Решение № 280 от 25.02.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 280

Видин, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА административно дело № 20257070700415 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.149 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на И. В., гражданин на Р Сърбия, с адрес в [населено място], чрез адв. Н. М. от САК против Заповед № РД – 18 – 37 / 28.10.2025г. на Зам. министъра на здравеопазването, с която е постановен отказ за допускане до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от Закона за здравето /ЗЗдр./ за професионална квалификация „медицинска сестра“.

Заповедта е издадена на основание чл.8 във вр. с чл.7,ал.3,т.4 от Наредба № 4 от 2011г. за условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл.186,ал.3т.3 от ЗЗдр. на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и / или специалност в областта на здравеопазването в трета държава.

С нея е постановен: Отказ за допускане до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“ на И. В..

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че заповедта е издадена без да са взети предвид представените от тях писмени доказателства, без да е изяснена фактическата обстановка, както и в противоречие с материалния закон. Посочва се, че е издадена и в разрез с целта на закона.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед, като преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания по правилното тълкуване на закона. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Зам. министъра на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, гл.ю.к. Х. Г., в писменото си становище, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на всички процесуално - и материалноправни предпоставки за издаването ѝ. Прави възражение за прекомерност относно възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателката.

От доказателствата по делото и във връзка със становищата на страните, Административният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Доказателствата от административната преписка установяват, че със Заповед № РД – 18 – 37 / 28.10.2025г. на Зам. министъра на здравеопазването, на И. В. е отказано допускането до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“.

И. В. е гражданин на Р Сърбия. Тя притежава диплома за средно образование, придобита след четиригодишно обучение в Средно училище „Св. Сава“ , [населено място], Р Сърбия. Положила е изпити, явила се е на матура и е защитила дипломна работа, след което е придобила квалификация „медицинска сестра“. И. В. е завършила въпросното училище и е положила последните си изпити на юнската сесия през 2023/ 2024г. учебна година.

Средно училище „Св. Сава“, [населено място], Р Сърбия е утвърдено учебно заведение, което изпълнява нормативните изисквания на Министерството на образованието, науката и технологичното развитие на Р Сърбия, видно от представената диплома.

И. В. е подала заявление вх. № ДИК – 00 – 20/ 11.09.2025г. за допускане до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“. В заявлението е посочено, че тя се е обучавала по специалност „медицинска сестра“ в Средно училище „Св. Сава“ в [населено място], Р Сърбия, като продължителността на обучението и е 4 години, а специалността и е придобита на 24.06.2024г.

По делото не са събирани доказателства дали въпросното обучение, преминато от И. В. е такова специализирано след завършено средно образование или не.

Към заявлението и са представени копие от документ за самоличност, от което се установяват имената и гражданството й; копие от диплома за завършено средно училище „Св. Сава“ , [населено място], Р Сърбия със съответното приложение към нея; справка на проведеното обучение по медицинската професия, от която се установява продължителността на обучението, дисциплините, техният хорариум и проведеното практическо обучение. Представени са още медицинско свидетелство, от което е видно, че тя е в добро физическо и психическо здраве, нотариално заверена декларация, от която е видно, че тя не е упражнявала професията до момента, както и актуално свидетелство за съдимост. Към заявлението е приложено и Удостоверение № РД – 16 – 277/ 05.05.2025г. за владеене на български език, и професионална терминология на български език, издадено от Зам. министъра на образованието и науката на Р България. Всички документи, които са издадени от съответните институции в Р Сърбия са придружени от надлежен превод на български език.

Заявлението на И. В. е разгледано от Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването на заседание на 11.09.2025г., съгласно протокол № 25 от същата дата, т. 9. След оценка на представените документи, Комисията е приела да се изиска становище от проф. [населено място] относно съответствието на не по – малко от 2 / 3 от продължителността на проведеното от заявителката обучение с изискваното в Р България за професионална квалификация „медицинска сестра“.

На И. В. не са давани указания за допълнителни разяснения, респ. за представяне на други доказателства, относими към нейното образование, в тази връзка придобитото средно образование и дали специализираното такова е придобито впоследствие, тъй като видно от документите е, че тя е завършила въпросното Средно училище „Св. Сава“ на 32 години, която възраст не е обичайна такава за завършване на средно образование, включително и в трета страна, каквато е Р Сърбия.

Не се установява да са изискани доказателства от Ир. В. във връзка с начина на обучение, времетраенето и др. допълнителни изисквания респ. с начина на придобиване на специалността „медицинска сестра“ в Р Сърбия, включително и с нормативните такива, за да може да се извърши преценка относно съответствието на изискванията в Р България с тези, придобити в Р Сърбия, както и със степента на съответствието им. Не е направена преценка относно съответствието на проведеното обучение в Р Сърбия дали съответства и на друга специалност от областта на „здравните грижи“, за която биха могли да бъдат приети за достатъчни знанията и уменията на заявителката. Указания от страна на административния орган, във връзка с представяне на доказателства в тази насока не са давани на жалбоподателката.

