Решение № 41 от 22.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Луков

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200744 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимата Е. П. срещу въззивно решение № 227 от 18.06.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 49/2025г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Развиват се съображения и доводи в подкрепа само на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че докладчикът по делото във въззивната инстанция е демонстрирал преднамереност и необективност поради стремеж към бързо приключване на делото, поради опити да се подмени договорния защитник със служебно назначен такъв, както и поради изявления как няма време подсъдимата да бъде осъдена, като се правят алюзии с работата на други магистрати с изявен, според защитата, обвинителен уклон. Твърди се, че обвинението не било конкретизирано по време и начин на извършване на деянията и не ставало ясно в кой момент е възникнала вредата. В обвинителния инструмент било посочено, че престъплението по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26 от НК било реализирано с две деяния, без да било ясно кои са тези две деяния и при наличие на 89 отделни пера за конкретните разходи. Същото нарушение се изтъква да е било допуснато и по отношение на второто обвинение по отношение на подсъдимата. Обжалваното решение съдържало произнасяне извън рамките на обвинителния акт, като, най-вероятно, защитата визира допуснатото 1 коригиране от контролирания съд на установени технически грешки при изписване на номерата на автомобилите, предмет на обвинението. Твърди се, че доказателствените искания на защитата били отхвърлени немотивирано, което довело до нарушение на основните принципи за обективност, всестранност и пълнота. Погрешно въззивният съд изградил изводите си на база прочетени показания на свидетели от досъдебното производство, без обаче в жалбата да се сочи конкретно кои свидетели има предвид защитата.

Твърди се, че решението страда от липса на мотиви, тъй като не ставало ясно от диспозитива на решението в кои части подсъдимата е оправдана и в кои части е осъдена.

Нарушението на материалния закон се аргументира с това, че съдът се произнесъл, без да е налице правно релевантно формулирано обвинение по чл.

219 от НК, като не бил изпълнен състава на това престъпление от страна на подсъдимата нито от обективна, нито от субективна страна. Нарушението на материалното право обхващало и запълващите бланкета на чл. 219 от НК специални норми.

Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, алтернативно за оправдаване на подсъдимата и като трета алтернатива за редуциране на размера на наложеното й наказание.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Доводите относно допуснати нарушения на процесуалните правила намира за неоснователни, като смята, че въззивният съд, като инстанция по фактите и правото, може да установява нови фактически положения, стига те да не излизат извън рамките на обвинителния акт, което в конкретния случай не е било допуснато като нарушение. Намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон, независимо от липсата на предложена аргументация в тази насока от страна на защитата и предлага решението да бъде оставено в сила.

Подсъдимата П. се явява лично. Защитникът й адв. Г. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 36/30.09.2024 г. по нохд № 310/2022 г. на Окръжен съд Благоевград подсъдимата Е. П. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК й наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв.

Със същата присъда подсъдимата била призната за виновна и в извършването на престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК й наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 от НК на подсъдимата било наложено едно общо 2 най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 5000лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от три години,

По жалба от защитата на подсъдимата е било образувано внохд № 49/2025г. по описа на Апелативен съд - София. С въззивното решение е била изменена първоинстанционната присъда, като същата е била отменена в частта, в която подсъдимата е била призната за виновна да е нарушила задължения по т. 1, т. 2 и т. 4 от длъжностна характеристика и вместо това е била призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение в тази му част.

Присъдата е била отменена и в частта, с която подсъдимата е била призната за виновна да е нарушила задължения по чл. 7, ал. 1 от Правилата за изграждане и функциониране на СФУК в Направление „Социални дейности“, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община /община/, от 27.06.2006г. и от 10.06.2011г., във връзка с престъплението по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като вместо това е призната за невиновна и е била оправдана по така повдигнатото обвинение.

Присъдата е била отменена и в частта, с която подсъдимата е призната за виновна да е причинила значително разпиляване на имущество с престъплението по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК в размер на 222 263, 19лв., като е била призната за невиновна и оправдана за този размер и за разликата от 3 034,80лв., и вместо това е била призната за виновна да е причинила значително разпиляване на имущество в размер на 219 228, 39 лв.

