Решение № 117 от 22.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 62/2023
- Вид
- Решение № 117
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
РЕШЕНИЕ
№ 117 гр. Велико Търново, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. С.А като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500062 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260014/21.11.2022 г. по гр. д. № 862/2020 г. Окръжен съд Плевен е отхвърлил предявения от С. Е. Н. иск против УМБАЛ „Света Марина“ ООД, гр. Плевен, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено в периода на проведено лечение от 17.07.2017 г. до 21.07.2017 г. и следоперативния период до 05.09.2017 г., изразяващо се в противоправни действия на служители на ответника, довели до увреждане на здравето на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г. до окончателното й заплащане, с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 09.04.2020 г. на обявеното за страната извънредно положение.
С решението е отхвърлен предявеният иск от С. Е. Н. против УМБАЛ „Света Марина“ ООД, гр. Плевен за сумата от 2551 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото непозволено 1 увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 02.11.2020 г. до окончателното й заплащане. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. Е. Н., като решението се обжалва изцяло. Според жалбоподателката от събраните по делото доказателства се установява проведеното непълно, неправилно и недостатъчно лечение на ищцата в ответната болница. Лекуващият персонал не е поставил правилна диагноза, пропуснал е да установи наличието на извънматочна бременност и е извършил операция за отстраняване на киста на десния яйчник, която не е била извършена с нужната грижа и качество на медицинската дейност. Не са предприети всички възможни действия в следоперативния период за предотвратяване на усложнения или своевременното им установяване и лечение. При наличие след операцията на персистиращи болки и индикация за предразположение на ищцата към усложнения, д-р Г. е бил длъжен да предприеме възможните превантивни мерки и необходимите изследвания, за да преустанови настъпващото усложнение. От свидетелските показания категорично се установява, че ищцата в следствие на виновното поведение на ответника, изразяващо се в погрешно проведената диагностика и несъответстващото лечение, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес, застрашаване живота й и настъпили трайни увреждания – отстраняване на десния яйчник и дясна маточна тръба. Неправилно съдът не се е съобразил с четирите броя влезли в сила наказателни постановления както против тримата лекари, така и против ответната болница, в които са констатирани пропуски в диагностично-лечебния процес. Не са съобразени и констативните протоколи, издадени от ИА „Медицински одит“ по повод извършената проверка в ответното лечебно заведение. Необосновано са кредитирани показанията на свидетеля д-р А. Л. относно констатацията му за липса на бременност.
Свидетелят сочи, че не са правени изследвания за бременност, т.е. не са били направени всички необходими прегледи и изследвания с цел поставянето на правилна диагноза. Неговите показания, освен че са заинтересовани, не са анализирани и съпоставени с останалите доказателства и най-вече наказателните постановления. Същевременно, показанията на разпитаните свидетели на страната на ищцата са обективни, преки и последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради което 2 неправилно не са кредитирани от решаващия състав. Неправилно е кредитирано заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза в частта, в която то заключава, че бременността е била в ампуларната /най-широката/ част на маточната тръба и е можело да се развива, без да се установи поне до 5-6 гестационна седмица. Неправилно е кредитирана експертизата и в частта, в която вещото лице заключава, че между първата операция за отстраняване на киста при ответника и втората операция в МБАЛ Кюстендил по повод тубарна руптура, няма връзка, тъй като тубарната бременност не е можело да бъде установена чрез лапароскопия, както и в частта, в която вещото лице сочи, че може да се предположи, че към 18-19.07.2017 г. бременността на ищцата е към 5 гестационна седмица. Този извод противоречи на влезлите в сила констатации на ИА „Медицински одит“ в наказателните постановления и констативни протоколи. Факт е, че не е направен тест за бременност, а е могло и съгласно добрата медицинска практика е трябвало да бъде направен, като в тази връзка са и констатираните нарушения. Оспорва се изводът на съда, че към датата на операцията бременността е била в 4 – 5 гестационна седмица, като според разпоредбата на пар. 1, т. 22 от ДР на утвърдения Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ и утвърдения метод за определяне гестационната възраст на зародиша, към датата на операцията при ответника ищцата е била в 8 гестационна седмица. В мотивите си съдът сочи, че при проверката от ИА „Медицински одит“ не се установяват констатирани нарушения на лечебно-диагностичния процес, с изключение на липсващи декларации и заявления, нямащи пряко отношение към спора. Според жалбоподателката, липсата на пълната изискуема документация сочи, че медицинските грижи за ищцата са били непълни и недостатъчни. Оспорва се изводът на съда, че по делото липсват доказателства, че към датата на приема в ответното лечебно заведение, ищцата е съобщила за вагинално кървене или наличие на болки, поради което липсва задължение за лекуващите лекари да извършат хормонален тест за бременност. При посочените оплаквания и клиничната картина е могло и е трябвало да се приложат всички възможни диагностични методи, за да се изключи бременност, включително и с тест, което не е направено. Съдът е игнорирал поведението на ответника при контролния преглед на ищцата на 18.08.2017 г., когато също е могло да се констатира извънматочна бременност, и като не е сторил това, ответникът с 3 бездействието си е причинил процесните вреди. Изразено е несъгласие с извода, че не се доказва некачествено извършване на оперативната интервенция, респ. наличие на неотстранена част от кистата на десния яйчник на ищцата. Този извод противоречи на констатациите на ИА „Медицински одит“ и на болницата в Кюстендил. Обжалваното решение е необосновано, немотивирано, с превратно и неправилно тълкуване на събраните доказателства, без произнасяне по всичките твърдения и възражения на страните.
