Решение № 155 от 12.11.2021, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 12.11.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при участието на секретаря Вилиана

Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 268 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на К.А.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, депозирана чрез адв.Г.С.от ШАК, със съдебен адрес ***, офис 7, срещу

Решение № 2153-27-51 от 02.08.2021г. на Директора на Териториално поделение – гр.Шумен на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-69/13.07.2021г., подадена срещу разпореждане № Ц2113-27-1480#13 от 04.06.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което по заявление № Ц2113-27-1480#13 от 01.12.2020г. е постановен отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.А.А.. Оспорващият твърди, че административният орган неправилно не му е зачел за действителен осигурителен стаж периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия. Счита, че предвид разпоредбите на § 9, т.1 от КСО и периода на отбиване на наборна военна служба, а именно до 31.12.1999г., е относима разпоредбата на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, поради което стажът следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж, в какъвто смисъл е и нормата на чл.9, ал.7 от КСО. Според жалбоподателя, в резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административния орган, касаещи зачитането на периода на отбиване на наборна военна служба до 31.12.1999г., същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. Счита, че с прибавянето /зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж, осигурителният му стаж ще надвишава 15г. и с оглед навършената от него възраст, към датата на подаване на заявлението са налице всички предпоставки на оспорващия да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения последният отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане на спорния стаж като действителен осигурителен стаж по чл.9, ал.7 от КСО. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв.Г.С.е депозирано писмено становище рег.№ ДА-01-2688/13.10.2021г. по описа на ШАдмС, в което пълномощникът заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като излага аргументи за нейната основателност, въз основа на които моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката със задължителни указания относно прилагането на закона. Представя списък на разноски и претендира тяхното присъждане.

Ответникът

– Директор на Териториално поделение на НОИ – град Шумен, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л.И., с писмо рег.№ ДА-01-2494/20.09.2021г. по описа на ШАДмС депозира писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. При условията на евентуалност и в случай, че жалбата бъде уважена, пледира за определяне на адвокатското възнаграждение в минималния размер, регламентиран в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № Ц2113-27-1480/01.12.2020г., подадено до директора на ТП на НОИ – гр. Шумен, К.А.А. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 от КСО, към което приложил документите за осигурителен стаж, които притежавал.

В хода на административното производство, по повод възникнала необходимост да бъде извършена проверка на осигурителния стаж на лицето във «В В»ООД, гр.Лозница за времето след 07.01.2020г. и на основание чл.98, ал.2, т.1, б.»а» от КСО, началникът на отдел «Пенсии» при ТП на НОИ-гр.Шумен спрял административното производство по Заявление вх.№ Ц2113-27-1480 от 01.12.2020г. на К.А.А..

Впоследствие, въз основа на представените от заявителя документи и след извършена проверка на осигурителния му стаж, пенсионният орган приел, че лицето има осигурителен стаж от ІІ категория - 14 години, 00 месеца и 05 дни; осигурителен стаж от

ІІІ категория - 00 години, 03 месеца и 07 дни; действителен осигурителен стаж – 14 години, 03 месеца и 12 дни и недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж от 00 години, 08 месеца и 18 дни. При тези данни с разпореждане № Ц2113-27-1480#13 от 04.06.2021г. ръководителят по пенсионно осигуряване възобновил спряното административно производство по Заявление вх. № Ц2113-27-1480/01.12.2020г. и отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, който към датата на заявлението е на възраст 66 години, 06 месеца и 07 дни. В разпореждането са изложени мотиви, че оспорващият не отговаря на изискванията на чл.68 от КСО за отпускане на този вид пенсия, тъй като не притежава необходимия му по тези разпоредби стаж. По отношение неприложимостта на чл.68, ал.3 от КСО отказът е аргументиран с обстоятелството, че лицето няма изискуемият действителен осигурителен стаж от 15 години. За определянето на действителния стаж пенсионният орган се е позовал на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Несъгласен с отказа на пенсионния орган да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, К.А.А. обжалвал разпореждането в тази му част, като в подадената жалба вх. № 1012-27-69/13.07.2021г. посочил, че е следвало административният орган да събере допълнителни доказателства и да установи периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от оспорващия, след което този период да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж. Към жалбата приложил Удостоверение № 02-1620/05.07.2021г., издадено от Държавния военноисторически архив, от което е видно, че К.А.А. е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия в периода от 15.01.1974г. до 14.01.1976г.