Присъдата е била отменена и в частта, с която подсъдимата е била призната за виновна да е извършила 89 деяния в продължаваното престъпление по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е била призната за невиновна и е била оправдана по тази част на обвинението и вместо това е била призната за виновна да е извършила 86 деяния.

Присъдата е била отменена и в частта, с която подсъдимата е била призната за виновна да е причинила значително разпиляване на имущество с престъплението по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в размер на 59 830,17 лв., като е била призната за невиновна и оправдана за този размер и за разликата от 3 лв., и вместо това е била призната за виновна да е причинила разпиляване на имущество в размер 59 827, 17 лв.

Присъдата е била изменена в частта на фактическото описание на престъплението по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Приоритетен отговор се дължи на възраженията от жалбата относно непълната и неясна формулировка на обвинението, която според защитата е 3 препятствала адекватната защита на дееца и като краен резултат е довела до накърняване на процесуалните му права. Не е налице процесуална пречка за разглеждане на възраженията срещу съдържанието на обвинителния акт пред касационната инстанция и същите не се преклудират дори и да не бъдат посочени при провеждането на разпоредителното заседание по делото.

Правото на защита на подсъдимия включва проверка на обвинението от гледна точка на съдържанието на обвинителния акт, неговата пълнота и яснота относно правото на дееца да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението – Решение на Съда на ЕС (десети състав) от 21 октомври 2021 година по дело C-282/20 г. по отправено преюдициално запитване, съгласно което:

"Член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда процесуален ред за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението. "

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Изложените в жалбата съображения, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, не намират основание. В принципен аспект основният състав на вмененото във вина на подсъдимата престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК касае обществените отношения по правилното протичане на стопанската дейност, тези, които осигуряват нейното нормално, законосъобразно и ефективно осъществяване.

Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, а така е прието и от инстанциите по фактите, на подсъдимата, по този пункт на обвинението – по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е вменено, че не е положила достатъчно грижи при упражняване на две от формите на правомощия - управлението и стопанисването на повереното й имущество. Същността на функцията „управление“ се свежда до вземане на съответните решения за начина, по който средствата ще се разходват и използват за определени цели, докато „стопанисването“ е със съдържание, насочено повече към грижи от страна на длъжностното лице, при които имуществото ще се запази, съхрани и поддържа. В какъв обем ще се осъществява полагането на грижите за управление и стопанисване на имуществото се съдържа в конкретните специални правила, регулиращи задълженията на дееца по това управление и стопанисване. Престъплението е резултатно, тъй като от неполагането на достатъчно грижи следва да е настъпила съставомерна вреда - значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството. В обвинителния акт е описан 4 комплекса от действия и бездействия на подсъдимата, с които тя не положила достатъчно грижи за управление и стопанисване на повереното й имущество.

По този пункт на обвинението не се констатира да е налице разминаване между неговата обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт. С други думи, описаното по този начин престъпление в обвинителния акт не препятства подсъдимата и нейната защита да разберат точно какво е повдигнатото й обвинение, кога престъплението е било извършено и по какъв начин.

Същото се отнася и до обвинението касателно пункт втори от вмененото на подсъдимата П. престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На подсъдимата е вменено неполагане на достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното й публично имущество. По този начин е бил формулиран и диспозитива на повдигнатото й обвинение и същата е имала възможност да упражни в пълен обем правото си на защита.

Впрочем, тези възражения са били поставяни и на вниманието на САС и с напълно споделими аргументи, без да е нужно те да бъдат преповтаряни и тук, са били отхвърлени-стр. 135-137 от съдебното решение.

Нещо повече, контролираният съд не е пропуснал да забележи допуснатото от представителя на обвинението неправилно подвеждане на дейността на подсъдимата под нормата на чл. 219 от НК ( и по двата пункта на обвинението, но с особен интензитет относно умишлената безстопанственост), вместо по по-тежко наказуемия състав на длъжностното присвояване. Тази грешка на прокуратурата, макар и маркирана от въззивния съд, правилно е било прието, че не може да бъде коригирана във въззивното производство, тъй като това неминуемо би рефлектирало върху утежняване на положението на подсъдимата и би довело до постановяването на един опорочен съдебен акт, подлежащ на отмяна дори и само на това основание.