Решение № 2516 от 03.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2516 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Д. при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Д. Гражданско дело №

20243110105978 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, срещу И. Д. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2222,21 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит № 406332 от 10.10.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 329,87 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на кредит № 406332 от 10.10.2022 г. за периода от 09.11.2022 г. до 07.07.2023 г.; сумата от 133,63 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за предоставяне на кредит № 406332 от 10.10.2022 г., начислена за периода от 07.07.2023 г. до 18.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 37/03.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 24/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 10.10.2022 г. между „Изи Финанс“ ЕООД като кредитодател и ответницата И. Д. К. – кредитополучател, по електронен път по силата на ЗПФУР е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 406332, съгласно който кредитодателят предоставил на кредитополучателя 1 сумата от 2500 лева - главница, която кредитополучателят се задължил да върне на 9 броя вноски, първите 8 – в размер на по 277,78 лева, и 9-а, последна вноска, в размер на 277,76 лева, за периода от 09.11.2022 г. до 07.07.2023 г. Подробно е описана процедурата по сключване на договора чрез електронната платформа на кредитора. Твърди, че с оглед извършената от ответницата описана процедура, на същата е отпуснат кредит в размер на 2500 лева чрез „Изи пей“ АД, доколкото това е бил посоченият начин за усвояване на сумата.

Твърди, че от длъжника е погасена главница в размер на 277,79 лева, с което изцяло е погасена вноската за 09.11.2022 г., като от вноската за 09.12.2022 г. била погасена сумата от 0,01 лева. Предвид горното, претендираната главницата в размер на 2222.21 лева е за период от 09.12.2022 г. до 07.07.2023 г. Сочи, че кредитът е падежирал на 07.07.2023 г., като към падежната дата на последната погасителна вноска кредитополучателят е останал задължен за претендираната главница, което обуславя искането на ищеца за заплащане на обезщетение за забава, считано от 07.07.2023 г. до 18.12.2023 г. в размер на 133,63 лева.

По договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,15%. Заявява, че договорната лихва за периода от 10.10.2022 г. до 09.11.2022 г. била погасена, като за периода от 09.11.2022 г. до 07.07.2023 г. била дължима договорна лихва в размер на 329,87 лева.

За претендираните суми било заведено заповедно производство по ч. гр. д № 24/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав, по което била издадена Заповед № 37/03.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради горното за ищеца е възникнал правен интерес да установи вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. К., чрез преупълномощен от назначения й особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва процесния договор да е подписан при условията на ЗПФУР, съответно да е породил действие. Оспорва качеството на електронен документ на представения с исковата молба Договор за кредит. Оспорва И. К. да е адресат на електронното изявление, довело до сключване на договора. Счита, че не е представена достатъчно информация на кредитополучателя по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗПФУР.

Сочи, че няма данни кредиторът да е предоставил стандартен европейски формуляр.

Оспорва реалното изпълнение на договора. Отделно се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита клаузата за неустойка, предвидена в чл. 3, ал. 2 от договора за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът „Изи Финанс” ЕООД не се представлява.

В съдебно заседание ответницата И. Д. К. не се явява лично, представлява се от адв.

Д. Д. от АК – Варна, преупълномощена от назначения особен представител на страната.

Оспорва исковите претенции, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

На основание Разпореждане № 346/03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 24/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 37/03.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил И. Д. К., ЕГН **********, да заплати на заявителя „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, сумите, както следва: 2222,21 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за предоставяне на кредит № 406332 от 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 329,87 лева, представляваща договорна лихва по Договор за предоставяне на кредит № 406332 от 10.10.2022 г. за периода от 09.11.2022 г. до 07.07.2023 г.; сумата от 133,63 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по Договор за предоставяне на кредит № 406332 от 10.10.2022 г., начислена за периода от 07.07.2023 г. до 18.12.2023 г., Издадената заповед е връчена на длъжника И. Д. К. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ищеца.

За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи твърденията си, че при спазване разпоредбите на ЗПФУР между него и ответницата от разстояние е сключен Договор за предоставяне на кредит № 406332/10.10.2022 г., по силата на който на ответницата е предоставена в заем сума в размер на 2500 лева при сочените условия; усвояването на сумата по кредита; размера на претендираните вземания по пера.

Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Ищецът следва да може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор.

В заключението на вещото лице инж. В. Д. по допуснатата съдебна компютърнотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, са проследени детайлно стъпките на ответницата при кандидатстване за процесния кредит чрез уеб сайта на ищцовото дружество – избор на заемната сума и срока за погасяване на същата; предоставяне от страна на дружеството на преддоговорна информация, с която потребителят се запознава чрез кликване върху нея; подаване на декларация за обработка на лични данни; предоставяне на лични данни: три имена, ЕГН, номер и дата на издаване на лична карта, място на раждане, постоянен адрес, месторабота, телефонен номер, електронен адрес – респективно създаване на профил на потребителя; генериране на файл с договора с твърдените по делото параметри и потвърждение от кредитора за одобрение на искания кредит; въвеждане от потребителя на предоставен му код за потвърждение.

Предвид така установеното, съдът приема, че Договор за предоставяне на кредит № 406332/10.10.2022 г. е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПФУР.

3

Видно от същия, договорено между страните е предоставянето в заем на сумата от 2500 лева при следните условия: срок на погасяване – 270 дни, на 9 месечни вноски, фиксиран годишен лихвен процент – 40,15%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%, ГПР – 48,44%, общо дължима сума – 2912,37 лева, краен срок на погасяване – 07.07.2023 г. С чл. 3, ал. 1 от договора потребителят се задължава в срок до 3 дни след сключването му да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за общо дължимата сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора (т.1), или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева, да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат, кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен“, да подпишат договор за поръчителство (т. 2). Съгласно ал. 2 на същия член, при неизпълнение на ал. 1 потребителят дължи неустойка в размер на 942,30 лева. Посочено е, че общо дължимата сума по кредита при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 е 3854,67 лева. В чл. 4, ал. 3 от договора е представен погасителен план в два варианта – при представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 и при непредставяне на такова.

Усвояването на договорената кредитна сума от 2500 лева от ответницата чрез каса на „Изи пей“ АД, за което е съставена разписка № 0700016845699312/ 10.10.2022 г. с основание: договор 406332, се установява от заключението на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като компетентно и обективно.

Установени са със заключението и погасените с плащане от 21.11.2022 г. суми по кредита в общ размер на 532,34 лева, отнесени от кредитора за погасяване на главница в размер на 277,79 лева, договорна лихва в размер на 82,50 лева, неустойка в размер на 157,05 лева и такса просрочие в размер на 15,00 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване съдът следи и служебно.

В тази връзка, неоснователно е възражението на особения представител на ответницата за недействителност на договора за кредит поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно сочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в 4 приложение № 1 начин. Не намира опора в материалите по делото твърдението, че в представения договор липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и кои компоненти точно са включени в него. Както беше посочено по-горе, установява се от заключението по допуснатата съдебна компютърно-техническа експертиза, че генерираният от системата на ищцовото дружество договор - съответно и приет от ответницата чрез въвеждането на предоставения й код, е именно представеният по делото. Видно от чл. 2, т. 5 на същия, ГПР е посочен в процентно изражение – 48,44%, при допускане, че договорът ще е валиден за посочения в него срок и всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Изрично е отразено, че единственият показател, включен при изчисление на ГПР, е възнаградителната лихва по т. 3 от същия член, като методиката на изчисление е по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Дадена е в т. 4 на чл. 2 и общодължимата сума по договора, съответно при предоставено и непредоставено обезпечение. При това положение, съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК да води до недействителност на договора за кредит.