Решение № 2626 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2626 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330101869 по описа за 2024 година

Ищците А. Р. и Л. Р. са предявили срещу С. Г. иск за възстановяване на запазена част от наследството на Л. С. Р., ЕГН: **********, починал на ** г., чрез намаляване на частно завещателно разпореждане, а именно: нотариално завещание, вписано под акт № **, кн. зав. № ** на Служба по вписванията гр.

**.

В исковата молба се излагат съображения, че ищците се явяват ** на наследодателя Л. Р.. Същият завещал на ответницата ¼ ид. част от имот, съставляващ ** ** – ** от кв. ** по регулационния план на гр. **, ведно с ½ ид. част от първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с ½ ид. част от избена стая и ½ ид. част от общите части на сградата. Поради изложеното се претендира да бъде възстановена запазената част на ищците, накърнена с извършеното нотариално завещание.

С молба вх. № 21053/23.02.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, се посочва, че ищците не са приели наследството по опис.

В срока по чл. ** ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника С. Г., с която се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с правно основание чл.

1

30, ал. 1 ЗС.

По делото е представено Нотариално завещание от ** г., вписано под акт № **, т. **, кн. зав. № ** г. на Служба по вписванията гр. **, от което се установява, че наследодателят Л. С. Р. е завещал на ответницата С. Т. Г. следния недвижим имот: ¼ ид. част от дворно място, находящо се в гр. **, обл. **, с площ от 510 кв.м., съставляващо ** ** – ** от кв. ** по регулационния план на гр. **, одобрен със Заповед № ** г., ведно с ½ ид. част от първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85,00 кв.м., ведно с ½ ид. част от избена стая до стълбището, заедно с ½ ид. част от общите части на сградата, заедно с ½ ид. част от всички подобрения и приращения. Въз основа на съставеното завещание, след смъртта на наследодателя, ответницата се е снабдила с Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан под акт № **, т.

**, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **, досежно собствеността върху посочения недвижим имот.

От Удостоверение за наследници на Л. С. Р., издадено от **, се изяснява, че същият е починал ** г., като е оставил за наследници двете си ** – А. Л. Р. и Л. Л. Р..

По делото е представен и Нотариален акт за собственост върху идеална част от недвижим имот, придобити на основание давностно владение от ** г., вписан под акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **, по силата на който наследодателят Л. Р. е признат за собственик на 32/510 ид. части от поземлен имот ** – ** от кв.м. ** по плана на гр. **.

С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на основание давностно владение от ** г., вписан под акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **, Л. Р. е признат за собственик на гараж с площ от 12 кв.м., находящ се в средната част на поземлен имот ** – ** от кв. ** по плана на гр. **, и гараж с площ от 12,50 кв.м., находящ се в средната северозападна част на поземлен имот ** – ** от кв. ** по плана на гр.

**.

По делото е разпитан един свидетел – С. М. Л.. Същата си спомня, че е познавала наследодателя Л. много отдавна, като познавала ответницата от седем – осем години. Същият починал на ** г., като ответницата С. платила за организиране на погребението. На същото присъствали и двете му ** – ** и 2

**. Те разбрали за смъртта на баща си от тяхната **, която била информирана от нейна **, която разбрала от ответницата за смъртта. Свидетелката знаела от наследодателя, че е купил апартамент в гр. **, който след това останал за бившата му жена и **та му. Свидетелката си спомня, че наследодателят й споделил, че ** му се обадила, за да й купи телефон, а след това да й купи кола. След това наследодателят й споделил, че ги е купил.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Л., доколкото нейните показания са преки и непосредствени. Същата не се явява заинтересовано лице от изхода на спора, поради което съдът приема показанията и за обективни.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Запазената част е правото на наследника да получи по наследство имущество на определена стойност.

Чл.28, ал.1 ЗН определя лицата с право на запазена част от наследство – низходящи, ** и **. В настоящия случай, от представеното удостоверение за наследници на Л. Р., се установява, че ищците се явяват низходящи от първа степен на наследодателя, респ. се явява материалноправно легитимирани да претендира възстановяване на запазена част.

Несъмнено по делото се установи, че завещатеното разпореждане е съставено в полза на лице, което не е призовано към наследяване – ответницата С. Г..

Съгласно чл. 30, ал.2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон (не са призовани към наследяване), е необходимо същият да е приел наследството по опис. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, приемането на наследството по опис има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество и в този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис. Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да 3 бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал.1 ЗН. В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа. Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.

30, ал.2 ЗН.Когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло (т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството), както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество (запазената му част). Самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № от 04.02.2005г. на ВКС по тълк.гр.д.№1/2005г. на ОСГК /, но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал.2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска 4 възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално (в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал.1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството), както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.

В настоящия случай, както бе посочено, несъмнено ответницата се явява лице, което не е призовано към наследяване. От приобщените по делото доказателства се изясни, че наследодателят е завещал на същата конкретно имущество, като в наследството са останалите други негови имущества, поради което и завещанието не се явява универсално. По делото не се ангажираха и доказателства завещанието да е било станало известно на ищците след приемане на наследството по чл. 55 ЗН.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че за уважаване на исковата претенция по чл. 30, ал.1 ЗН ищците следваше да установят при условията на пълно и главно доказване, че са приели наследството на своя наследодател Л. Р. по опис. Посоченото им бе разпределено в доказателствена тежест с Определение № 5681/29.04.2025 г., постановено по делото, като на основание чл. 146, ал.2 ГПК на същите бе указано, че не сочат доказателства за този факт. От страна на ищците не бяха ангажирани доказателства за приемане по опис, като с молба вх. № 21053/23.02.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, същите изрично посочиха, че не са приели наследството по опис.

С оглед посоченото, липсва една от необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, поради което и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски има ответницата. Доказателства за извършени такива са представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, равняващи се на 409,03 евро, които следва да й бъдат присъдени.

Така мотивиран, Районен съд Пловдив

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Л. Р., ЕГН: **********, и Л. Л. Р., ЕГН: **********, срещу С. Т. Г., ЕГН: **********, с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на Л. С. Р., ЕГН:

**********, починал на ** г., чрез намаляване на частно завещателно разпореждане, а именно: Нотариално завещание от ** г., вписано под акт № **, т. **, кн. зав. № ** г. на Служба по вписванията гр. **.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК А. Л. Р., ЕГН: **********, и Л. Л. Р., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Т. Г., ЕГН: **********, общо сумата в размер на 409,03 евро (четиристотин и девет евро и три евроцента), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6