Решение № 70 от 10.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Благоевград, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова при участието на секретаря Венелина Д. П.ска Юрукова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210201788 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на К. Е. Ц. с местоживеене в гр.Петрич, против НП №251116-004009/28.10.2025г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 400.00лв./204.52 евро/, във връзка с нарушение по чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно с това се поддържа, че жалбоподателят не е извършил от субективна страна вмененото му нарушение, а ако се приеме за извършено такова, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт.

Административно-наказващият орган, надлежно призован не ангажира представител по делото. В придружително писмо с преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното НП. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована не ангажира процесуален представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, като то е сторило това и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя лично на 11.12.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 17.12.2025г./ 1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 10.10.2025г., около 22.09 часа, жалбоподателят е управлявал МПС/товарен автомобил с марка и модел „Киа Соренто“ с рег.№********/, като се е движел с него в Благоевград по бул.“Св.Димитър Солунски“ №5, с посока към кв.“Струмско“, когато бил спрян за проверка от страна на свидетелите И. Я. и Я. П., двамата полицейски служители и на длъжност „младши автоконтрольор“ при санкционния орган, които към този момент изпълнявали трудовите си функции по контрол за спазване на ЗДвП и КЗ. В хода на проверката, била идентифицирана самоличността на жалбоподателя, а след направена справка чрез СОД/станция за отдалечен достъп/, свидетелите установили, че за управлявания от жалбоподателя автомобил, няма сключен валиден и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към часа на проверката. Наред с това, жалбоподателят не могъл да представи на проверяващите лица СУМПС, СРМПС на същия автомобил, като било констатирано, че този автомобил не е представян и на технически преглед. За тези обстоятелства била изготвена и нарочна докладна записка от страна на св.Я., приложена към преписката по случая. Наред с това била направена и разпечатка от базата данни на Гаранционен фонд към 10.10.2025г. в 22.09 часа, от която също било видно, че за МПС с рег.№********, няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Управлението на посоченото превозно средство без сключен и валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, било квалифицирано като административно нарушение на жалбоподателя по чл.638, ар.3 от КЗ, за което св.Я., в присъствието на св.П., на 10.10.2025г. издал по отношение на К. Ц., АУАН серия GA и №4289606, който бил връчен лично на дееца и подписан от него без възражения.

Между страните в процеса не е спорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил на процесната дата и място и при извършената му проверка от свидетелите Я. и П., не е бил негова собственост .

На 10.10.2025г., св.Я. е издал и ЗПАМ№1482410, с която на основание чл. 171, т.1б от ЗДвП, заради посоченото нарушение, е разпоредил временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя. Тази заповед също е връчена на Ц. лично и на датата на издаването й.

Въз основа на АУАН, на 28.10.2025г., Началникът на група, при Сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП№25-1116-004009, с което на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането, е наложил на жалбоподателя административно наказание “Глоба“ в размер на 400.00лв. /204.52 евро/. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 11.12.2025г.

Във връзка с материалната компетентност на издателя за обжалваното НП, е 2 представена и приета като доказателство Заповед №244з-324/13.02.2017г., издадена от Директора на ОДМВР-Благоевград, с която на Началник група при сектор „Пътна полиция“ са делегирани правомощия по контрол и издаване на НП при нарушения по чл. 638, ал.1 до ал.6 от Кодекса за застраховането.

Към 09.02.2026г. е направена нова справка в базата данни на Гаранционен фонд, при която е констатирано, че за МПС с рег.№******** е сключен договор за застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“ на 10.10.2025г. и веднага след процесната проверка- в 23.18 часа, а срока на валидност на този договор е до 09.10.2026г.

Въпросният сключен договор за застраховката бил представени и на свидетелите, извършили проверката, след което св.Я. установява, че са върнали отнетите чрез ЗПАМ документи за управление на МПС на водача Ц. .

Видно от приложена по делото Справка за нарушител/водач/, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2002г., като от тогава до датата на твърдяното нарушение, е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с всички цитирани и приети в процеса писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите по акта Я. и П.. Тези доказателства са напълно кореспондиращи по между си и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в този процес .

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за административно нарушение по чл.638, ал.3 от ЗДвП.

