Решение № 2830 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2830 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100509161 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5500/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 69363/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, „П.Б.“ ООД е осъдено да заплати на „Т.“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от 12591,83 лв., представляваща продажна цена на стоки по договор за продажба, съгласно фактури с № 152285/11.09.2020 г., № 152346/14.09.2020 г., № 152406/15.09.2020 г., № 152781/28.09.2020 г., № 152887/30.09.2020 г., № 152952/01.10.2020 г., № 153277/09.10.2020 г., № 153495/15.10.2020 г., № 153772/23.10.2020 г. и № 155547/16.12.2020 г., заедно със законната лихва от 06.12.2021 г. до погасяване на задължението, на основание члл. 309а ТЗ сумата от 1349,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на задълженията по всяка от фактурите по отделните доставки до 30.11.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2712,08 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „П.Б.“ ООД, с която оспорва постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че не са взети под внимание всички направени оспорвания, като поддържа, че представените фактури протоколите за предадени стоки не съдържат подписи на представляващ дружеството или упълномощено от него лице. Оспорва получаването на стоки в процесното количество, вид и цена на претендираната стойност. Предвид изложеното се иска от съда да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че представените фактури са годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба на движими вещи, а счетоводното им 1 отразяване и ползването на данъчен кредит представлява недвусмислено признание на задължението от ответника. Излага доводи, че представените фактури и приемопредавателни протоколи, подписани от продавача и купувача, съдържащи описание на стоките по вид, количество и единична цена се установява сключването на договора за продажба и изпълнението му. Посочва, че по спорния между страните въпрос дали съгласието за доставка на стоки е направено от лице с представителна власт следва да намери приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ. По изложените съображения намира, че за ответника е възникнало задължение за плащане на продажната цена на стоките в общ размер на 12591,83 лева. Прави искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа доводите за неговата неправилност.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ за сумата от общо 12591,83 лв., представляваща неплатена цена по неформален договор за търговска продажба на стоки, за която сума са издадени следните фактури с № № 0000152285/11.09.2020 г. на стойност 1923,59 лв., № 0000152346/14.09.2020 г. на стойност 1966,86 лв., № 0000152406/15.09.2020 г. на стойност 25,20 лв., № 0000152781/28.09.2020 г. на стойност 1335,25 лв., № 0000152887/30.09.2020 г. на стойност 1458,72 лв., № 0000152952/01.10.2020 г. на стойност 511,68 лв., № 0000153277/09.10.2020 г. на стойност 291,47 лв., № 0000153495/15.10.2020 г. на стойност 384,88 лв., № 0000153772/23.10.2020 г. на стойност 3136,46 лв. и № 0000155547/16.12.2020 г. на стойност 1557,72 лв., както и за сумата от 1352,60 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от деня, следващ падежа на задълженията по всяка от фактурите по отделните доставки до 30.11.2021 г.

По предявения иск за реално изпълнение на парично задължение по договора в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по неформален договор за продажба на стоки, по силата на което изпълнил задълженията си за предаване на стоките, а за ответника възникнало задължението за плащане на договорената цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже положителния факт на погасяване на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 1 ТЗ договорът за търговска продажба на движими вещи е консенсуален, като сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещите /стоките/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения. Съгласно съдебната практика фактурата като счетоводен документ и вписванията в счетоводните книги, преценени от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото, може да се приемат за доказателства, установяващи договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато 2 съдържат всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето им /така решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., на ВКС I т. о., решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. Съдебната практика на ВКС еднопосочно възприема, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.

По делото са представени като писмени доказателства фактури с № № 0000152285/11.09.2020 г. на стойност 1923,59 лв., № 0000152346/14.09.2020 г. на стойност 1966,86 лв., № 0000152406/15.09.2020 г. на стойност 25,20 лв., № 0000152781/28.09.2020 г. на стойност 1335,25 лв., № 0000152887/30.09.2020 г. на стойност 1458,72 лв., № 0000152952/01.10.2020 г. на стойност 511,68 лв., № 0000153277/09.10.2020 г. на стойност 291,47 лв., № 0000153495/15.10.2020 г. на стойност 384,88 лв., № 0000153772/23.10.2020 г. на стойност 3136,46 лв. и № 0000155547/16.12.2020 г. на стойност 1557,72 лв.

Представените по делото данъчни фактури са издадени от ищеца „Т.“ ООД като доставчик, подписани са от негов представител и от представител на ответното дружество „П.Б.“ ЕООД като получател. Освен това съдържат посочване на дата и място на сделката, вида на стоката, количество, единична цена, размер на отстъпка в процент, стойност и общо дължима сума.

По делото към всяка една от фактурите са представени протоколи за предадени стоки от 11.09.2020 г., 14.09.2020 г., 15.09.2020 г., 28.09.2020 г., 30.09.2020 г., 01.10.2020 г., 09.10.2020 г., 15.10.2020 г., 23.10.2020 г., 16.12.2020 г., издадени от ищцовото дружество, съдържащи подписи на негов представител и на представляващ ответното дружество „П.Б.“ ЕООД за „получател“.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият съдебен състав възприема изцяло на основание чл. 202 ГПК, като обосновано, обективно и компетентно дадено, се установява, че всяка една от фактурите е осчетоводена от ответника „П.Б.“ ЕООД по кредита на сметка 401 „Доставчици“ за партньор „Т.“ ООД с цяла стойност, по дебита на сметка 302/1 „Материали“ и по дебита на сметка „453/1 „Начислен данък на покупките“. Всички фактури са отразени в дневника за покупките за данъчен кредит за данъчни периоди м.09.2020 г., м.10.2020 г. и м.12.2020 г., подадени са справки декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит. По фактурите не са осчетоводени извършени плащания, респ. от страна на ищеца „Т.“ ООД не са осчетоводени постъпили плащания.

Съгласно заключението общият размер на неплатената продажна цена по фактурите възлиза на 12591,83 лв., а изчисленото обезщетение за забава по всяка една от неплатените главници, считано от деня следващ датата на плащане до 30.11.2021 г., е общо 1349,01 лв.

Предвид изложеното и от съвкупната преценка на данните в представените фактури, приемо-предавателни протоколи и експертното заключение на вещото лице въззивният съд приема, че по делото се установява възникването на облигационно отношение между страните по договори за продажба на стоки и получаване на стоката, предмет на договорите, поради което в тежест на купувача е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. Възраженията на ответника, че стоките не били доставени, както и че лицата, които са подписали представените фактури и протоколи, не са били упълномощени от него са неоснователни. В случая приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ, съгласно която търговецът потвърждава действията на лице действувало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. Когато от подписите, положени върху фактурите за получател, не може да се направи извод, че лицата, 3 които са ги подписали са били упълномощени от ответника да приемат извършената работа, се приема, че той е узнал за техните действия, като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките и упражненото от последния право на данъчен кредит по ЗДДС /в този смисъл решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 30/8.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 47/8.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на ВКС , II т. о., решение № 45/28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т. о. и др./.

Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен, а неплащането на цената на падежа обосновава извод за основателност и на акцесорния иск по чл. 309а ТЗ.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника по жалбата има право на направените и доказани разноски за производството. Претендира разноски в размер на 1770 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022 г., в който се съдържа отбелязване за плащането му в брой. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заявено от жалбоподателя, с оглед материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. в приложимата към сключването на договора редакция, доколкото претендираният размер е близък до минималния.