Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1931 от 11.03.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9617/2017
Вид
Решение № 1931
Подписан
11.03.2020
В сила
15.04.2022
Състав
ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал.3 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 11.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на единадесети февруари хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9617/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците А.З.А. и Г.М.Б. твърдят, че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 25.10.2016 г. около 18,30 ч. в с. Тъжа, по ул. Ц.К., е причинена смъртта на А.А.З. – тяхно дете. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на А.Т.Е., като водач на МПС л.а. Фолксваген Транспортер, с ДК № *******чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди от загубата на своето дете, което било само на 5 години, като мъката е непреодолима, загубили смисъл в живота, не празнуват и не се радват на нищо. Твърдят, че макар ответникът Г.Б. да не е припознал дъщеря си, тя е негово дете, отглеждано от двамата ищци като семейство, като от съвместното съжителство двамата ищци имали и други деца. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на А.А.З. възлиза в размер на 220 000лева, като в настоящия процес предявяват частични искове, всеки от тях за по 170 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 04.05.2017 г. до окончателното плащане.

Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ оспорва исковете.

Твърди, че произшествието е настъпило при условията на случайна деяние, евентуално при съпричиняване от страна на пострадалото дете и от неговата майка, която не е упражнила достатъчен родителски контрол. Оспорва ответникът Б. да е легитимиран да получи застрахователно обезщетение. Прави възражение за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите на ППВС № 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно поведението на пострадалия или на лицата под чийто надзор е бил в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 455/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора подсъдимият А.Т.Е. е признат за виновен за това, че на 25.10.2016 г., в с. Тъжа, общ. Павел баня, при управление на лекотоварен автомобил „Фолксваген“, с рег. № *******нарушил правилата на движение, установени в чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал.1 ЗДвП, чл. 40, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП като е извършил маневра на заден ход, без предварително да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението и без да осигури лице, което да сигнализира за опасности и като не е проявил повишена предпазливост към пешеходец дете по непредпазливост е причинил смъртта на А.А.З..

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо в настоящия процес не може да преразгледан въпросът за наличието на случайно деяние като обстоятелство изключващо виновността на дееца. Предвид изложеното на основание чл. 300 от ГПК, съдът намира за установено по делото, обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило процесното ПТП по вина на А.Т.Е., като водач на л.а. „Фолксваген“, с рег. № *******който е нарушил правилата на движение, установени в чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал.1 ЗДвП, чл. 40, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП като е извършил маневра на заден ход, без предварително да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението и без да осигури лице, което да сигнализира за опасности и като не е проявил повишена предпазливост към пешеходец дете по непредпазливост е причинил смъртта на А.А.З..

По възражението на ответника за съпричиняване по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А.Т.Е. иЗ.Х.М., както и първоначална и повторна автотехнически и медицинска експертиза.

Според показанията на свидетеля А.Т.Е., той познава А. и Г., тъй като те са му втори братовчеди и с тях е в добри отношения. Свидетелят сочи, че спрял в махалата буса и след това помолил хората на около да го бутнат, тъй като бусът не можел да запали. Мястото било в циганската махала, на черен път, като около него имало много хора. А.и майка й били на около 5 – 10 м. от буса, седели на една поляна. Той извикал хората да го бутнат, като първоначално бутането било в посока от пред назад за около 2 м., като бутащите били отпред, но и зад буса имало хора. След това започнало бутането напред, като бабата на пострадалото дете, заедно със съпругата на свидетеля и още двама-трима човека бутали зад буса, като много скоро хора започнали да викат, че има нещо под буса.

Свидетелят сочи, че веднага слязъл да види какво става и видял главата на детето пред лява, задна гума, а тялото му било под буса, издърпал го и го подал на майка му, като дишало и му излизала кръв от носа, но не говорело. След това не разбрал какво станало, тъй като веднага викнали линейка и се организирали да го натоварят в кола и да го карат към болница.

Според показанията на свидетелкатаЗ.Х.М., тя познава А. и Г.,*** те са роднини на съпруга й. Свидетелката била на мястото на инцидента, като сочи че това било в махалата и имало много хора. Мъжът й бил в буса, като тя, заедно с други хора бутала отзад, като не изминал и един метър и хора викнали, че има нещо под буса. Погледнали и видели детето. Преди това никой не е видял какво става, тъй като имало много хора. Според свидетелката, когато извадили детето то нямало признаци на живот, подали го на майка му, а тя започнала да реве и крещи.