Горното е необходимо, за да може да се прецени дали следва да бъде постановен отказ от съответния орган в Р България или е възможно да бъдат взети компенсаторни мерки във връзка с упражняването на тази професия или сходна на нея.

И. В. е представила Удостоверение № 01 / 712 от 10.09.2024г. от СУ „Св. Сава“ за общия фонд на часовете по теоретично обучение, упражнения и упражненията в блокове по време на обучението, от което е видно, че в обучението са включени часове по теоретично обучение, упражнения и блок часове / теоретико – практически/, като общия брой учебни часове за целия четиригодишен курс на обучение възлизат на 4 608 часа. По време на този курс са преподавани и общообразователни предмети, необходими за Р Сърбия, но жалбоподателката е преминала и обучение по специализирани предмети, типични за обучение с медицинска насоченост, респ. в здравните грижи. Видно е, че тя е преминала курсове на обучение по : 1.Анатомия и физиология; 2.Първа помощ ; 3.Латински език; 4.Здравни грижи; 5.Патология; 6.Микробиология и епидемиология ; 7.Хигиена и здравно възпитание; 8.Фармакология; 9.Здравна психология; 10.Медицинска биохимия ; 11.Медицинска етика; 12.Инфектология; 13.Акушерство и гинекология; 14.Вътрешни болести; 15.Хирургия; 16.Неврология; 17.Педиатрия; 18.Психиатрия; 19.Биомолекулярна химия и 20.Дерматология, които са общо 2 628 часа.

Представено е и удостоверение за положени изпити по усвоената програма за обучение от жалбоподателката.

По делото са приложени доказателства – Служебна бележка изх. № РД – 00 – 3969 / 04.11.2025г. за това , че жалб.В. е провела държавен преддипломен стаж по специалността „медицинска сестра“ за периода от 31.01.2024г. до 05.06.2024г. с необходимия хорариум от 870 учебни часа, по утвърдена учебна програма в следните отделения на МБАЛ „Св. Петка „ АД, [населено място] – Кардиология, Кожни и венерически болести, МСПО, ОАИЛ, Хирургия, операционен блок и отделение по нервни болести.

Проф. С. Б. Д. е представила становище по заявлението на жалб. И. В., в което е посочила, че:

Нормативните изисквания в Р България за придобиване на професионална квалификация „медицинска сестра“ са регламентирани в Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“ и „лекарски асистент“ за образователно – квалификационна степен „бакалавър“.

Тя включва обучение по специалността в акредитирани учебни заведения с продължителност на обучението не по – малко от 4 години за образователно квалификационна степен „бакалавър“. Обучението съответства на 8 семестъра и хорариум от 4 630 часа и придобиване на не по – малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити. Посочва, че при оценяване съответствието на данните от документите и държавните изисквания за придобиване на висше образование в Р България се откриват съществени несъответствия, които се изразяват в : придобито средно образование с четиригодишен срок на обучение, с образователен профил : „медицинска сестра“ и че обучението няма съответствие с равнището на Европейската квалификационна рамка. Посочено е също така, че представените от жалбоподателката диплома и удостоверение показват хорариум от 4 608 часа, от които 1980 часа изучавани предмети с общообразователна подготовка.

Прието е, че при съпоставка между представените документи от страна на жалбоподателката относно изучаваните от нея дисциплини и задължителните такива, които се изучават в Р България за придобиването на процесната специалност се установява, че изучаваният хорариум от И. В. е по – малък от две трети от общия хорариум за обучение по специалност „медицинска сестра“ с обща квалификационна степен „бакалавър“. Посочва се, че теоретичната подготовка съгласно действащата в Р България Наредба включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини под формата на лекции и упражнения с обща продължителност не по – малко от 7 семестъра, както и практическа подготовка с минимална продължителност, както следва : - учебна /клинична/ практика не по – малко от 1140 академични часа и преддипломен стаж не по малко от 1600 астрономически часа.

В заключение в становището си проф. [населено място] сочи, че от анализа на представените документи следва, че заявителката е провела обучение, което е по-малко от 2/3 от продължителността на обучението в Р България за въпросната специалност „медицинска сестра“, поради което се установяват съществените несъответствия в преминатото обучение в Р Сърбия. Предложението й към членовете на Комисията е за отказ за допускане до изпит.

Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването е разгледала на заседание на 25.09.2025г. заявлението на И. В., съгласно протокол № 26/25.09.2025г., т. 17, и като се е позовала на постъпилото становище на проф. [населено място] и на основание чл.7,ал.3,т.4 от Наредба № 4 / 2011г., е предложила на министъра на здравеопазването да откаже на заявителката да бъде допусната до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“.

Въз основа на описаните по – горе доказателства е издадена и обжалваната заповед.

С обжалваната пред настоящия съд заповед № РД – 18 – 37 / 28.10.2025г. заместник министърът на здравеопазването, на основание чл.8 във вр. с чл.7,ал.3,т.4 от Наредба № 4 от 2011г. и предложението по т.9 от протокол № 25/ 11.09.2025г. на Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването, е отказал допускане до изпит по чл.186,ал.3,т..3 от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“ на И. В..