Решение № 17940 от 07.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17940 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А. като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110113577 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П......, чрез адвокат Л. К., срещу „Д. Т. С. К. А. К. С.", ЕИК ********* и адрес гр.

С..........., представляван от М. К. - управител на клона, клон на „К. А." АД, дружество регистрирано по законите на Ф. Р. Г. ......., с № *******, чрез адв. С. И. В., с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ Ищецът моли съда да признаване на уволнението, извършено със Заповед № 1438/23.01.2025 г., за незаконно и да го отмени, на основание чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на Т. В. Р. на заеманата от него длъжност преди уволнението - Разработчик софтуер / Engineer Development/Software Engineer, Код по НКПД:

25126004, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 41 044.80 лв. за период от шест месеца ведно със законната лихва от датата на настоящия иск до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено незаконосъобразно.

Счита, че прекратяването е резултат от негативно лично отношение. Изтъква, че в заповедта не са индивидуализирани липсващите качества. Посочва, че по време на изпитателния срок не е имал забележки. Твърди, че промяната в отношението е свързана с изразени от него критики към организацията на работния процес. Счита, че лишаването от право на дистанционна работа е елемент на негативното отношение и го е поставило в неизгодно положение. Заявява, че е отказал да напусне сам, което е довело до издаване на заповедта.

Твърди, че липсата на координация е екипен проблем, за който той не носи отговорност.

Счита, че не е налице фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който същата се оспорва. Ответникът прави възражение за предявяване на иска срещу ненадлежна страна, като счита, че работодател е клонът на дружеството в България. Не оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 1438/23.01.2025 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ. Заявява, че в заповедта е посочен начинът, по който служителят не се е справял с възложените задачи. Посочва, че са налице и други документи, известни на ищеца, които детайлно описват несправянето му. Цитира съдебна практика, според която не е необходимо изрично изброяване на качествата, ако е посочен начинът на справяне с работата или задълженията, които не могат да бъдат изпълнени. Твърди, че несправянето в срок, неразбирането на задачите и напрежението в екипа са основания за 1 прекратяване по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ. Описва конкретни проблеми в работата на ищеца, включително: неспазване на срокове, нужда от постоянно съдействие и разяснения, невъзможност за самостоятелно справяне, деструктивно поведение, демотивиране на колеги.

Посочва, че са предприети мерки за подпомагане на служителя, като план за развитие и ежемесечни срещи. Заявява, че отмяната на възможността за работа от разстояние е в съответствие с трудовия договор и е направена поради продължаващи проблеми в работата.

Представя имейл кореспонденция и годишна оценка, които според него доказват липсата на качества у ищеца и несправянето му със задачите. По отношение на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът оспорва размера на претенцията, като счита, че брутното трудово възнаграждение следва да се изчисли на базата на заплатата за декември 2024 г., намалена с ваучери за храна и карта мултиспорт. Оспорва и твърдението, че ищецът е останал без работа. Иска от ищеца да уточни периода, за който претендира обезщетение.

Ответникът потвърждава, че е изплатил обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 13681.60 лв.. Прави възражение за прихващане на тази сума, в случай че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ бъде уважен, тъй като при отмяна на уволнението основанието за изплащане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ отпада. По отношение на алтернативния иск по чл. 224 КТ, ответникът оспорва претенцията. Заявява, че ищецът е ползвал три дни платен годишен отпуск и че изплатеното обезщетение е пропорционално на времето, признато за трудов стаж. Направено е възражение за пропуснат преклузивен срок и недопустимост на производството.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Във връзка с възражението за недопустимост на производството.

От съдържанието на първоначално подадената искова молба е видно, че ищецът е насочил претенциите си срещу своя работодател, като го е индивидуализирал чрез посочване както на дружеството-майка („К. А.“ АД), така и на неговия клон в България („Д.

Т. С. К. А. К. С.“, ЕИК *********). Именно клонът е посочен като структурата, чрез която чуждестранното дружество осъществява дейност и е страна по трудовото правоотношение.

Всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, касаят трудово правоотношение с клона в гр. София. С Определение № 10241 от 07.03.2025 г., е квалифицирал този порок не като предявяване на иск срещу грешен ответник, а като нередовност на исковата молба, поради неяснота в пасивната легитимация. Съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да уточни пасивно легитимираната страна, а не да я замени.

Процесуалният закон предвижда, че при отстраняване на нередовности в указания от съда срок, исковата молба се счита за редовна от деня на нейното първоначално подаване. В настоящия случай, ищецът е изпълнил указанията на съда в първото по делото заседание, като е уточнил, че искът е предявен срещу „Д. Т. С. К. А. К. С.“ в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Това уточнение не представлява предявяване на нов иск или замяна на страна по реда на чл. 228 от ГПК. То е процесуално действие по отстраняване на нередовност, което има обратно действие (ex tunc). Поради това, следва да се приеме, че искът срещу надлежно определения ответник е заведен на датата на първоначалното постъпване на исковата молба в съда, която дата е в рамките на двумесечния преклузивен срок.

В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика, според която, когато от обстоятелствената част на исковата молба може да се направи недвусмислен извод кой е ответникът, но в петитума има неточност в изписването или правния му статут, последващото уточнение не води до просрочие на иска.

Ето защо съдът намира че срокът за предявяване на иска е спазен а производството се явява допустимо.

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ, вр. с чл. 328, ал.1, т.5 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното право на работника или служителя да оспори законността на уволнението, освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на 2 пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова, към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на уволнението и неговата отмяна.

В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, и неговото прекратяване, а в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно че 1/ служителят не притежава качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа; 2/ непритежаването на тези качества е обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя; 3/ от формална страна качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде отразена причинната връзка между тяхната липса и неефективността на изпълнението на работата /кое конкретно качество пречи на изпълнението на конкретна трудова функция/.

Не е спорно между страните а и се установява от представените по делото преписи на трудов договор, удостоверение от НОЙ че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор от 12.07.2023г. по силата на който Т.

В. Р. е назначен на длъжност „Разработчик софтуер“ с код по НКПД 25126004. Не се спори, че със заповед № 1438/23.01.2025г. трудовото правоотношение на Т. В. Р. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ.

Първият спорен въпрос е дали постановената заповед е мотивирана.

Съобразно становището, възприето в мотивите към т. 3 от ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.

Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл.

328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- "липсата на качества за изпълнение на работата". Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.

Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за 3 незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора.