Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2806 от 13.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12325/2022
Вид
Решение № 2806
Подписан
13.06.2023
В сила
27.07.2023
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 142, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142, ал.5 т.3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142, ал.6, т. 1 и т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142, ал.6, т. 1 и т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.156 · Закон за устройство на територията
  • чл. 162, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169, ал. 1 и 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169, ал. 1 и 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169, ал.3 т. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 222, ал. 1, т. 15 · Закон за устройство на територията
  • чл. 232 · Закон за устройство на територията
  • чл. 232а · Закон за устройство на територията
  • чл. 233 · Закон за устройство на територията
  • чл. 234 · Закон за устройство на територията
  • чл. 238, ал.2 т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2806 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20221110212325 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от арх. С. Ж. Д., ЕГН ********** чрез адв. В. Х. срещу предупреждение № С-23-15/31.08.2022 г., издадено от началника на отдел „Строителен контрол“ при РДНСК, с което за маловажен случай на нарушение на чл. 162, ал. 4 пр. 2 вр. чл. 169, ал.3 т. 3 от Закона за устройство на територията жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното предупреждение и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че при издаване на предупреждението е нарушено изискването на чл. 28, ал. 2 т.5 от ЗАНН, тъй като не е изяснено твърдяното нарушение. Твърди се, че подаденото възражение не е било обсъдено от АНО. Поддържа се, че в представената на жалбоподателя документация от страна на възложителя липсва задание за проектиране, в което да се посочени изискванията към физическата сигурност на строежите. Акцентира се върху довода, че разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № РД-02-20-6/19.12.2016 г. за техническите изисквания за физическата сигурност на строежите освобождава проектанта от отговорност.

Според жалбоподателя в съставения срещу него АУАН липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Застъпва се тезата, че правилото на чл. 24 от Нормите за проектиране на складове с общо 1 предназначение /Нормите/ дерогира общите разпоредби на чл. 9, т.1, 2 и 3 от цитираните Норми.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – **************, редовно призована се представлява от юрк. Ц. с представено пълномощно, който пледира жалбата да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в представено писмено становище. От съда се иска потвърждаване на обжалваното предупреждение и присъждането на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

През месец март 2023 г. жалбоподателят архитект С. Д. – като проектант изготвил инвестиционен проект, фаза „Технически проект“ по част „Архитектура“ за строеж „Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с идентификатор №*************, УПИ *******, кв. 7А, м. „**********“, район „Връбница“ –СО. Видно от обяснителната записка по част „Архитектура“, фаза „ТП“ строеж „Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с идентификатор №*************, УПИ *******, кв. 7А, м. „**********“, район „Връбница“ -СО, се предвижда да се състои от две функционални зони административна част (офиси) и складова част. Посочено е, че се обособяват 6 броя складови помещения за негорими материали в негорими опаковки. В складовата част не се предвижда използване на окачен транспорт; не се предвижда внедряване на стелажни системи. Предвиденото складиране на негорими материали не е свързано с използване на специфично технологично оборудване. Не се предвижда извършване на производствени процеси.

Дейностите по складиране не са свързани с необходимост от доставки на специфични суровини, горива, въздух, пара, вода, и др., както и че дейността по складиране не е свързана с отделяне на отпадъчни води, отпадъци и топлина. Складовете ще се обслужват от персонал от 6 души. Складовете са представени като еднопространствени помещения без предвидени зони за приемане, стокосъхранение и експедиция в нарушение на чл. 9, т.1 т. 2 и т.3 от Нормите за проектиране на складове с общо предназначение.

Инвестиционният проект бил одобрен от Главния архитект на район „Връбница“ - Столична община /СО/ и било издадено разрешение за строеж №********г.

При извършена служебна проверка по реда на чл.156 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ от страна на свидетеля В. Й. – главен инспектор в Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ София на Разрешение за строеж №********г. издадено от Главния архитект на район „Връбница“ - Столична община /СО/, както и на одобрените на 12.04.2022г. инвестиционни проекти към него за строеж:

„Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с 2 идентификатор №*************, УПИ *******, кв. 7А, м. „**********“, район „Връбница“ –СО бил съставен констативен протокол № ********** от 27.04.2022г., в който били отразени горните обстоятелства. Свидетелят Й. счел, че жалбоподателят е нарушил чл. 162, ал.4 вр. чл. 169, ал.3 т. 3 от ЗУТ и в негово присъствие съставил акт за установяване на административно нарушение № ********* г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя Д., който го подписал и депозирал писмени възражения срещу него. Като счел депозираните възражения за неоснователни, а извършеното нарушение – маловажен случай началникът на отдел „Строителен контрол“ при РДНСК издал атакуваното писмено предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.

Препис от предупреждението бил връчен на жалбоподателя на 09.09.2022 г., а на 26.09.2022 г. е подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на наличните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в т.ч. констативен протокол № **********/27.04.2022 г., обяснителна записка по част „Архитектура“, фаза „ТП“ строеж „Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с идентификатор №*************, УПИ *******, кв. 7А, м.

„**********“, район „Връбница“ –СО, заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти № *********** г., разрешение за строеж № ******** г., заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП, виза за проектиране, заповед за поправка а очевидна фактическа грешка в разрешение за строеж № ******** г., Заповед № ДК-11-С-1/28.04.2022 г. на вр.и.д. началник на РДНСК- София, покана за съставяне на АУАН, известие за доставяне, заповед № РД-13-288/16.08.2022 г., на и.д. началник на ДНСК, заповед № РД-13-047/04.02.2022 г. на началника на ДНСК, копия на одобрени инвестиционни проекти от 12.04.2022 г. по част „Архитектура“ за горепосочения строеж, показанията на свидетеля В. И. Й..