Обжалваното НП е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган, като в тази насока се прие и изрична Заповед за делегирани правомощия по контрол за спазването на чл.638, ал.3 от КЗ на процесния издател и санкционен орган.

НП и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и съответно по чл.57 от ЗАНН в това число: дата, място и качество на издателя, дата, място, начин/фактически обстоятелства/, свързани с извършване на нарушението, правна квалификация на това нарушение, като в Нп е отмерена и санкция, която кореспондира с правната квалификация на процесното нарушение.

НП и АУАН са и надлежно връчени /лично/ на дееца срещу негов подпис.

Ето защо и предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално 3 законосъобразно неоснователни. и възраженията на жалбоподателя в обратна насока са

Наред с това от обективна страна, с ангажираните по делото безспорни писмени и гласни доказателства /АУАН, справка от базата данни-регистър за застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на проверката/ и гласни доказателства /свидетелски показания на полицейските служители Я. и П./, се установи по несъмнен и категоричен начин, че на процесната дата /010.10.2025г., около 22..09 часа/, на процесното място / в гр.Благоевград и по бул.“Димитър Солунски“№5 с посока на движение към ж.к.“Струмско“/, жалбоподателят е управлявала МПС /товарен автомобил с марка и модел „Киа Соренто“ и рег.№********/, без сключен и валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност“на автомобилистите. Безспорно в процеса се установи също така, че този автомобил не е бил собственост към момента на проверката на К. Ц., както и, че същият е бил регистриран на територията на РБългария и не е бил спрян от движение към датата на процесната проверка. Действително по делото се установи по категоричен начин, че жалбоподателят не е собственик на управляваното от него МПС на процесната дата и на процесното място, заради което той няма задължението сам да сключва договор за задължителна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“ за този автомобил, но същият съгласно нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, няма право да управлява и несобствено МПС, без валидно сключен договор за такава застраховка и именно това деяние на К. Ц. на процесната дата и място, представлява нарушение от обективна страна на чл.638, ал.2 от Кодекса за застраховането, както правилно е приел с обжалваното НП и санкционният орган .

Нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна странавиновно, защото като правоспособен водач на МПС преди датата на деянието, жалбоподателят е знаел, че следва при управление на МПС, което не е негова собственост, да има валидно сключен договор за задължителната застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“, защото това е императивно изискване на чл.638, ал.3 от КЗ.

Последният с публикуването си в ДВ се счита обявен и известен на всички негови адресати и водачи на МПС, какъвто се явява и жалбоподателя Ц.. Бездействието на адресатите на такъв нормативен акт и привеждането им в състояние на неведение заради назапознаване своевременно с публикуването на такъв акт в ДВ, не може да се счете за деквалифициращо нарушението обстоятелство или за оневиняващо дееца такова, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и респ. неправомерно бездействие.

Съгласно разпоредбата на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова нарушение.

В казуса съдът констатира, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е формално такова, тъй като от него по принцип не се предвиждат съставомерни вредни последици и то се счита 4 осъществено само с простото му извършване. От друга страна макар да се установи, че веднага след проверката /1 час след това/, е бил сключен договор за задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от жалбоподателя автомобил, посочен в АУАН и в НП, което следва да се отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство, то само по себе си не може да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен по пар.1, т.4 на ДР на ЗАНН, тъй като в случая съдът констатира и наличието на отегчаващи неговата отговорност обстоятелства. Такива следва да се посочат многобройните предходни административни наказания, налагани на жалбоподателя Ц. преди датата на деянието, което го характеризират като деец със завишена степен на обществена опасност при управление на МПС, във връзка с каквото управление той е осъществил и процесното нарушение по КЗ на процесната дата. Наред с това, отегчаващо обстоятелство е и начина на извършване на нарушението, а именно в късните часове и през нощта, като освен несключен договор за задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от Ц., св.Я. е посочил в докладната си записка по случая, че жалбоподателят не е носел и не е представил в хода на процесната проверка СУМПС, СРМПС, както и документ за преминал технически преглед на процесния автомобил, макар тези допълнителни обстоятелства и нарушения по ЗДвП, да не са посочени изрично и в АУАН и обжалваното НП. Именно заради наличието на тези отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, съдът не счита, че процесното деяние се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност и в сравнение с други аналогични нарушения от този вид, поради което и възражението за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, също се явява неоснователно.