Решение № 260090 от 20.05.2021, Районен съд - Нови пазар

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260090

Гр.Нови пазар,20.05.2021г.

Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА

Секретар:ВАЛЕНТИНА

ВЕЛИКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №684 по описа за 2020 година,за да се произнесе,взе предвид:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.79 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А,с адрес на управление във Франция,гр.Париж,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А,клон България,представляван от Д.Д.,чрез ***Н.М.,твърди в исковата молба,че по силата на договор за потребителски кредит №***.,предоставил на ответницата Ф.Г.А. потребителски кредит за закупуване на стоки и услуги на изплащане в размер на 699.00лв.,за срок от 18 месеца,обхващащ периода сключване на договора до 20.08.2020г.,съгласно погасителен план,включваща падежните дати на месечните погасителни вноски,размер на вноската и размера на оставащата главница.

Ищецът изпълнил надлежно задължението си по договора и превел сумата за закупуване на стоки по сметка на упълномощения търговски партньор.

Ф.А. преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.03.2019г.,към която дата били заплатени 0 броя погасителни вноски.

На основание чл.3 от договора,вземането на

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България,ставало изискуемо в пълен размер,ако кредитополучателят просрочидве или повече месечни вноски,считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска- в настоящия случай- 20.04.2019г.,от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.На длъжника било изпратено изрично уведомление на 09.09.2019г.

За ищеца се породил правен интерес да претендира връщане на вземането си,поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,за което било образувано ч.гр.д.№***.по описа на НПРС.

Било му съобщено,че разполага с възможността да предяви иск по чл.422 от ГПК.

Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответницата Ф.Г.А. и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за установено,,че в полза на БНП

Париба Пърсънъл Файненс“С.А,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А,клон България, съществуване вземане по договор за потребителски кредит №***,обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№***.по описа на НПРС,а именно:699.00лв.-главница по договора за кредит, 150.96лв.възнградителна лихва, 67.84лв.-мораторна лихва,начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г.до 20.05.2020г.,ведно със законната лихва ,считано от постъпване на заявлението за издаване за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Моли да му бъдат присъдени направените в съдебното и в исковото производство съдебни и деловодни разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК,като на основание чл.47 ал.6 от ГПК,на ответницата Ф.А. беше назначен особен представител-адвокат Р.Т. –*АК,която депозира писмен отговор на предявения иск..

Оспорва същия по основание и по размер.Прави възражание за недействителност на процесния договор за потребителски кредитэ№*** на основание чл.22 от ЗПК,поради неспазване разпоредбите на чл.10 ,ал.1,чл.11,ал.1 т.9 и чл.9а от ЗПК.Твърди,че не е спазен изискуемият се в чл.10 ал.1 от ЗПК шрифт и този по договора бил по-малък от 12.Оспорва датата и мястото на сключване на договора,поради различното й посочване в стр.1 и стр.6,като счита,че с оглед представената фактура на доставка е невъзможно договорът да бъде сключен в гр.С..В графа „за кредитора“ бил положен подпис от К.А.М.,като не била посочена длъжността на лицето.Нарушена била разпоредбата на чл.11 ал.1 т.3 от ЗПК,визираща изискването на кумулативното нА.чие на постоянния и настоящ адрес а потребителя в договора за кредит.Никъде в договора не било посочено името на упълномощения търговски партньор.

Твърди,че ищецът не е представил доказателства за извършен банков превод.

Счита,че не са нА.це доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,настъпила на 20.04.2019г. и обявена на длъжника по надлежния ред,преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С оглед на гореизложеното,ответницата,чрез особения й представител адв.Р.Т. счита,че вземането не е изискуемо и ликвидно в целия му размер,считано от

20.04.2019г.,длъжникът е изпаднал в забава в 00.00часа на

21.04.2019г.,поради което сумата от 67.84лв.,представляваща мораторна лихва,начислена върху главницата за периода от 20.04.2019г.до 20.05.2020г.се явява недължима.

В съдебно заседание ищецът не се явява,не изпраща представител.Депозира писмени бележки чрез ***Матева и моли предявеният от него иск да бъде уважен изцяло,като съдът му присъди направените в исковото и заповедно производство разноски.

Ответникът,редовно призован на основание чл.47 ал.1 от ГПК не се явява.Назначеният му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.Р.Т. оспорва иска и поддържа изложеното в писмения отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит ***.,ответникът Ф.Г.А. е получил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД паричен кредит в размер на 699.00лв.,за закупуване на Телевизор TELEFUNKEN

***,който заем е следвало да върне на кредитора си на 18 погасителни месечни вноски,с падеж 20-то число на месеца,,при уговорена месечна погасителна вноска от 47.22лв.,, лихвен %- 25.07%, ГПР – 28.17%

Общата стойност на задължението е фиксирана на 849.96лв.