Съдът кредитира показанията на свидетеля Й., който лично е извършил проверка на разрешението за строеж № ******** г., издадено за строеж „Складове, администрация и безвредно производство“, находящ се в имот с идентификатор №*************, УПИ *******, кв. 7А, м. „**********“, район „Връбница“ –СО. Същият се е запознал с инвестиционни проект, фаза „Технически проект“ по част „Архитектура“, обяснителната записка към него и с цялата документация, на база на която е издадено разрешението за строеж като е установил, че проектантът не е предвидил мероприятия, касаещи физическата сигурност на строежа. Съдът намира, че липсата на детайлен спомен у свидетеля е лесно обяснима, предвид заявеното от него относно извършването на многобройни проверки на различни разрешителни за строеж, съпътстващите ги документи и изминалия период от време.

Кореспондиращи с показанията на свидетеля са и писмените доказателства по делото- констативния протокол отразява установеното от свидетеля по време на проверката, респ. липсата на предвидени зони за приемане, стокосъхранение и експедиция в проектираните складове. От представените 3 заповеди се установява компетентността на лицето, издало процесното предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 58д, т.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалвания акт т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и предупреждението са издадени от компетентни за това административни органи. Свидетелят В. Й. в качеството си на главен инспектор в РДНСК – София на основание чл. 238, ал.2 т.2 ЗУТ е бил компетентен да състави процесния АУАН. Съгласно чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.“ Същевременно чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ предвижда, че наказателните постановления се издават от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на строителните материали и други). От т.

16 на представената по делото Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г. е видно, че началникът на ДНСК е предоставил правомощия на началниците на Регионални дирекции за национален строителен контрол /РДНСК/ по чл. 222, ал. 1, т. 15 във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ да издават наказателни постановления за нарушения, подлежащи на глоба по чл. 232, чл. 232а, чл.

233 и чл. 234 от ЗУТ за всички категории строежи, респ. предупреждения по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания или резолюции за прекратяване на административнонаказателни производства. От приетата по делото Заповед № РД-13- 121/16.08.2022 г. на Началника на ДНСК се установява, че на инж. Ц.Д. е възложено за периода 18.08.2022 г. – 15.09.2022 г. да замества началника на РДНСК- София, поради което и същата е била компетентна да издаде обжалваното предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване впоследствие на предупреждението по чл. 28 от ЗАНН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение 4 обвинен. На първо място е налице противоречие по отношение времето на извършване на твърдяното нарушение. В началото на АУАН е посочено, че нарушението се е изразило в изготвяне на инвестиционен проект в нарушение на чл. 162, ал.4 вр. чл. 169, ал.3 т.3 от ЗУТ, като е посочено изрично /и то на няколко места в АУАН/, че проектът е изготвен през месец март 2022 г.

Същевременно на лист 3 от АУАН еднозначно е вписано, че „нарушението е извършено на 07.04.2022 г. – датата на внасяне от възложителя на проектната документация“. При тези данни както за жалбоподателя, така и за съда е неясно дали на арх. Д. се вменява да е извършил нарушението пред месец март, когато се твърди да е изготвил инвестиционния проект фаза ТП, част „Архитектура“ или на 07.04.2022 г. Съобразно чл. 162, ал.4 от ЗУТ проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, а не за внасянето за одобрение на проекти, за които не са спазени посочените изисквания. Следва да се отбележи, че инвестиционните проект са били внесени за одобрение от възложителя, а не от проектанта /видно от представеното по делото заявление/, проради което е неясно защо датата на извършване на нарушението се обвързва с чужди действия. На следващо място няма как проектантът да е съзнавал или да е бил длъжен да съзнава конкретната дата, на която възложителят ще представи за одобрение инвестиционния проект, ако в това действие се заключава извършването на нарушението. На следващо място, както в АУАН, така и в предупреждението е посочено, че с оглед липсата на разработена част от инвестиционните проект, касаеща минималните изисквания за физическа сигурност на строежите при проектирането им не са изпълнени чл. 142, ал.5 т.3 вр. чл. 169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Тази формулировка създава неяснота относно твърдението на актосъставителя /респ. на издателя на предупреждението/, относно характера на нарушението. Съгласно чл. 142, ал.4 от ЗУТ всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, ал. 5 т. 3 посочва, че оценката обхваща проверка за съответствие с изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и изискванията по чл. 169, ал. 3. Посочената оценка обаче не се извършва от проектанта, а се приема по реда на чл. 142, ал.6, т. 1 и т.2 от ЗУТ - с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация за конкретно посочени обекти или като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант, несвързана с проектанта – за обекти от първа до пета категория задължително, с изключение на обектите по т. 1. В случая не се твърди жалбоподателят да е член на експертен съвет или да има качеството консултант по т. 2, поради което неясно защо му се вменява неизпълнение на разпоредбата на чл. 142, ал.5 т.3 вр. чл. 169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Налице е противоречиво описание на нарушението, неясна правна квалификация и противоречиво посочване на датата на извършване на нарушението. Допуснатите нарушения на процесуалните правила са 5 съществени, значително са ограничили правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и кога се твърди да го е извършил, с оглед на което съдът намира, че атакуваното предупреждение по чл. 28 от ЗАНН е незаконосъобразно и следва да се отмени.