Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2516 от 03.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16853/2024
Вид
Решение № 2516
Подписан
03.07.2026
Състав
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА РОЗАЛИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127и · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 127и, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 278б, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 48, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2516 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20241110216853 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***'', ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ,,***'', представлявано от Т. П.а С., чрез адв. Б. П. П., срещу Наказателно постановление № 780479-F766574/25.07.2024 г., издадено от С.К.Д. - началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството, на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер на 10 597,71 лв. за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което в подадената жалба релевира доводи за неговата отмяна. Поддържа се, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата се твърди, че в АУАН и НП не били коректно посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като според жалбоподателя не ставало ясно дали нарушението е извършено на ГКПП Кулата, на мястото на разтоварване в с. Вакарел или в гр. София.

Поддържа се още, че наказателното постановление не съдържа достатъчно конкретно описание на фактическите обстоятелства, включително относно вида на стоката, нейния код, стойност и данъчна основа, както и че не било ясно в какво качество „,,***'' е 1 санкционирано - получател, купувач, придобиващ в тристранна операция или краен получател във верига последователни доставки. Навеждат се и възражения, че водачът на превозното средство е уведомил контролните органи за проблем с получаването на QR код/УНП и че случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от мл. адв. К.Т., преупълномощен от адв. Б. П., който поддържа жалбата. В хода на съдебното производство защитата акцентира върху твърдението, че системата/процесът за получаване на QR код не е функционирал своевременно, че водачът не е могъл да получи кода преди намесата на контролните органи и че не са налице предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Представя списък с разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Н.В., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че нарушението е доказано, че датата и мястото на извършването му са ясно индивидуализирани, че стоката е описана достатъчно, а размерът на санкцията е правилно определен като 40% от данъчната основа на превозваната стока.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.05.2024 г. бил осъществен превоз на стоки с висок фискален риск, започнал от територията на друга държава членка на Европейския съюз и завършил на територията на Република България. Получател на стоката било дружество „,,***''. Превозът касаел различни видове пресни плодове и зеленчуци.

На същата дата транспортното средство, превозващо стоката, влязло на територията на страната през ГКПП Кулата. Била извършена проверка от органи по приходите, вследствие на която се установило, че за процесния превоз не били подадени предварително данни в Информационната система „Фискален контрол“ на НАП и съответно не бил генериран уникален номер на превоза /УНП/ до момента на влизане на транспортното средство на територията на Република България. Констатациите от тази проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ на стоки с висок фискален риск № 010103058683_1/08.05.2024 г. При проверката органите по приходите установили, че недекларираните до влизане на транспортното средство в страната стоки включвали краставици, домати, картофи, череши и други плодове и зеленчуци, като общата стойност на превозваните стоки, за които липсвало предварително деклариране, възлизала на 13 546,31 евро, с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ в размер на 26 494,28 лева.

Впоследствие органите по приходите извършили проверка и на мястото на разтоварване на стоката - с. Вакарел, ул. „,,***''. При тази проверка отново било констатирано, че за 2 процесния превоз липсват данни за предварително деклариране и че не бил генериран УНП до влизане на транспортното средство на територията на страната. Констатациите били отразени в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010103058683_3/08.05.2024 г.

В хода на проверката органите по приходите приели, че „,,***'', в качеството си на получател на превозваните стоки, е следвало предварително да декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортното средство на територията на страната. Тъй като до този момент в системата на НАП не била постъпила изискуемата информация и не бил генериран УНП, проверяващите приели, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 127и, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г.

За установеното нарушение проверяващите съставили на „,,***'' Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F766574/08.05.2024 г. В акта било посочено, че нарушението е извършено на 08.05.2024 г., тъй като на тази дата транспортното средство, превозващо стоки с висок фискален риск, е влязло на територията на страната без предварително подадени данни за превоза и без издаден УНП. Като място на извършване на нарушението бил посочен гр. София, съобразно правилото на чл. 48, ал. 2 ЗАНН, доколкото неизпълненото задължение било свързано с подаване на информация по електронен път до НАП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 780479-F766574/25.07.2024 г. от С.К.Д. - началник на отдел „Оперативни дейности“, София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С него на „,,***'', на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК, била наложена имуществена санкция в размер на 10 597,71 лв., представляваща 40% от данъчната основа на превозваната стока.

