Решение № 98 от 26.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Кърджали, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20265100600135 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А. С. Х. от гр.К. против протоколно определение рег. № 37/16.02.2026 г., с което е прекратено производството по НЧХД № 38/2025 година по описа на Районен съд Момчилград.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В случая съдът преценил, че частната тъжба не отговаря на визираното в чл.81, ал.3 от НПК, а именно, че тъжбата следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършеното престъпление или от деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Счита, че посоченото протоколно определение не е съобразено с вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК и поконкретно, че преклузивния шестмесечен срок по чл.81 ал. 3 НПК е изтекъл на 23.01.2025 г., независимо, че по повод на подадената от А. Х. жалба до РП - К. за търсене на отговорност от подсъдимия била извършвана проверка, последвана от отказ да се образува досъдебно производство. Тъжба вх. № 578 от 27.02.2025 г., по която било образувано НЧХД № 38/2025 г. по описа на 1

Районен съд – Момчилград била постъпила на 27.02.2025 г., когато вече, според съда е изтекъл предвидения от закона срок. Счита, че този извод е неправилен. Обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивния шестмесечен срок, в който следва да се подаде тъжба за преследване на престъпление от частен характер, било не само деня на узнаване за извършване на престъпление, но и датата на последното произнасяне на прокурора. В случая разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НПК била тълкувана неправилно, като било прието, че времето, през което прокуратурата се е произнасяла по образуваната преписка, се включва в шестмесечния срок, тъй като досъдебно производство не било образувано.

Сочи, че от гражданите не можело да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно било те да сезират компетентен орган, който може да прецени дали се касае до престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. В случая след като прокуратурата е преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство от този момент за пострадалия започвал да тече преклузивния срок по чл. 81, ал.3 НПК. В този с м и с ъ л била и константната и непротиворечива съдебна практика обективирана в множество Решения, като например: Решение № 315 от 23.06.2010 г. по н.д. № 257/ 2010 г. на ВКС, III HO; Решение № 50 от 15.04.2016 г. по н.д. № 21/2016 г. на ВКС, III НО; Решение № 1 от 09.02.2010 г. по н.д. № 673/ 2009 г. на ВКС; Решение № 579 от 14.05.2014 г. по н.д. № 798 / 2015 г. на СГС; Решение от 29.12.2011 г. по ВНЧД № 331/2011 г. на ОС-Видин;

Решение № 113 от 15.06.2011 г. по н.д. № 1138 / 2011 г. на ОС-Стара Загора;

Решение № 83 от 15.03.2018 г. по ВНЧД № 1544 / 2017 г. на ОС-Варна;

Решение по н.д. № 206/2016 г. на ОС-Бургас, както и много други.

Цитираната норма на чл. 81, ал.3 от НПК изрично урежда ла две отделни хипотези, установяващи началната дата на шестмесечния срок за подаване на тъжбата - Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Вярно било, че в конкретния случай се касаело за прокурорски акт за отказ да се образува наказателно производство от общ характер на обсъжданото основание, а не на постановление за спиране или прекратяване на наказателно производство, но 2 със самото сезиране на районната прокуратура за извършеното спрямо жалбодателя престъпно посегателство, и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, то той бил запазил срока за подаване на тъжба.

Моли, да се постанови съдебен акт, с който да се отмени атакуваното Протоколно Определение №37 от 16.02.2026 г., постановено по НЧХД № 38/2025 г. по описа на Районен съд - Момчилград и делото д а с е върне на същия съд за разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание жалбодателят лично поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли същата да бъде уважена.

Ответника по тъжбата, съответно по жалбата – подсъдимият С. Р. М., лично и чрез защитника си – адв.Е. П. от АК – К., считат жалбата за неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд - Момчилград за правилно и законосъобразно, поради което и молят да се потвърди.

Защитника счита, че шестмесечният срок за подаване на частна тъжба не започва да тече от датата на постановяване на отказ на прокуратурата да образува досъдебно производство, а само от изрично посочения в закона акт съобщение за спиране на наказателно производство. Разпоредбите на наказателният закон, в случая наказателно-процесуалния кодекс, не можели да бъдат тълкувани разширително, тъй като при едно буквално тълкуване на закона, на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК ставало ясно, че тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. При една ясна и недвусмислена законова норма, не било допустимо каквото и да е разширително тълкуване. Различна била правната природа на отказа и спирането, на постановленията за отказ и спиране. Счита, че в случая правилно съдът е прекратил НЧХД, което е образувано по тъжба на пострадалия, тъй като в случая имало отказ на прокуратурата. Сочи, че са й известни някои решения на съдилища, които приравнява ли отказа за образуване на досъдебно производство на налично досъдебно производство, но това било разширено тълкуване и двата института били изрично уредени.

Ако законодателят е искал да прирА. отказа на документ, който следва ло да 3 бъде считан за начало на срока за подаване на тъжба, това щяло да бъде упоменато изрично в текста на закона. Моли, да се има предвид Определение № 4281/15.12.2025 г. по ВЧНД № 8190/2025 г. на СГС, който излагал съображения защо отказът не може да бъде приравнен на прекратено и спряно досъдебно производство. Моли за решение в този смисъл.

