Решение № 6323 от 29.08.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 29.08.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.с.

Боряна Петрова при секретаря М. Димитрова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 8 061 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 62 146/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че К.П.П., ЕГН ********** и М.Н.П., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******по 1/2 (или по 734,04 лева всеки) от сумата 1 468,07 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 85, находящ се в гр.София, ж.к.„*******, за периода: м.08. 2011 г.

– м.04.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2014 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане, както и по 1/2 (или по 133,48 лева) от сумата 266,97 лева – лихва за забава върху главницата, начислена за периода: 01.10.2011 г. – 10.09.2014 г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 51 599/2014 г. на СРС, І ГО, 38 състав е издадена заповед за изпълнение.

Със същия съдебен акт ответниците К.П.П. и М.Н.П. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 334,70 лева – разноски за заповедното производство и сумата 1 086,28 лева – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД.

Така постановеното съдебно решение, с което са уважени предявените искове, е обжалвано от ответниците К.П.П. и М.Н.П.,***.

Изложени са съображения, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Наведено е оплакване за неправилност на изводите на съда, че ищецът има вземане за стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по съображение, че по делото е представено решение за спиране отоплението на стълбището и коридорите, поради което се поддържа, че липсва основание допълнително да им се начислява топлинна енергия за 28,00 м3 отопляем обем. Наведено е и оплакване за неправилност на изводите на съда, че неспазването на 2-годишния срок за проверка на общия топломер не означавало, че това е дало отражение на ползваната топлоенергия. Молят съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – „Т.С.“

ЕАД в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е взело становище по жалбата.

С определение № 292518/13.12.2017 г., постановено на 12.12.2017 г. по гр.д.№

62 146/ 2014 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е оставено без уважение искането на ответниците за изменение на решението в частта за възложените в тяхна тежест разноски в размер на 1 086,28 лева за исковото производство, като неосноватеелно.

Срещу определението на СРС по чл.248, ал.1 ГПК е депозирана частта жалба с вх.№ 5006401/16.01.2018 г. от ответниците К.П.П. и М.Н.П.,***. От страна на жалбоподателите са изложени съображения за неправилност на изво-дите на СРС, че юрисконсултското възнаграждение и възнаграждението на вещите лица не са завишени. Въз основа на изложеното молят съда да отмени обжалваното определение, като измени решението в частта за разноските и да редуцира сочените възнаграждения.

Ответникът по частната жалбата

– „Т.С.“ ЕАД в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирани страни в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да при-ложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно реше-ние е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положи-телни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В подадената искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответ-ниците К.П.П. и М.Н.П. са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 85, находящ се в гр.София, ж.к.„*******, абонатен № 077945, както и че за доставената им топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2002 г., 2005 г. и 2008 г. му дължат сумата 1 735,04 лева, от която: 1 468,07 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода: м.08.2011 г. – м.04.2013 г. и 266,97 лева – лихва за забава върху главницата, начислена за периода: 30.09.2011 г. – 10.09.2014 г. Поддържа се и че във връзка с подадено на 19.09.2014 г. заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 51 599/2014 г. на СРС, І ГО, 38 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Заявено е искане съдът да поста-нови решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е постановена заповедта за изпълнение, както и да му се присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците К.П.П. и М.Н.П.,***, в който същите оспорват предявените срещу тях искове. Навеждат оплакване, че по делото не са ангажирани доказателства за спазване изискванията на Закона за измерванията и за извършени метрологични проверки на всеки 2 години, а в периода: 2006 г. – 2009 г. проверката е била забавена повече от 3 години; че към отопляемата кубатура на апартамента са включени и 28 м3, които са част от стълбището и площадките със свалени радиатори и затапени тръби още през 2002 г. с решение на общото събрание на етажната собственост; че абонатните станции са 2 бр., тъй като обслужват два кръга, но се ползват от един общ топломер; че са извършили плащания на част от вземанията за исковия период, които се претендират от ищеца. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Със заявление вх.№ 3147947/19.09.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.П. П. и М.Н.П. за сумите: 1 468,07 лева – главница и 266,97 лева – лихва за периода: 30.09.2011 г. – 10.09.2014 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода: м.08.2011 г. – м.04.2013 г. за топ-лоснабден имот - апартамент № 85, находящ се в гр.София, ж.к.„*******, аб.№ 077945, както и че дължимите суми за доставена и незаплатена топлинна енергия са: 1 449,71 лева – главница и 263,37 лева – лихва върху нея и за дялово разпределение: 18,36 лева – глав-ница и 3,60 лева – лихва върху същата. В т.13 от заявлението е посочено, че вземанията се претендират в условията на разделност – по 1/2 от всеки от длъжниците.

На 26.09.2014 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№

51 599/2014 г. на СРС, І ГО, 38 състав срещу посочените лица за предявените суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 19.09.2014 г. до изплащане на същите, като на заявителя са присъдени и направе-ните в заповедното производство разноски на обща стойност 334,70 лева, от които: 34,70 лева – държавна такса и 300,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт, платими по 1/2 от всеки от длъжниците.

На 08.10.2014 г. са депозирани възражения от длъжниците

К.П.П. и М.Н.П. по чл.414 ГПК, в които същите са оспорили дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 14.11.2014 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на взема-нията му срещу тях по издадената заповед за изпълнение.

Съдът е сезиран с установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспо-рените от длъжниците К.П.П. и М.Н.П. главни и акцесорни вземания, за които на основание чл.410 ГПК срещу тях е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответниците – фактите, които изключват или погасяват това спор-но право.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.

Във въззивната жалба не се поддържат доводи във връзка с качеството на ответниците на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка. Само за пълнота следва да се отбележи, че тов обстоятелство не е и спорно между страните, а се потвърждава и от представената по делото служебна бележка № ОС-15-19-7000-93/11 г. от 29.09.2011 г., издадена от Столична община в уверение на това, че апартамент № 85, вх.1, бл.1, ж.к.„Младост 1“ е закупен от К. Пет-ров П. и М.Н.П. на 03.01.1991 г., както и от молба за вписване на законна ипотека във връзка със закупуването на имота.

Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a926bb1-5d6e-4700-b866-daf55796dacf