Съгласно чл.3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски,кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.При просрочване на две или повече месечни вноски,считано от падежната дата на втората непогасена вноска ,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер ,включително всички определени от този договор надбавки,ведно с дължимото обезщетение за забава,без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

Крайният срок на договора е 20.08.2020г../датата на последната погасителна вноска/.Ответникът не оспорва подписа си под процесния договор за кредит,както и под неразделната част към договора Общи условия,с които се е съгласил.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице Е.К.,което съдът цени с доверие като добросъвестно и компетентно изготвено се установява,че ответникът е получил от ищеца отпуснатия му паричен кредит,с който е финансирана направената от него покупка в „Технополис България“ЕАД,за което е издадена фактура №***.,която е приложена по делото.

В счетоводството на ищеца няма данни ответникът да е плащал погасителни вноски по посочения договор за кредит.Общият размер на дължимата от ответника и неплатена сума е в размер на 929.76лв.,определима според вещото лице,както следва: 699.00 лв.главница, 150.96лв.-възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2019г.до 20.08.2020г.,79.80лв.- законова лихва,начислена върху просрочената главница 699.00лв.за периода от 20.04.2019г./настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,съгласно чл.3 от Условията по договора/до

03.06.2020г./подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/.

По повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /подадено на 28.05.2020г.,дата на пощенското клеймо/,е издадена заповед №***.по ч.гр.д.№***.по описа на НПРС ,с която е разпоредено длъжникът Ф.Г.А. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“Париж,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България,сумата от 699.00лв./главница/, 150.96лв.-възнаградителна лихва за периода 20.03.2019г.до 20.08.2020г., 67.84лв. –мораторна лихва за периода 20.04.2019г.до 20.05.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 03.06.2020г.до окончателното изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 25.00лв.-държавна такса и 50.00лв.-юрисконсултско възнаграждение.Посочено е,че вземането произтича от задължение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги ***.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и в изпълнение на указанията на съда,в указания му от съда срок,заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск се явява процесуално допустим,подадени от надлежно легитимирано лице,при нА.чие на правен интерес,а разгледан по същество-частично основателен,поради следните съображения:

Ищецът позовава правния си интерес от предявяване на установителния иск на основание сключен между него и ответника договор за потребителски кредит ***.,по силата на който му е предоставил определената парична сума ,а ответникът е следвало да му я върне,ведно с уговорената възнаградителна лихва и обезщетение за забава,при нА.чните предпоставки за това.

Съгласно чл.3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски,кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.При просрочване на две или повече месечни вноски,считано от падежната дата на втората непогасена вноска ,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер ,включително всички определени от този договор надбавки,ведно с дължимото обезщетение за забава,без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

Последната клауза съдът намира за необвързваща длъжника,доколкото същата противоречие със закона-чл.60 ал.2 от ЗКИ и дадените разяснения в т.18 от ТР №4/18.06.2014г.на ВКС,ОСГТК.Според законовата постановка и задължителната съдебна практика,предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да погаси която и да е била месечна вноска,а настъпва чрез едностранно изявление на кредитора до длъжника и следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В случая от представените от ищеца писмени доказателства не се установява предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника,поради което следва да се приеме,че това е сторено при връчване на исковата молба на назначения му по делото особен представител./24.09.2020г/.Към този момент срокът на договор е изтекъл /20.08.2020г./,поради което цялото вземане по него автоматично става изискуемо и това обстоятелство следва да бъде съобразено при произнасяне по въпроса за дължимостта на присъденото вземане в заповедното производство. Това е така,защото предсрочната изискуемост на вземането по кредита променя изискуемостта на вноските,които не са подлежА. на изпълнение преди датата на настъпването й,но няма за последица изменение на основанието,от което произтича вземането,тъй като вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемости вноските,станА. предсрочно изискуеми,са вземания,възникнА. на основание договора за кредит,а всяка страна е длъжна да изпълни съвестно поетите от нея задължения по конкретния договор.

По възражението на особения представител на ответника да недействителност на договора за паричен заем,на основание чл.22 от ЗПК,поради неспазване на разпоредбите на чл.10 ал.1 ,чл.11 ,ал.1 т.9 и т.9а от ЗПК,съдът приема за установено следното:

Видимо шрифта,на който е изготвен процесния договор за кредит е по-малък от изискуемия се в чл.10 ал.1 от ЗПК /12/,но този порок не е от такова значение,че да повлече недействителност на целия договор,доколкото съдържанието му е четливо и може да се разбере каква е била волята на страните при сключването му.

Разпечатката съдържа 48 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a941cbf-f5cf-4e4f-870c-29efca448842