В съдебното производство е разпитан свидетелят С. Г. Г. - актосъставител. Същият потвърждава, че е съставил АУАН срещу дружеството жалбоподател във връзка с установена липса на УНП за процесния превоз. Свидетелят пояснява, че при преглед на протокола, съставен на ГКПП Кулата, било установено, че за превоза не бил генериран уникален номер до влизане на транспортното средство на територията на страната. Същото обстоятелство било констатирано и при проверката на мястото на разтоварване в с. Вакарел. Свидетелят заявява още, че именно липсата на предварително подадени данни и на издаден УНП до влизането на транспортното средство в страната е основанието за съставяне на акта.

По искане на жалбоподателя е разпитан и свидетелят Б. О. Т., който бил водач на транспортното средство на процесните дата и час, а към момента на разпита е бивш служител на „,,***''. Свидетелят заявява, че когато работел за дружеството, процесът по получаване на QR код обичайно се осъществявал чрез комуникация по Viber, като по този начин обичайно получавал QR кода. Посочва, че при влизане в страната уведомил митническите органи и органите на НАП, че няма QR код, като уточнява: „не съм казал, че има проблем със системата, а че просто нямам QR кода“. Свидетелят заявява още, че по принцип друг човек правел заявката, а той като водач не знае кой точно подава документа за QR кода. Посочва, че в конкретния момент не получил QR код, както и че в предходни 3 случаи е влизал без QR код, но служителите на НАП са го изчаквали около 15 минути.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Г. като логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Съдът кредитира показанията и на свидетеля Т., но единствено в частта, в която същият потвърждава, че към момента на влизане на транспортното средство в страната не е разполагал с QR код/УНП. Показанията му не установяват наличие на обективна техническа невъзможност за подаване на данни в системата на НАП, а сочат по-скоро на вътрешна организация на дружеството относно заявяването и получаването на УНП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства (протоколи за извършени проверки, приложени фактури, документи за превоз и т.н.) както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество (чл. 63, ал. 1 ЗАНН), поради което следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, включително правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

На първо място, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице при НАП, а наказателното постановление е издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, надлежно оправомощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. Не се установява порок в компетентността, който да води до отмяна на наказателното постановление.

Неоснователно е възражението за неяснота относно датата и мястото на извършване на нарушението. Съгласно чл. 127и, ал. 1 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортното средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване/разтоварване.

Същото задължение е възпроизведено и в чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г.

Следователно датата на извършване на нарушението е датата, на която транспортното средство е влязло на територията на страната без предварително подадени данни и без генериран УНП, а именно 08.05.2024 г. Това е най-късният момент, до който задълженото лице е могло правомерно да изпълни задължението за предварително деклариране. Що се 4 отнася до мястото на нарушението, същото правилно е определено като гр. София, доколкото неизпълненото задължение е свързано с подаване на информация по електронен път пред НАП. В тази хипотеза намира приложение чл. 48, ал. 2 ЗАНН, според който при нарушения, свързани с подаване на информация по електронен път, компетентен е органът, в чийто район е седалището на органа, пред който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията. Информацията по чл. 127и ДОПК е следвало да бъде подадена чрез електронната услуга на НАП, чието седалище е в гр. София.

В този смисъл е и относимата съдебна практика. В Решение по НАХД № 10492/2024 г. на Софийски районен съд е прието, че при нарушение на чл. 127и ДОПК датата на нарушението е датата на влизане на транспортното средство в страната, тъй като това е найкъсният момент, в който е можело правомерно да се декларират данните за превоза, а мястото на нарушението е гр. София, доколкото дължимата информация е следвало да постъпи по електронен път в сървъра на НАП в гр. София.