Акт от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15861 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110149158 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.

Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 19.09.2022 г. в гр. Велико Търново, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил марка „............“, модел „.....“ с рег. № ............... Поддържа, че щетите по автомобила възлизат на 1747,34 лева, в който размер е заплатил застрахователно обезщетение на собственика по образуваната при него преписка за щета с № **********, след което в негова полза по силата на закона е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и 15 лева обичайни ликвидационни разноски, общо сумата от 1762,34 лева. Ищецът поддържа, че към деня на ПТП делинквентът (водачът на лек автомобил „.........“ с рег. № ...........) е бил застраховано лице по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Твърди, че и след изпратена покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1762,34 лева (понастоящем 901,07 евро), представляваща непогасено регресно вземане на застрахователя за изплатено по застраховка „Автокаско“ обезщетение за 1 имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.10.2025 г., до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че не е установено наличие на причинно-следствена връзка между поведението на неговия застрахован водач на лек автомобил „.........“ и настъпилото ПТП.

Поддържа, че изключителен виновник за инцидента е водачът на автомобила „............“, застрахован при ищеца, който е допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не е спазил необходимата безопасна дистанция от движещото се пред него превозно средство, както и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре в зоната на видимост пред внезапно възникнало препятствие. Оспорва материалната доказателствена сила на Двустранния констативен протокол за ПТП с твърдения, че същият съставлява частен документ, който не обвързва съда и не доказва механизма и вината. Намира претендираното обезщетение за прекомерно, завишено и неотговарящо на действителните средни пазарни цени към момента на ПТП. Моли съда да отхвърли иска изцяло и да му присъди направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е необходимо да бъде установено наличието на валиден застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения лек автомобил „............ .....“ с рег. № .............. към момента на произшествието; настъпването на ПТП в срока на застрахователното покритие по тази полица; виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „.........“ с рег. № ...........; причинна връзка между деликтното поведение на този водач и уврежданията по застрахованото при ищеца МПС; както и реално изплащане от застрахователя по „Каско“ на обезщетение за отстраняване на тези щети в размер на действително претърпените вреди, заедно с извършването на обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лева. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респективно при наведено възражение за съпричиняване или изключителна 2 вина на увредения водач – да установи конкретно противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на процесната дата между водач на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на собственика на повредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1747,34 лева, че обичайните ликвидационни разноски са в размер на 15 лв., както и че след покана, получена от ответника, до датата на отговора на исковата молба последния не е погасил част от претендираното регресно вземане.

Съдът изясни спорните обстоятелства по механизма на ПТП, противоправността и вината на водачите от събраните в производството писмени доказателства, гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели (участниците в ПТП) и от приетото заключение на вещо лице по възложената съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ).

От разпита на свидетеля Е. Н. Н. (водач на лек автомобил „............“), извършен по делегация от Районен съд – Велико Търново, се установява, че същият е управлявал автомобила по пътя Велико Търново – Шереметя зад лек автомобил „.........“, управляван от св. Г.. Свидетелят Н. изрично посочва в показанията си, че колата пред него е спряла много рязко, за да мине бавно през дупката и той не е могъл да спре и я е ударил отзад. Твърди, че се е движил с нормална за пътния участък скорост от около 60-65 км/ч, като предната му част е реализирала удар в задната част на „.........“. От своя страна, от разпита на свидетелката К. Г. Г. (водач на застрахования при ответника автомобил „.........“), извършен по делегация пред Районен съд – Горна Оряховица, се установява, че Г. е предприела правомерно намаляване на скоростта на автомобила си, тъй като пред нея е имало препятствие на пътното платно – табела за ремонт на пътя или дупка. Изрично сочи, че при попълване на Двустранния констативен протокол между нея и свидетеля Н. не е имало спорове относно начина на настъпване на инцидента и че сблъсъкът е реализиран отзад.

Тези показания напълно се подкрепят от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ. Вещото лице, след подробно запознаване с материалите по делото и приетия Двустранен констативен протокол, заключава, че уврежданията по „............“ (предна броня, решетка, преден капак, ляв фар) и тези по „.........“ (задна броня) се намират в пълно съответствие с механизма на сблъсък, при който „............“ е ударил „.........“ в задната му част по време на 3 движение в една и съща посока и лента. В седма задача на САТЕ вещото лице заключава, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „............ .....“ с рег. № .............. (св. Н.), който не е съобразил скоростта си на движение и не е спазил необходимата безопасна дистанция зад предното превозно средство, поради което не е могъл да спре в рамките на опасната зона. Вещото лице посочва, че спирането или намаляването на скоростта от страна на водача на предното МПС „.........“ (св.

Г.) пред препятствие съставлява изцяло правомерно поведение на пътя, предвидено в ЗДвП, и водачът на задното МПС е бил длъжен технически и законово да спазва такава безопасна дистанция (съгласно задължението, предвидено в чл. 23, ал. 1 ЗДвП), която да му позволи да спре безопасно при всяко намаляване или спиране на предния автомобил.

Съдът кредитира изцяло експертното заключение на САТЕ като обективно, всестранно, пълно и компетентно изготвено, съвпадащо изцяло с установената фактическа обстановка по делото от свидетелските показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за изцяло неоснователен, като съображенията за това са следните:

Регресната отговорност на застрахователя по „Гражданска отговорност“ на деликвента е функционално и изцяло обусловена от наличието на деликтна отговорност на неговия застрахован водач спрямо пострадалото лице на основание чл. 45 от ЗЗД. В настоящия казус от събраните доказателства – показанията на свидетелите и категоричните технически изводи по САТЕ се установява по несъмнен начин, че водачът на застрахования при ответника автомобил „.........“ не е извършил противоправно деяние, нито е проявил небрежност. Спирането на нейния автомобил е предприето правомерно пред възникнало препятствие (дупка/табела за ремонт на пътя) в съответствие с правилата за безопасност и разпоредбите на ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира, че единствената техническа и непосредствена причина за реализирането на сблъсъка е неправомерното поведение на самия водач на застрахования при ищеца автомобил „............“ Е. Н., който не е изпълнил задължението си, отразено от законодателя в чл. 23, ал. 1 ЗДвП - като водач на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от предното превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Като не е спазил безопасна дистанция и се е движил с несъобразена скорост, водачът Н. сам е предизвикал произшествието. Ето защо за водача на ответния застрахован автомобил липсва противоправно поведение, а след като последното не е противоправно, то не може да ангажира деликтната отговорност на ответника. Следователно по делото се установява, че отсъства задължителен елемент от фактическия състав на 4 непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а след като не се установява извършването на деликт от застрахованото при ответника лице, регресното вземане в полза на ищеца по чл. 411, изр. 2 КЗ не е възникнало.

Затова и предявеният осъдителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, като съдът намира за безпредметно да обсъжда възраженията на ответника относно размера на щетите.

По разноските:

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът, който е доказал извършването на разноски за възнаграждение на вещо лице по САТЕ - 140 евро, възнаграждение на свидетеля К. Г. пред Районен съд Горна Оряховица - 25,56 евро, както и право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определено от съда съобразно чл. 23, ал. 3 от Наредбата за правната помощ във връзка с фактическата и правна сложност на делото в минимален размер от 102,26 евро. Следователно в полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 267,82 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за заплащане на сумата от 901,07 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № ********** във връзка с ПТП, настъпило на 19.09.2022 г. в гр. Велико Търново, ведно със законната лихва от 16.10.2025 г. до окончателното й изплащане.