Въззивният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното определение, констатира следното:

На 27.02.2025 година с вх. № 578 в Районен съд- Момчилград е постъпила тъжба от А. С. Х. от гр.К. против С. Р. М. от с.Г., общ.М. за извършено от последния престъпление на 23.07.2024 г., подробно описано, като е било образувано наказателно дело от частен характер № 38/2025 г. по описа на съда.

Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като неколкократно е отлагано по различни причини.

На 19.01.2026 г. с протокол за избор на съдия-докладчик делото е преразпределено на нов съдия-докладчик, като след изискване на прокурорска преписка с вх. № 2227/2025 г. по описа на ТО – Момчилград при РП – Кърджали, съдът на проведеното на 16.02.2026 г. публично съдебно заседание е прекратил наказателното производство по НЧХД № 38/2025 г. по описа на РС – Момчилград.

Първоинстанционният съд е приел, че от приложената прокурорската преписка се установява, че същата била образувана за установяване дали има извършено престъпление по чл.144, ал.2 във вр.с ал.1, чл.146, ал.1 и чл.147, ал.1 от НК, а именно за това, че на 23.07.2024 г., около 13.30 часа в гр.М., на ул.“К.“, пред банка „О.“ АД, се намирал служителя на РУ М., ******** К. М. и Ш. И., които чакали А. Х. да излезе от банковия клон. До М. И. спрял с лекия си автомобил „Ш.“, С. Р. М. и попитал колегите на А. Х., като подметнал, че той станал причина за намерените наркотични вещества в имота на М. по воденото срещу последния досъдебно производство. Съдът е посочил, че по така образуваната прокурорска преписка с Постановление от 02.09.2024 г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като прокурорът стигнал до извода, че няма извършено престъпление от общ характер. Съдът е посочил също, че няма доказателства кога било връчено така посоченото постановление за отказ да се образува досъдебно 4 производство.

Според районния съд, в случая не била приложима хипотезата на чл.25, ал.1, т.6 от НПК, а именно: когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, същото се спира и съответно се дава шестмесечен срок за подаване на частна тъжба.

В случая, частната тъжба била постъпила в съда на 27.02.2025 г. с повдигнато обвинение за това, че на: 23.07.2024 г. в гр.М., общ.М., обл. К., подсъдимият С. Р. А. е разгласил позорно обстоятелство спрямо частния тъжител и му е приписал престъпление, а именно: че е употребявал наркотици и държал високорискови наркотични вещества „носил тасове кокаин“ и разпространявал високорискови наркотични вещества „продавал наркотици“.

Според съда, частната тъжба не отговаряла на визираното в чл.81, ал.3 от НПК, а именно, че тъжбата следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършеното престъпление или от деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Съдът е приел, че на основание чл.289, ал.1 във връзка с чл.24, ал.5, т.2 от НПК наказателното производство следва да бъде прекратено, поради което и е постановил прекратяването му.

При тези данни, въззивният съд счита, че въззивината жалба е основателна.

От приложените по делото доказателствени източници се установява следната фактология относима към поставения от жалбодателя въпрос:

В РП – Кърджали, ТО – Момчилград по подадена жалба от А. С. Х. е била извършена проверка по преписка № 2227/2024 г. по описа на същата прокуратура. В жалбата на А. Х. е описано, съответно проверката е следвало да установи, дали спрямо жалбодателя има извършени престъпления от общ характер от страна на С. Р. М. на 23.07.2024 г., в гр. М., на ул. "К.". По така образуваната прокурорска преписка, с Постановление от 02.09.2024 г. е било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като прокурорът стигнал до извода, че няма извършено престъпление от общ характер. По делото няма данни, кога това Постановление е било връчено на жалбодателя.

Във въззивната жалба тъжителя/жалбодател твърди, че е бил уведомен за същото, макар и без да сочи конкретна дата, на която това е 5 станало. Именно след уведомяването на постановлението за отказ да се образува наказателно производство, жалбодателят депозирал тъжба с Вх.

№578 от 27.02.2025 г. пред РС - Момчилград, с която повдигнал обвинение за това, че на 23.07.2024 г. в гр. М., общ. М., обл. К., подсъдимият С. Р. М. е разгласил позорно обстоятелство спрямо него и му е приписал престъпление, а именно че употребява наркотици и държа високорискови наркотични вещества, както, и че разпространявал високорискови наркотични вещества.

Поставеният за разрешаване от настоящия състав спор е от кога възниква възможността за А. Х. да осъществи правата си по сезиране на компетентния съд с частна тъжба за твърдените спрямо него посегателства.

Действащата правна уредба в чл.81, ал.3 от НПК визира шестмесечен срок за депозиране на частната тъжба от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

След извършената проверка по пр.преписка 2227/2024 г. по повод подадената от А. Х. жалба с оплакване, че спрямо него са били извършени престъпления от общ характер от страна на С. Р. М., прокурора при РПКърджали, ТО- Момчилград, с Постановление от 02.09.2024 г. е постановил отказ от образуване на досъдебно производство, преценявайки, че осъщественото не съставлява престъпление от общ характер. В постановлението е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.161 от НК, престъпленията по чл.146, ал.1 от НК – обида и по чл.147, ал.1 от НК – клевета, са от частно-правен характер и се възбуждат по тъжба на пострадалия, подадена пред Районен съд - Момчилград.