Решение № 434 от 21.10.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Плевен, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500584 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 778/07.06.2024г. по гр.д. № 1465/2024г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ съдът е признал на основание чл.439 ал.1 от ГПК, за установено, че Ц.

Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*************, не дължи на А. Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София 1404, р-н Триадица, *** В. ап. 3, представлявано от Х. М. М., следните суми, подробно описани в изпълнителен лист, издаден на 05.04.2013г. по частно гражданско дело №6952/ 2010 г. по описа на Районен съд-Плевен: 594,56лв.-главница по Договор за потребителски кредит от 13.10.2008г., лихва в размер на 52,34лв. за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г., лихва /обезщетение за забава/ в размер на 6,80лв. за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 25лв. разноски по делото, сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които е образувано изпълнително дело

№20248150400137/2024г. по описа на ЧСИ-Т. К., рег.№*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Плевен, като погасени по давност, ведно със 1 законните последици от това.

Осъдил на основание чл.78 ГПК А. Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София 1404, р-н Триадица, бул.“България” №81 В, ап.3, представлявано от Х. М. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*************, направените разноски по делото в размер на 450лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.

София 1404, които чрез юрк. Б. Т. го обжалват изцяло в законния срок.

Твърдят, че неправилно съда е приел, че задължението на ищеца е погасено по давност.

Посочват, че са правоприемник на кредитора по сключеният на 13.10.2008г. Договор за потребителски кредит № 30990813497, сключен между Ц. Г. Ц. с ЕГН ********** и „Ти Би Ай Кредит“ЕАД /настоящо РАЙВЪЛ ЕУ и предходно наименование „Транзит Юръп“ ЕАД/, съгласно Договор за цесия, подписан на 23.02.2015г. и представен по делото.

Навеждат доводи относно възраженията и направените от страна на ищеца твърдения за настъпила погасителна давност на вземането за посочените в изпълнителния лист суми, на основание на който е образувано първото по ред изпълнително дело срещу длъжника – изпълнително дело № 2030/2013г. по описа на ЧСИ К. П., с рег.№ *** при КЧСИ и район на действие района на Софийски градски съд, че с издаването на изпълнителния лист за вземането, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, а с образуването на изп. дело № 2030/2013г. по описа на ЧСИ К. П., давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно ППВС № 3/1980г.

На следващо място от въззивното Дружество твърдят, че съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр. о., извършената с т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на Постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство погасителната давност не е текла. Следователно от 2013г. до 26.06.2015г.

2 погасителната давност е спряла да тече.

Навеждат се доводи, че на основание т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК след 26.06.2015г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС на РБ - съгласно чл.116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Посочва се в жалбата също, че съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а по този изпълнителен лист са образувани ИД 301/2020г. и ИД 137/2024г по описа на ЧСИ Т. К. с рег.№ *** при КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – Плевен, действията по които на свой ред също са прекъснали давностния срок.

От Дружеството посочват, че са искани извършването на множество действия по събиране на вземането им и такива действия са предприемани от ЧСИ Т. К. с рег.№ *** при КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – Плевен по изпълнителните дела, с които многократно е прекъсвана давността.

Във връзка с наведените възражения за настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, въззивното Дружество твърди, че перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия /резултатни или безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок – цитират съдебна практика.

Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС и да постанови решение по същество на спора, с което да отхвърли като неоснователен предявеният срещу тях иск по чл.439, ал.1 от ГПК, като им присъди разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Ц. Г. Ц. от гр.Плевен, ЕГН ********** чрез адв.Д.

3

Д., депозира в срок Отговор на въззивната жалба, в който твърди, че доводите на въззивника, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, са неоснователни.

На 26.02.2020г. е образувано изпълнително дело №

20208150400301/2020г. по описа на ЧСИ Т. К. с рег.№ *** при КЧСИ и с район действие района на Плевенски окръжен съд с взискател ЕООД и на основание изпълнителен лист от 05.04.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 27.10.2010г. по ч.гр.д. № 6952/2010г. по описа на ПлРС, а на 24.03.2023г. изпълнителното дело е било прекратено на основание настъпила перемпция.

