Решение № 5010 от 29.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5010 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100504166 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20013208 от 14.02.2022 г. СРС, 155 с-в, по гр.д.№ 14597/2020 г. е приел за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове против Г. М. Н. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, че Г. М. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 33,87 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2016 г. до м.11.2016 г., сумата от 9,48 лв.- лихва за забава за периода от 16.12.2016 г. до 09.10.2019 г., както и законна лихва върху главницата, дължима от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковата претенция за сумата от 3,58 лв.-главница за дялово разпределение, дължима за периода от м.10.2016 г. до м.11.2016 г., сумата от 1,03 лв.-лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 09.10.2019 г. и претенцията за главница за сумата над 33,87 лв. до първоначално претендирания размер от 33,88 лв.Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Топлофикация София“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете му за сумата от 3,58 лв.главница за дялово разпределение за периода 01.10.2016 г.-30.11.2016 г. и сумата от 1,03 лв.-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода

01.12.2016 г.-09.10.2019 г.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсват доказателства за материална легитимация на ищеца, тъй като сумата за извършената услуга се дължи на ищеца съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия, в които е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинната енергия стойността на услугата за дялово разпределение, като цената е формирана съгласно чл.36 от ОУ.Излага твърдения, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от Наредба № 2/2004 г. за топлоснабдяването.Върху сумата за дялово разпределение е начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението по сметки.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба на ищеца оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че посочените суми не се дължат и е отхвърлил исковете.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от ответника- Г. М. Н. чрез особения му представител в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил твърденията, изложени в отговора на исковата молба и е приел, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в твърдяното количество за процесния период.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

2

Третото лице-помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивните жалби.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 15.10.2019 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. М. Н. за сумата 33,38 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.-м.11.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк ****; 9,48 лв.- мораторна лихва за забава за периода от 16.12.2016 г. до 09.10.2019 г.; 3,58 лв.-главница за дялово разпределение за периода м.10.2016 г.-м.11.2016 г. и 1,03 лв.-лихва за периода от 01.12.2016 г. до 19.10.2019 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 58874/2019 г. по описана СРС, 155 с-в е издадена заповед за изпълнение и на ищеца е указано в 1-месечен срок от съобщението, получено на 26.02.2020 г., да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия.С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като обезщетение за забава се начислява само върху задълженията по изготвените изравнителни сметки.Ищецът твърди, че 3 ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 33,38 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.-м.11.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк ****; 9,48 лв.- мораторна лихва за забава за периода от 16.12.2016 г. до 09.10.2019 г.; 3,58 лв.-главница за дялово разпределение за периода м.10.2016 г.-м.11.2016 г. и 1,03 лв.-лихва за периода от 01.12.2016 г. до 19.10.2019 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил исковете с твърдения, че от приложените към исковата молба доказателства не може безспорно да се установи дали претендираните суми отговарят на действително потребената за имота топлинна енергия, не е представен акт за въвеждане на абонатната станция в експлоатация.Оспорва и наличието на облигационно правоотношение с ищеца, както и изпадането на ответника в забава.Направил е възражение за погасителна давност.

Със заявление вх.№ 3074804/15.10.2019 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. М. Н. за процесните суми.На 29.10.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 26.02.2020 г.Исковата молба е подадена на 19.03.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 13.08.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк ****, е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване с „Техем сървисис“ ЕООД.

На 23.09.2002 г. е подписан договор № 4037 между ЕС в гр.София, жк **** за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия.

Представен е и договор при ОУ за извършване на услугата дялово 4 разпределение на топлинната енергия по чл.139в от ЗЕ.

С нотариален акт № 45/24.11.2016 г. е оформен договор, по силата на който Г. М. Б. е учредил вещно право на пожизнено ползване на К.А.Д. върху апартамент № 3, находящ се в гр.София, жк „Банишора“, вх.А и е продал на М.К.Д. описания имот.

Видно от извършената справка по Наредба № 14/2009 г. Г. М. Н. и Г. М.

Б. са имена на едно и също лице.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице В.Т. е установено, че технологичните разходи на АС са приспаднати от топлопреносното предприятие.За процесния период ФДР е „Техем Сървисис“ ЕООД, като в края на отоплителния сезон е изчислявала реално потребление на топлинната енергия и е извършвала изравняване между начислената и дължимата сума.Начисляваната топлинна енергия за отопление на имот е за два броя отоплителни тела с монтирани два броя ИРРО и един брой щранглира, част от отоплителната инсталация на сградата, без уред за дялово разпределение.Изчисленията, извършени от ФДР за исковия период, са в съответствие с действащата нормативна база. За посочения период ФДР е извършвала ежемесечно отчитане и разпределение на топлинната енергия, поради което не са изготвяни изравнителни индивидуални справки за използвана топлинна енергия.Размерът на сумата за потребена топлинна енергия през процесния период възлиза на 33,87 лв., а сумата за дялово разпределение е 3,58 лв.Топломерите в АС са преминали метрологични проверки през 2-годишен период, като при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице А.Б. е установено, че няма данни за извършени плащания за процесния период.Размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия от 33,88 лв. възлиза на 9,48 лв. за периода от първия ден след срока за плащане на всяко задължение-16.12.2016 г. до 09.10.2019 г., а върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,58 лв.-на 1,03 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 09.10.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК 5 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът имал качеството на потребител на топлинна енергия през исковия период.По отношение на количеството топлинна енергия съдът е кредитирал приетата по делото техническа експертиза.С оглед основателността на главния иск съдът е уважил и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.По отношение на иска за дялово разпределение съдът е изложил мотиви, че липсват доказателства за възлагане събирането й от третото лице-помагач на ищеца, като с оглед неоснователността на главния иск е отхвърлил и иска за мораторна лихва.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.Липсват доказателства ответникът да е възразил срещу ОУ.