Определение № 4014 от 22.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4014 гр. София, 22.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20248002103062 по описа за 2024 година година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от д-р Й. П. Й., чрез адв. А. И., срещу решение № 120 от 27.

03. 2023 г. по гр. д. № 596/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 260014 от 18. 09. 2020 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 260071 от 30. 12. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 991/2018 г. на РС – Панагюрище, е постановено решение, с което е отхвърлен предявеният от Й. П. Й. срещу МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за присъждане на сумата 25000лв. (частично от 68000лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от четиринадесет последователни противоправни деяния, извършени в периода 01.03.2016г. - 04.12.2017г., от управителя и служители на ответното дружество, ведно със законната лихва от 04. 12. 2017 г. до окончателното й изплащане. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, чрез адв. Г. М., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

При извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано осъществяването на първото заявено от ищеца противоправно деяние, извършено на 1. 03. 2016 г., изразяващо се в несвоевременно връчване на ищеца на 1 длъжностна характеристика от страна на управителя на дружеството. Страните са сключили трудов договор № 367/22.01.2016г., с който е постигнато съгласие ищецът да постъпи на работа на 01.03.2016г. С молба вх. №123/26.01.2016г. същият е поискал да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск от 08.02.2016г. до 08.04.2016г. Отпускът е разрешен със заповед на управителя №024/26.01.2016г.. През месец февруари и март 2016 г. ищецът е провел част от международната си аспирантура в Център за пластична хирургия Меридиан и в Медицинско училище към Университета в Индиана. Връчването на длъжностната характеристика е извършено на 15. 04. 2016 г., шест дни след завръщането му от отпуск. При тези данни е направен извод, че не е налице нито противоправно поведение от управителя на ответното дружество, нито невръчването на длъжностната характеристика на 1 март 2016 г. би могло да причини вреди на ищеца, доколкото същият е бил в платен отпуск до 8. 04. 2016 г. Във връзка с второто сочено от ищеца противоправно деяние, изразяващо се в бездействие на управителя на ответника по сигналите на ищеца за повтарящи се проблеми в отделението, изразяващи се в системни закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната програма, реализирано от 26.10.2016г., съдът е приел, че не е доказано същото да е причинило вреди на ищеца. На 25.10.2016г. ищецът подал уведомление до управителя на болницата, че на 25. 10. 2016 г. пациентка е оставена на операционната маса в изчакване на анестезиолог в продължение на един час, а на 30. 09.

2016 г. друг пациент в подобна ситуация е чакал анестезиолог четири часа. Прието е, че в коментираните случаи неимуществени вреди са причинени на пациентите, но няма данни конкретните случаи да са се отразили неблагоприятно на ищеца. А и от показанията на св. К. се установява, че липсата на достатъчно персонал е проблем, но в отделението се работи при спазване на медицински стандарти и пострадали пациенти няма. Във връзка с третото деяние от 23. 11. 2016 г., изразяващо се в бездействие на управителя по становище на ищеца във връзка със заповед на управителя за настаняване в ръководеното от ищеца отделение на пациенти от други отделения, което създава възможност за разпространение на вътреболнична инфекция съдът е приел, че в резултат на изпълнението на заповедта на управителя не е възникнала болнична инфекция, няма пострадали пациенти, нито има причинени вреди на ищеца. Във връзка с четвъртото сочено от ищеца деяние, изразяващо се в изискване от управителя, на 6. 02. 2017 г., на писмени обяснения от ищеца във връзка със случай на пренасочване на пациент за лечение в друга болница поради липса на компетентни за здравословния му проблем специалисти съдът е приел, че изискването на писмени обяснения от управителя на болницата, при съмнения за осъществено дисциплинарно нарушение, е правомощие на работодателя, а не противоправно поведение.

А и работодателят е приел дадените от ищеца обяснения, след като във връзка със случая не му е наложено дисциплинарно наказание. Относно петото деяние, изразяващо се в изискване от управителя на болницата, на 24. 02. 2017 г., на обяснения от ищеца за отнасяне на въпрос към членовете на управителния съвет на дружеството, също е прието липса на противоправност доколкото изискването на обяснения от работници и служители е уредено в Кодекса на труда правомощие на работодателя и е част от функциите му по ефективно управление на дружеството. Относно шестото деяние от 6. 02. 2017 г., изразяващо се в 2 изискване на обяснения за взети от ищеца професионални решения и в създаването от управителя на атмосфера на нетърпимост към ищеца е прието, че единственият документ, касаещ тази дата, е поканата от 06. 02. 2017 г., коментирана по-горе, с която от ищеца се изискват обяснения. Изискването на обяснения не е неправомерно поведение.