На 12.02.2024г. на основание същият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20248150400137/2024г. по описа на ЧСИ Т. К. с рег.№ *** при КЧСИ и с район действие района на Плевенски окръжен съд с взискател въззивното Дружество, по което дело на въззиваемата страна е връчена Покана за доброволно изпълнение на дата 13.03.2024г.

Във връзка с горните съображения, въззиваемата страна навежда доводи, че от 05.04.2013г. /датата на издаване на изпълнителният лист/ до 26.02.2020г.

/датата на образуване на изпълнително дело 301/2020г. по описа на ЧСИ Т. К./, са изтекли повече от пет години, поради което и на основание чл.110 от ЗЗД, вземането на издаденият изпълнителен лист е погасено по давност и не се дължи изпълнение на същото това вземане.

Подробни съображения излага в писмени бележки, в които отново застъпва становището, че жалбата е неоснователна, моли съда да постанови решение, с което да потвърди съдебния акт и да му присъди разноски за ОС Плевен.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е уважил иска като основателен, ПлРС намерил че против Ц. Г. Ц. е издаден изпълнителен лист на 4

05.04.2013г. по частно гражданско дело № 6952 / 2010г. по описа на Районен съд-Плевен въз основа на Заповед за изпълнение от 27.10.2010г.

На база гореописания изпълнителен лист на 26.02.2020година е образувано изпълнително дело №20208150400301/2020г. по описа на ЧСИ-Т.

К., рег.№*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Плевен, с взискател А. Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133.

Приел, че на 24.03.2023г. на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.

На 12.02.2024г. на база гореописания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20248150400137/2024г. по описа на ЧСИ-Т. К., рег.№*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Плевен, с взискател А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133.

На длъжника Ц. Г. Ц. на 13.03.2024г. е връчена Покана за доброволно изпълнение, към която е приложен изпълнителен лист от 05.04.2013г., издаден по частно гражданско дело № 6952/2010г. по описа на Районен съд-Плевен въз основа на Заповед за изпълнение от 27.10.2010 г. за следните суми: 594,56лв. главница по Договор за потребителски кредит от 13.10.2008г., лихва в размер на 52,34лв. за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г., лихва/обезщетение за забава/ в размер на 6,80лв. за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 25лв. разноски по делото, сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Приел също така, че в чл.110 от ЗЗД е посочена общата давност, която е 5 години. С изтичането на пет години се погасяват всички вземания, за които в Закона не е предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг).

От 05.04.2013г., когато е издаден изпълнителният лист по частно гражданско дело №6952/2010г. по описа на Районен съд-Плевен до 26.02.2020г., когато е образувано изпълнително дело №20208150400301/2020г. по описа на ЧСИ-Т. К., рег.№*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съдПлевен, са изтекли повече от пет години, поради което и на основание чл.110 от ЗЗД намерил, че вземането по издадения Изпълнителен лист е погасено по давност и същото не се дължи.

Вземането по изпълнителен лист, издаден на 05.04.2013г. по частно 5 гражданско дело №6952/2010г. по описа на Районен съд-Плевен, е погасено по давност, поради което за ищеца е налице правен интерес за завеждане на настоящия иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата по изпълнителния лист, за която му е връчена Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело

№20248150400137/2024г. по описа на ЧСИ-Т. К.. рег.№*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Плевен.

Тези изводи на ПлРС не се приемат от настоящия състав на решаващия съд. Направени са без съдът да е отчел образуваното на 16.05.2013г. при ЧСИ К. П., с рег.№ *** при КЧСИ и район на действие района на Софийски градски съд изп. дело № 2030/2013г. по същия ИЛ и същите страни, както и без отчитане действието на две ТРОСГТК на ВКС на РБ, чието приложение дава отговор на спроните по настоящото дело въпроси – ТРОСГТК № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. и ТРОСГТК № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакванията на жалбоподателя съдът приема за основателни.

В заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но според действащия ГПК Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания.

Затова разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда. Несъмнено изтичането на давността е факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, т.е. в случая след влизане в сила на Заповедта за изпълнение, която е по чл.410 ГПК и това е станало преди издаване на ИЛ от 05.04.2013г.