.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят счита на следващо място, че административният орган напълно неправилно не му е зачел за действителен осигурителен стаж периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 12.10.1974 год. до 30.10.1976 год./02 год., 00 мес. и 19 дни/, като сочи, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015 год., на която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия случай и че съгласно разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите към онзи момент разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че така, следвайки ясната и изрична воля на законодателя, съгласно цитираната разпоредба, за периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия следва да се приложи разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), която изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Счита също, че относима е и разпоредбата от пенсионното ни законодателство към процесния момент, а именно разпоредбата на чл.81, изр.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., Обн., Изв., бр.5 от 17.01.1958 год., отменен - ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., в редакцията му 1973-1975 год./, съгласно която, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, като излага и довод, че нормата е императивна и не позволява стеснителни тълкувания, т.к. в този период наборната военна служба в НРБългария е била редовна, действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 и чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (Обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12.1995 год., в сила от 27.02.1996 год.) или същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на отбиващия военна служба препятствие да се полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. На следващо място жалбоподателят счита, че волята на законодателя в онзи момент, като разум и дух на закона, е била да се приеме времето на военната служба/при наборната то по правило съвпада с действителната военна служба/, за действително отработен осигурителен стаж и че по тази причина, периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО - и за действителен осигурителен стаж по смисъла на кодекса след неговото приемане. Счита също, че волята на законодателя и към настоящия момент, в действащите правни норми на пенсионното ни законодателство, не е различна и че в разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна военна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет, като в този смисъл, категорична е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.

Според жалбоподателя, в резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административния орган, касаещи зачитането на периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 12.10.1974 год. до 30.10.1976 год./02 год., 00 мес. и 19 дни/, същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с прибавянето/зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж, ще притежава такъв, превърнат към III категория труд, от 16 год., 02 месеца и 02 дни. Поради това жалбоподателят счита, че са налице всички предпоставки да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят твърди, че като не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон. Поради това и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, с жалбата моли съдът да отмени Решение №2153-08-593 от 29.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-08-1246#9 от 24.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, като противоречащо на материалния закон и тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, счита, че преписката следва да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне по заявление Вх.№2113-08-1246 от 27.07.2022 год. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на осигурителния му стаж по чл.9, ал.7 от КСО. Моли също така, да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят Р.С.Х., с посочен постоянен адрес:***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.М.А. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло жалбата по изложените в нея подробни съображения, както и че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-593 от 29.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Р.С.Х. срещу Разпореждане №2113-08-1246#9 от

24.11.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя Р.С.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и да върне преписката на длъжностно лице по „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, с указание за зачитане периода на наборната му военна служба за действителен осигурителен стаж. Също така, моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски, а именно - адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 (четиристотин) лева Към молбата са приложени Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год. и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Р.С.Х., като неоснователна. В случай, че съдът постанови решение в обратния смисъл, в становището моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.к. по делото не съществувала фактическа и правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение. Към становището е приложено заверено копие от Пълномощно №1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А. Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-912#1/29.12.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/, като е получено лично от упълномощеното от заявителя лице – адв.М.А., срещу подпис, на датата 03.01.2023 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.11/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-593#1 от 05.01.2023 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 2-ия/втория/ ден след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на втория ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта, като същата има изискуемото се от закона съдържание. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: