Определение № 4035 от 04.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4035 гр. София, 04.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002100160 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. М. Р. , представляван от адвокат Б., срещу решение № 208 от 24.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 14/2024 г. по описа на Окръжен съд- Монтана, с което е отменено решение № 478/23.10.2023 г. на Районен съд-Монтана , постановено по гр.дело № 2853 / 2022 г. в обжалваната част, с която е допусната до делба сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на сградата- [населено място], [улица] , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при квоти на съсобственост по 1/6 ид.ч. за В. Д. Н., Д. Й. М. и М. Й. М. и 3/6 ид.ч. за Б. М.

Р. и в частта, с която съдът е отменил частично, на осн. чл. 537, ал.2, изр. второ от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 157, том VI, рег.

№ 8454, дело № 624, по описа на Нотариус Валерия Тодорова, с който В. Д. Н. е призната за собственик на сграда с идентификатор *** за повече от 1/6 ид.ч. от имота, като вместо това съдът е отхвърлил иска за делба на описаната сграда.

Касационният жалбоподател Б. М. Р., представляван от адв. Б., моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Монтана до касация, като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

1

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като сграда с идентификатор *** е допусната до делба и в тази част решението на съда е влязло в сила. В тази сграда е включена част от старата постройка в имота.

Според жалбоподателя , след като за част от старата сграда е влязло в сила решение, че е съсобствена и същата е допусната до делба, като изследва въпроса за собствеността на източната постройка, въззивният съд се произнася по въпрос, който вече е разрешен със сила на пресъдено нещо.

Според касатора въззивният съд е следвало да съобрази влязлото в сила решение и да приеме, че източната пристройка е съсобствена на страните, при същото съотношение, което е установено за старата къща. Поддържа по същество, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е тълкувал сделката по покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №13 от 18.10.1994 г. и неправилно е приложил чл.20 от ЗЗД. Поддържа още, че източната пристройка, която според страната е предмет на сделката по нотариален акт от 1994 г., не е самостоятелен обект на право на собственост, поради което договорът за покупко-продажба е частично нищожен.Счита, че в нарушение на процесуалния закон съдът не се е произнесъл по това възражение на страната. Поддържа, че източната пристройка следва да бъде допусната до делба като съсобствена между страните при квотите на съсобственост, при които е допусната до делба съществуващата жилищна сграда, тъй като е прикрепена към нея като към главна вещ. Поддържа, че съдът е бил длъжен да се произнесе в мотивите си по възражението за нищожност, дори и да не е бил сезиран с него надлежно по аргумент от ТР № 1/2022 г. по т.д. 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва изводите на въззивната инстанция за придобиване на имота по давност като неправилни и в противоречие с ТР № 1/2012 г. по т.д. 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че съдът не е мотивирал откога в полза на ищците тече давност и с какви действия са демонстрирали своето владение спрямо своя сънаследник. Поддържа още, че ищците се позовават на собственост по силата на покупко-продажба, поради което е недопустимо да твърдят и второ придобивно основание. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е изложил мотиви защо не приема заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Поддържа още, че решението е необосновано.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят 2 сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на решението до касация. Счита, че решението е недопустимо, поради несъобразена СПН. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Представлява ли нарушение на материалноправна разпоредба - чл. 20 ЗЗД, обстоятелството, че при тълкуване на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, съдът не анализира съществените елементи на договора и уговорките на страните, а единствено несъществените такива, какъвто е приложен документ - скица, при изповядване на сделката?

Поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 482/30.05.2012 г. по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, решение № 1597 от 08.01 1997 г., V г о. на ВС, решение №60080 от 13.09 2021 г. по гр. д № 4724 / 2019 г. на Върховен касационен съд.

Касаторът поддържа, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор като се държи сметка за целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В настоящето производство един от спорните въпроси бил за предмета на сделката, обективирана в нотариален акт от 1994 г. , а въззивният съд изобщо не подложил на тълкуване волята на страните и в частност уговорките на страните по отношение на предмета на договора. Въззивният съд обърнал внимание само на един документ – скица, представена при изповядване на сделката.

2.Предвид правната възможност на въззивния съд да не възприеме заключението на вещото лице по приета съдебна експертиза, длъжен ли е съдът да мотивира преценката си и да изложи причините, поради които отхвърля заключението?

Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 50062 от 21.06 2023 г. по гр. д № 3284 / 2022 г. на ВКС, II г.о. , решение № 50065 от 16 05.2023 г. по гр. д. № 2337/2022 г. на ВКС. ІІІ г.о. , решение № 24 от 23.04 2020 г. по т. д № 437 / 2019 г. на ВКС I ТО; решение № 58 от 13.02 2012 г. по гр д. № 408/2010 г. на Върховен касационен съд.

Според касатора, практиката на ВКС изисква заключението на експертизата 3 да се преценява съобразно всички доказателства по делото. Ако не кредитира заключението, съдът трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до своите изводи, като това следва да става чрез ясни, разбираеми и непротиворечиви обяснения и мотиви, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните. Жалбоподателят поддържа, че по настоящото дело съдът лаконично е отхвърлил заключението на вещото лице, без да сочи начина, по който формира своите изводи.

3.Допустимо ли е страната, която твърди, че е собственик на недвижимия имот на основание покупко - продажба, чрез възражение да въвежда второ основание, на което счита, че е придобила същия този имот и съдът да признава страната за собственик и на двете придобивни основания?

Твърди, че съдебният състав се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение № 172 от 12.10.2016 г. по гр.д. № 1424/2016 г. на ВКС, решение № 159 от 01.07.2014 г. по гр.д. № 1435/2014 г. на ВКС, решение № 50160 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 504 / 2022 г. на Върховен касационен съд.

Съдебната практика единодушно приема, че правото на собственост върху дадена вещ може да бъде придобита по давност само когато същото право не е придобито вече по друг начин.

Твърди още, че решението е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, в частта, в която се приема, че процесният имот е придобит от ищците по давност.

Твърди и противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение N 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

В общ писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация В. Д.

Н., Д. Й. М. и М. Й. М., представлявани от адвокат Б., поддържат, че не следва обжалваното решение да се допуска до касация, че касационната жалба е неоснователна, а решението- правилно. Ответниците оспорват въззивното решение да е недопустимо, поради наличие на сила на пресъдено нещо.

Поддържат, че съдът правилно, подробно е тълкувал волята на страните по договора за покупко- продажба. Поддържат, че съдът е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, както и че решението не противоречи на цитираните от жалбоподателя тълкувателни решения. Молят решението на Окръжен съд- Монтана да не бъде допускано до касация. Претендират направените по делото разноски.

4

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима за разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Районен съд –Монтана е бил сезиран с искова молба от В. Д. Н., Д. Й. М. и М.

Й. М. против Б. М. Р. за делба за описано имущество, останало в тяхна съсобственост по наследство от М. М. Р..

Ищците са заявили , че са съсобственици с ответника на имоти , представляващи

1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***- апартамент в [населено място]

2. урегулиран поземлен имот № ***, планоснимачен № *** в квартал ***, по плана на [населено място]

3. урегулиран поземлен имот № ***, планоснимачен № *** , в квартал ***, по плана на [населено място], ЕКАТТЕ ***, [община]

4. поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с адрес [населено място], ул.,,В. Т." №21 , целият с площ 393 кв.м.

5. сграда с идентификатор *** в [населено място], разположена в имота , описан в т.4

6. сграда с идентификатор *** в [населено място],застроена в имота описан в т.4 , с площ 71 кв.м., с предназначение жилищна сграда-еднофамилна.

Твърдяли са, че съгласно Нотариален акт № 13, том V, дело 1436 от 1994 г. на Районен съд- Монтана наследодателката М. М. Р. е продала на В. Д. Н.

100/385 идеални части от дворно място, образуващо имот пл. №***, включен в парцел ***, квартал *** по регулационния план на [населено място], сега поземлен имот с идентификатор ***, заедно с югоизточната част от находящата се в същия имот масивна жилищна сграда, която е обособена като самостоятелно жилище с площ от 38,84 кв.м. Също така са твърдяли, че имот – сграда с идентификатор ***, застроена в същият имот по т.4 с площ от 68 кв.м е тяхна индивидуална собственост и не подлежи на делба.

5

Ответникът не е оспорил иска за делба, но е поискал до делба да бъде допуснат и имота с идентификатор *** и той е бил включен в делбената маса от съда като имот № 7.

С писмените си бележки ответникът е навел възражение за частична нищожност на нотариален акт № 13 от 18.10.1994г, поради невъзможност на предмета, в частта, с която М. Р. прехвърля на В. Н. югоизточната част от находящата се в имота масивна жилищна сграда.

Районният съд допуска до делба всички седем имота, като е приел, че нотариалният акт от 1994 г. е нищожен и че източната пристройка не представлява самостоятелен обект на права .

Решението на Районен съд- Монтана е обжалвано от В. Д. Н., Д. Й. М. и М. Й.

М. само в частта, касаеща имот №***- сграда с идентификатор ***.

Въззивният съд е посочил в своето решение, че не възприема извода на районния съд, че нотариален акт № 157, том VI, рег. № 8454, дело № 624, по описа на Нотариус Валерия Тодорова, с който е прехвърлена собствеността върху югоизточната част от сграда, има невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД , поради което сделката е нищожна.