Определение № 463 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500421 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. ***, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Б.Д., против Разпореждане № 1533 от 15.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 185/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. Г. Н..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че пакетът от допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за сключване на договора за заем и/или получаване на заема, а допълнителните услуги се отличават от дейностите по одобрение/усвояване на кредита, извънсъдебно събиране, изпращане на напомнителни писма и други. Счита се, че заповедният съд е следвало да отхвърли претенцията за допълнителни услуги и да присъди всички останали заявени суми, тъй като договорът може да се прилага и без неравноправните клаузи, както и че неправилно е приложила разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, аргумент за което може да се открие в Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/2021. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Производството по делото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за 1 събиране на вземания” ЕАД против длъжника А. Г. Н., ЕГН ********** от гр.

К., ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** за заплащане на сумите: 1 000 лева главница, 139,39 лева договорна лихва за периода от 25.02.2024 г. до 25.08.2024 г., 676,90 лева сума за допълнителни услуги за периода от 25.02.2024 г. до 25.08.2024 г., 97,34 лева лихва за забава за периода от 26.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за заем CrediNet № *** и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № ***, сключени на 25.01.2024 г. между „Микро Кредит“ АД и А. Г. Н., вземанията по които са прехвърлени на заявителя по силата на Приложение № 1 от 21.06.2024 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 30.03.2023 г.

С молба от 15.01.2025 г. заявителят е отказал да посочи извършените по договора за кредит плащания, въпреки дадените от заповедния съд указания в тази насока.

С Разпореждане № ***33 от 15.01.2025 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми и за разноските, като се е мотивирал с това, че заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски заем, и съгласно 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора. Приел е, че се касае за предоставен заем от 1 000 лв., платим на 7 вноски при фиксиран ГЛП от 40,48 %, ГПР от 48,90 %, като липсва посочване на методиката за определяне на ГПР и базата, върху която се начислява лихвеният процент, както и не е ясно дали уговорените възнаграждения за допълнителните услуги „Разглеждане до минута“ и „Връщане до 30-дневен срок“ са включени в ГПР. Доколкото не се посочват данни за извършени плащания от заемополучателя и не е заявено да липсват такива, съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница към момента на издаване на заповедта.

Разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за заем, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите.

От съдържанието на процесния договор за заем може да се направи обоснован извод за вероятно наличие на неравноправни клаузи, доколкото не може да се установи дали уговореното между страните възнаграждение за допълнителни услуги „Разглеждане до минута“ и „Връщане до 30-дневен срок“ се съдържа в посочения в договора за кредит размер на ГПР. Това възнаграждение, макар и формално да е включено в отделен договор от 2 договора за кредит, по същество представлява разход, който е свързан с кредита и е предварително известен на кредитора, с оглед на което следва да намери отражение в ГПР. Неяснотата относно размера на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнение, респективно неизпълнение на задълженията по договора. Последното представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК.

При констатиране на вероятност за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, освен за чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, като бъдат приспаднати извършените плащания. Когато обаче липсват данни какво е платено по договора, въпреки изричните указания, дадени на заявителя от заповедния съд, за последния остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Заповедният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № ***33 от 15.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 185/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3