С Решение № 2153-27-51 от 02.08.2021г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – град Шумен жалбата е отхвърлена. Според съдържащите се в решението мотиви, спорният трудов стаж бил положен при действието на Правилник за прилагането на Закона за пенсиите (отм.), съгласно чл.81 от който, за трудов стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г., военната служба се е регулирала от Закон за всеобщата военна служба в НРБ, като в чл.9 се определя, че военната служба се състои от действителна военна служба, а лицата се наричат военнослужещи и служба в запаса, съответно от зачислени запасни. Определението за действителен стаж, съобразно разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, изисква същият да е положен като календарно време по трудово или служебно правоотношение; време, през което лицето е работило без трудово правоотношение и време, през което лицето се е осигурявало за своя сметка, поради което на основание чл.44, ал.1 от НПОС за времето от 15.01.1974г. до 14.01.1976г. на К.А.А. са зачетени 02 години, 00 месеца и 00 дни осигурителен стаж от трета категория наборна военна служба, които не представляват действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. По така изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – гр.Шумен приел за правилен отказа на пенсионния орган да отпусне

ЛПОСВ по подаденото заявление.

Решението било съобщено на оспорващия на 04.08.2021г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка.

Несъгласен със същото, К.А.А. го оспорил пред Административен съд-гр.Шумен с жалба вх.№ 2103-27-10 от

09.08.2021г. по описа на ТП на НОИ-гр.Шумен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

Към делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалваното решение, както и справка, изготвена от ответната страна и представена с писмено становище рег.№ ДА-01-2494/20.09.2021г., според която действителният осигурителен стаж на оспорващия е 14 години, 03 месеца и 12 дни; наборна военна служба

– 02 години, 00 месеца и 00 дни; общ осигурителен стаж без превръщане

– 16 години, 03 месеца и 12 дни.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-51 от 02.08.2021г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – гр.Шумен - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководител на Териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. По-конкретно, същият е подписан от Д.Ч.– началник на отдел «Административен» при ТП на НОИ-гр.Шумен, овластен със Заповед № 1015-27-7 от 28.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен д-р Е.С., да издава и подписва решения по чл.117, ал.3 от КСО при отсъствие поради законоустановен отпуск или командировка на директора на ТП на НОИ-гр.Шумен. Видно от Заповед

№ 18815 от 28.07.2021г. на управителя на НОИ И.И., в периода от 02.08.2021г. до 06.08.2021г. вкл. д-р Е.С. е била в платен годишен отпуск, поради което атакуваното решение, постановено на 02.08.2021г. от началника на отдел «Административен» при ТП на НОИ-гр.Шумен, е издадено от от надлежно овластения за това административен орган, при условията на заместване.

Решение № 2153-27-51 от 02.08.2021г. съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирА.формираното властническо волеизявление. Предвид горното съдът приема, че същото е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото няма спор по фактите, в това число, че към датата на подаване на заявлението – 01.12.2020г. оспорващият е навършил изискуемата от закона възраст – същият е на 66 години, 06 месеца и 07 дни; има общ осигурителен стаж без превръщане – 16 години,

03 месеца и 12 дни, в това число наборна военна служба

– 02години, 00 месеца и 00 дни.

Спорен е въпросът дали времето за отбиване на редовна наборна военна служба за периода от 15.01.1974г. до 14.01.1976г. следва да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж.

При разрешаване на настоящия правен спор, съдът съобрази следните материално правни разпоредби:

По силата на §9, ал.1 (изм. ДВ бр.102/2005г.) от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Към периода на отбиване на редовната военна служба от жалбоподателя е действала разпоредбата на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), според която в актуалната за казуса редакция след изменението й с ДВ бр.102/1967г., се зачита за трудов стаж от ІІІ категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.