Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35476 от 26.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72915/2024
Вид
Определение № 35476
Подписан
26.08.2025
В сила
26.08.2025
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35476 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110172915 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 246552/16.07.2025 г. на ищцата А. П. Е., чрез адвокат А.

А., съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 12220/23.06.2025 г. в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъдените в полза на ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 400,00 лева. Навеждат се съображения, че съдът необосновано е присъдил на страната разноски за адвокатски хонорар в размер под пазарния минимум, без да съобрази обстоятелството, че адвокатите работят в условията на конкуренция, самоиздръжка и стопански риск. Прави се позоваване на практика на ВКС и СЕС.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С постановения по делото краен съдебен акт е изцяло отхвърлен предявеният от А. П.

Е., ЕГН , срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК , осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 361,46 лева, представляваща заплатена от ищеца сума по договор за стоков потребителки кредит от 02.10.2024 г., прекратен на основание чл. 28, ал. 3 ЗПК, поради упражнено от потребителя право на отказ от сключен между него и „О. Т.“ ЕООД договор за покупко-продажба извън търговския обект от 02.10.2024 г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.

1

При този изход на делото и като е съобразил, че единственото основание за отхвърляне на иска е извършеното след завеждане на делото пълно погасяване на претендираната сума от ответната страна чрез плащане, съдът е приел, че право на разноски за производството има ищецът. Последният е претендирал присъждане на следните суми: 50,00 лева – платена държавна такса, и 1 000,00 лева – платен адвокатски хонорар. За установяване на факта на реално сторени разноски за платен адвокатски хонорар ищецът е ангажирал договор за правни услуги от 03.12.2024 г., приложен на л. 13 от делото. Видно от него ищецът е заплатил на адвокат А. А. в брой сумата в размер на 1 000,00 лева при сключването на договора, поради което съдът приема, че договорът има характер на разписка за предадената сума.

Своевременно, в писмения отговор на исковата молба, ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1 000 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 400,00 лева. По въпроса за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва де се съобрази решението на СЕС по дело C-438/22, според което посочените в Наредба №1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедливия размер на адвокатските възнаграждения – те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед на цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа, и съдът има право да определи възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата. В конкретния случай, след като е отчел посочените обстоятелства – и конкретно ниския материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, обусловена от вида на спора и процесуалното поведение на ответното дружество, сторило плащане дори преди получаване на препис от исковата молба, вида и броя на извършените от адвоката процесуални действия, краткия срок, в който е разгледано и приключено съдебното производство, вкл. ползвайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., и съобразявайки задължителната за съдилищата практика на СЕС, настоящият съдебен състав е счел, че са налице основания за определяне на размер на адвокатския хонорар от 350,00 лева, като не намира основание да ревизира формираното в крайния акт по делото становище по въпроса за разноските. Ето защо, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 246552/16.07.2025 г.

2 на А. П. Е. за изменение на Решение № 12220/23.06.2025 г. по гр. д. № 72915/2024 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3