Решение № 17 от 12.01.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Б., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря Н. В. Ч. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20251810200675 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Х. Г. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ап. *, обжалвал в законния срок наказателно постановление № */* г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Ю.С. от САК, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – Началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР С., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № 3966015/23.07.2025 г.; Заповед за прилагане на ПАМ № 1316303/23.07.2025 г.,; Заповед за прилагане на ПАМ № 1316304/23.07.2025 г.;

Постановление на РП Б. за прекратяване на наказателно производство; НП № */* г., заповед № 81213-1632/02.12.2021 г., талон за изследване № 260520, справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, Протокол за химическа експертиза № 2025/ХИ-162/23.07.2025 г.; и събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя И. Г., на длъжност “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР С., и свид. Н. С., се установява следната фактическа обстановка:

На 23.07.2025 г. около 00,08 часа, в гр. Б., по ул. „Др Проф. А.З.“ срещу № 50, с посока на движение към ул. „Н.“, свидетелите И. Г. и Н. С. полицейски служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР С., спрели за проверка л.а. „*“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя Х. Г. Д.. При извършената на водача проверка с техническо средство Арлкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ 0052, в 00,08 часа на 23.07.2025 г. се установило, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,43 промила, поради което му издали талон за медицинско изследване на проба кръв № 261520 и 7 броя стикери. За установеното нарушение на водача Д. бил съставен АУАН № 3966015/23.07.2025 г., който нарушителят подписал без възражения. Било образувано Бързо производство № 281/2025 г. по описа на РУ Б., пр.пр. № 1143/2025 г. по описа на РП Б.. Взетите от Х. Д. кръвни проби били предадени за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта в Специализирана химична лаборатория към БНТЛ при ОДМВР С., като извършеното изследване, обективирано в Протокол за извършена експертиза № 2025/ХИ-162 от 23.07.2025 г., показало наличие на етилов алкохол 1,14 промила в кръвта на Х. Д.. Образуваното Бързо производство № 281/2025 г. по описа на РУ Б. било прекратено с Постановление на РП Б. поради липса на престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 343б, ал. 1 НК, но поради осъществен състав на административно нарушение по ЗДвП, материалите били изпратени на компетентния административнонаказващ орган.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно 2 постановление № */* г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 23.07.2025 г., около 00,08 часа, в гр. Б., по ул. „Др Проф. А.З.“ срещу № 50, с посока на движение към ул. „Н.“, управлява л.а. „*“ с рег. № *, собственост на фирма „*“ ЕООД, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно с 1,14 промила, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г. и С., както и всички писмени доказателства.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР С., а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник група ОДМВР С., сектор 3

„Пътна полиция“ , т. е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след обстоен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда общата забрана към субекта -водач на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон - наказва се с "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство", който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и "Глоба" от 1000 лв. Разпоредбата съдържа две алтернативни за административно-санкционно въздействие, степенувани в зависимост от тежестта и съдържателните обективни характеристики на нарушението, с оглед количествената диференциация на установената концентрация на алкохол в кръвта в диапазон от 0, 5 до 0, 8 на хиляда или в диапазон 0, 8 до 1, 2 на хиляда. Следователно санкционния механизъм на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е конструиран от законодателя по метод на въвеждане и отчитане на степента на обществена опасност на възможните форми на неправомерно поведение, при което за довършване на изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно 4 установяването с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта на водача в общ диапазон от 0, 5 до 1, 2 на хиляда. В конкретния случай, както вече бе обсъдено, безспорно се установява на база показанията на актосъствителя и свидетеля С., отговарящи на критериите за пълнота, точност, информативност и тяхната съгласуваност с останалите писмени доказателства, че на процесната дата Х. Д. е управлявал МПС, както и че техническото средство е отчело 1,43 на хиляда / 1,14 на хиляда съгласно Протокол за за извършена експертиза № 2025/ХИ-162 от 23.07.2025 г./, поради което и той безспорно е извършил квалифицираната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП форма на административно нарушение. Свидетелските показания се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а именно от извадката от Протокол за за извършена експертиза № 2025/ХИ-162 от 23.07.2025 г..

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 на същия текст - непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Съобразно чл. 11, ал. 2 НК, към който чл. 11 от ЗАНН препраща, относно вината - деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят Д. е пълнолетен и вменяем, достигнал е нужния психо-емоционален праг на зрелостта и социален опит, позволяващи му да разграничава социалната допустимост и полезност на определени форми на поведение, да изгражда самокритичност, а във волевата му сфера би следвало да функционират съответните контролни и възпиращи механизми. Ето защо и за настоящия състав не остава никакво съмнение, че се касае за виновно извършено деяние при форма на вина пряк умисъл.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законосъобразно е наложена сътоветстващата административно-репресивна реакция, изразима в кумулативните наказания "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер на 1000 лв. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от 5 законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя, нито редуцира в желаната от нарушителя благоприятна перспектива. По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По разноските: По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР С..

Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 130 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */* г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., с което на Х. Г. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ап. *, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Х. Г. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ап. *, да заплати на ОДМВР С. сума в размер от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.