Работодателят не е извършил противоправни действия, увреждащи ищеца. Във връзка със седмото деяние от 24. 02. 2017 г., изразяващо се в неосигуряване от управителя на болницата на необходимите за работата на ръководеното от ищеца отделение персонал, оборудване и консумативи, съдът е приел, че доказателствата по делото не установяват осъществяване на каквото и да е било противоправно деяние от страна на работодателя. Не е установено работодателят да е бездействал и да не е правил опити да разреши проблема с недостиг на медицински сестри, който проблем е национален, а не касае само конкретната болница, нито да не е оказвал необходимото съдействие за функциониране на отделението чрез привличане на сестри от други отделения. Относно оборудването е прието за установено от показанията на свидетел, работил в процесния период като лекар в отделението на ищеца, че при постъпването му на работа отделението е било оборудвано с необходимите инструменти и консумативи, не са липсвали уреди и апарати. По отношение на осмото сочено от ищеца деяние от 20. 02. 2017 г., изразяващо се в бездействие на управителя - неизпълнение на ежемесечни заявки на ищеца за осигуряване на минимум 3 медицински сестри в отделението за покриване на работния график и осигуряване на 24 часова непрекъсната медицинска помощ съдът е приел, че липсва противоправно поведение от страна на управителя на дружеството. Няма основание да се приеме, че към процесния период липсата на достатъчно медицински сестри е резултат от бездействие на управителя на болницата. А и това поведение би могло да е увреждащо за медицинските сестри, които работят при тежки графици и дежурства, но не и за ищеца. Не е доказано настъпването на вредни последици за ищеца или ръководеното от него отделение. По отношение на деветото сочено от ответника деяние, извършено на 20. 02. 2017 г., изразяващо се в бездействие на управителя по подадено от ищеца становище от 20.02.2017г. и заявка от 24.02.2017г. съдът е приел, че няма данни за неправомерно поведение на управителя на дружеството по съображения, изложени по-горе във връзка с осмото деяние. Във връзка с десетото деяние от 6. 02. 2017 г., изразяващо се в поставяне под съмнение на методите на работа на ищеца и препитването му по въпроси от професионалната му компетентност съдът е приел, че към датата 6. 02. 2017 г. се отнася изпращането на покана изх. №298/06.2.2017г. от МБАЛ „Уни Хоспитал” ООД до ищеца Й. за писмени обяснения във връзка с причините и обстоятелствата, налагащи в пренасочване на пациент в друго болнично заведение и във връзка с неизготвянето на график в повереното му отделение. Прието е, че право на работодателя е да поиска обяснения по чл.193 от КТ, както и че поискването на обяснения не е обстоятелство, водещо до извода, че по този начин се поставя под съмнение квалификацията на ищеца, методите му на работа, професионалната му компетентност. В показанията си разпитаните свидетели не коментират случаи и не излагат данни за случаи, при които управителят под някаква форма да е поставил под съмнение качествата на ищеца в какъвто и да е аспект. По отношение на посоченото от ищеца единадесето деяние от 30. 05. 2017 г., изразяващо се в хоспитализация 3 на пациент в ръководеното от ищеца отделение „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ по устно разпореждане на заместник – управителя по лечебно-диагностичната дейност, извършено против волята на ищеца и в разрез с медицинските стандарти и статута на болницата съдът е приел, че не е доказано отправено от зам.управителя устно разпореждане в посочения смисъл, но дори това обстоятелство да се приеме за доказано, то доказателствата не установяват в резултат на такова разпореждане да са настъпили вреди за ищеца. По отношение на соченото от ищеца дванадесето деяние, изразяващо се в противоправно бездействие на управителя на ответното дружество във връзка с подадена от ищеца молба от 16.08.2017г. за критичен недостиг на медицински сестри, молба-становище от 01.09.2017г. и заявка от 01.09.2017г. за осигуряване на апаратура, обзавеждане и други организационни и технически въпроси съдът е приел за доказано твърдението на ищеца, че е направил такива заявки, но е приел липса на доказателства за конкретно противоправно поведение от управителя на ответното дружество във връзка с тези заявки. Според показанията на свидетелите, ръководеното от ищеца отделение е работило спазвайки медицинските стандарти, с отношение към пациента, няма пострадали пациенти, отделението е работило с командировани сестри и при смесени графици. Посочено е, че не би могло да се игнорира всеизвестният факт, че в цялата страна има недостиг на медицински сестри. Във връзка с посоченото от ищеца тринадесето деяние от 20. 02. 2017 г., изразяващо се в бездействието на управителя на ответника по рапорти и доклади, подавани от ищеца, за липса на персонал и липса на основни апарати и инструментариум, включително такива, които са задължителни по медицинския стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия, съдът е приел липса на доказателства за каквото и да било противоправно деяние от страна на работодателя. По отношение на соченото от ищеца четиринадесето деяние от 06.02.2017г., изразяващо се във вменяването на вина у ищеца от управителя на ответника за недостатъчен обем работа и необходимост от привличане на още и още пациенти съдът е приел, че съдържанието на поканата на работодателя до ищеца от 6. 02. 2017 г. не дава основание да се приеме поставяне на такова изискване към ищеца, нито такъв въпрос е повдиган на срещи с ръководството, с лекарите и със старшите сестри. Показанията на свидетелите С. и Шеф възпроизвеждат възприятия на ищеца, а не преки и непосредствени впечатления, за разлика от показанията на свидетелите К. и В., които пресъздават преки, непосредствени и продължителни впечатления от действителното положение в ръководеното от ищеца отделение.

Прието е, също, че съдебномедицинската и психологична експертиза се позовава на предположения, на възможност проблемите в работата на ищеца да окажат негативно влияние върху неговото здравословно и психично състояние, но не установяват категорично наличие на причинно-следствена връзка между влошеното психично и здравословно състояние на ищеца и работата му в процесната болница.