Моли съда да отмени изцяло постановеното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна УМБАЛ „Света Марина Плевен” ООД е депозирала отговор, с който се оспорва въззивната жалба на Н.. Излага се, че преди извършване на лапароскопската операция за отстраняване на кистата на яйчника на ищцата са били направени всичките необходими изследвания, които биха дали информация за евентуално наличие на бременност, включително и лапароскопско изследване, което е найпрецизния и съвременен метод за изследване на бременност. При евентуална бременност в начален етап, поради малките размери на зародиша и плодния сак, маточните тръби могат да бъдат непроменени по вид и размер, и да няма никакви видими външни белези за наличие на извънматочна бременност. С оглед на това, че бременността е била неразстроена и в начален етап, не е имало никакъв начин и възможност да бъде открита. Вещото лице е направило извода си относно гестационната седмица на плода на базата на единствения и абсолютно сигурен критерий, а именно медицинската документация от операцията, направена на ищцата в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД, гр. Кюстендил. Там е посочено, че отстраненият плод е бил в 12 г.с. и на база ретроспективен анализ на броя на гестационните седмици назад, експертът е заключил, че към датата на лапароскопската операция бременността на Н. е била в 5 г.с. Обстоятелството, че Н. е била в аменорея от 25.05.2017 г. също не е сигурен критерий за наличие на бременност.
Аменореята може да се дължи на различни фактори, включително и на наличие на персистираща киста в яйчника, каквато е установена в случая.
Хормоналното изследване ЧХГ не дава сигурност в информацията. Ищцата не е положила дължимата грижа за проследяване на собственото си 4 здравословно състояние след операцията в УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД. Няма доказателства тя да е представила епикризата на лекуващия си лекар и да е извършила 2 контролни прегледа в рамките на 30 дни след операцията. В констативния протокол на ИА „Медицински одит“ е отразено, че на 28.08.2017 г. Н. е посетила консултативен АГО кабинет, но е отказала преглед и трансвагинална ехография, при какъвто преглед е щяла да бъде открита извънматочната й бременност и съответно се предприеме лечение, за да се избегне тубарната руптура и операцията по спешност. Споделя се изводът на съда, че не е налице причинно-следствена връзка между операцията за отстраняване на дермоидната киста на десния яйчник, извършена в УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД на 19.07.2017 г. и операцията, извършена в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД, гр. Кюстендил на 05.09.2017 г. Според вещото лице, втората операция е била неизбежна, независимо от първата, но се е забавила, което е наложило нейното извършване при условията на спешност и остра кръвозагуба. Според вещото лице, при операцията, извършена в лечебното заведение в гр. Кюстендил, десният яйчник е можело да бъде спасен, а независимо дали втората операция е по повод тубарен аборт или тубарна руптура, дясната маточна тръба е щяло да бъде отстранена. Не са налице твърдяните нарушения от първоинстанционния съд при постановяването на решението.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
5
Окръжен съд Плевен е сезиран с искова молба от С. Е. Н. против УМБАЛ „Света Марина” ООД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50000 лв. за настъпило трайно и невъзвратимо увреждане на здравословното състояние на ищцата при ненавременно и неадекватно оказана медицинска помощ при хирургично лечение на 19.07.2017 г. и постоперативно наблюдение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата 757,56 лв. – мораторна лихва от 02.11.2017 г. /три години преди депозиране на исковата молба/ до деня, предхождащ исковата молба, както и за заплащане на сумата 2551 лв. – имуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Изложени са обстоятелства, че на 27.06.2017 г. отишла на профилактичен преглед при гинеколог в гр. Кюстендил, без да има сериозни оплаквания за здравословен проблем, на който преглед било установено, че има киста на десния яйчник с диаметър 7 см. При повторен преглед в гр.
София на 06.07.2017 г. потвърдили наличието на киста, отстранима само с отворена операция. На 17.07.2017 г. тя отишла на преглед в УМБАЛ „Света Марина“ ООД, гр. Плевен, където била прегледана от проф. д-р Г. Г., на когото обяснила, че правят опити за забременяване със съпруга си, че последният й цикъл бил на 25.05.2017 г. Било потвърдено, че се касае за киста на десния яйчник, която следва да се оперира, както и липсата на бременност.