Обадили се на линийка, а с колата на зетя тръгнали да я пресрещнат, като майката на детето била също в колата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са непосредствени, непротиворечиви и логични.

Според заключението на приетата медицинска експертиза установените при аутопсията и огледа на трупа на А.З. черепно-мозъчна, лицево-челюстна травма и констатациите за вдишана кръв в белите дробове, са довели до бързата, но не веднага, смърт на детето.

Травмите са нанесени с голяма травмираща сила по механизма на притискане на твърди тъпи предмети с неравности, съответстващи на механизма на прегазване и възкачване на гума от бус върху детето.

Според заключението на вещото лице по първоначалната автотехническа експертиза произшествието, съгласно данните от протокола за оглед на местопроизшествие и събраните по делото гласни доказателства е настъпило на здрачаване, при нормална метеорологична видимост, на прав пътен участък, без настилка, с лек наклон.

Според експертизата произшествието е настъпило при движение на процесния товарен автомобил на заден ход, бутан отпред, поради невъзможност двигателят му да бъде приведен в работен режим, като пострадалото дете се е намирало зад автомобила, като автомобилът със задната си част е ударил детето и то е паднало на пътя, след което е преминал върху него, като го е прегазил със задно ляво колело. Според вещото лице, в т.ч. и отговорите му в о.с.з., проведено на 05.07.2019 г., при височина на детето от данните на медицинската експертиза от 91 см. то е било в мъртвата зона на водача на товарния автомобил, който се е движел с около 4 км.ч.

Според заключението на приетата повторна експертиза детето е прегазено при движение на микробуса в посока назад. Детето е блъснато от задна лява част на микробуса, паднало е под него, леко косо, надлъжно, с лице към земята и крака към макробуса, с глава по посока на движението му и към лявата страна на микробуса, затова е прегазена само главата му от вътрешната страна на протектора на задна лява гума. Според вещото лице най-вероятно детето е било с груб и косо, за да падне с лице към земята. Според тази експертиза, с оглед височината на детето, то е било невидимо за водача през огледалата за осигуряване на задно виждане.

Съдът кредитира приетите експертизи, тъй като са обосновани и непротиворечиви, помежду си и с останалия доказателствен материал по делото.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на деликвента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

По възражението на ответника за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал.

2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК /

Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение

№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

В настоящия случай не се установи какво е било поведението на детето непосредствено преди удара. В тази връзка всички свидетели сочат, че е имало голямо струпване на хора, че майката преди удара е била седнала на поляна с детето си на около 4-5 от микробуса, но никой не знае кога и как детето се е озовало зад микробуса. Тук следва да се има предвид, че произшествието е станало до поляна, където е имало голямо струпване на хора, че самият път е необработен, както и че моторното превозно средство не е било със запален двигател и не е имало някаква друга сигнализация, която да указва, че то ще предприеме движение на заден ход. При липса на доказателства за конкретното поведение на пострадалото дете и неговата майка, съдът намира, че не може да се правят изводи за негово поведение или това на родителя му, което да е в причинна връзка с резултата. Предвид изложеното възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на А.А.З., нейна майка е ищцата А.З.А., а баща й е неизвестен. Установяването на произхода от баща става с акт за раждане, с декларация за припознаване или по предвидения в закона съдебен ред, за което липсват доказателства.

Във връзка с материалната легитимация на ищеца Г. М.Б. и претърпените от ищците неимуществени вреди се събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Б.О.И.и О.Я.О..

Според свидетеля Исуф тя е снаха на ищеца Б. и етърва на ищеца А.А.. Свидетелката сочи, че двамата ищци са семейство от 10 години и при това съжителство се е родила А.. Свидетелката сочи, че Г. е баща на А., той издържал семейството, а майката А. се грижела в къщи за децата. Свидетелката сочи, че по техните традиции бащите не припознават децата, но починалото дете казвало на Г. татко и между тях имало обич като баща и дъщеря. Свидетелката сочи, че А. и Г. още скърбят за детето си и редовно ходят на гробища. Според свидетелката ищците имат още четири деца, които си гледат.